Бомбата на инфлацията цъка в Бюджет 2012
Виденовата зърнена криза рискува да се повтори със страшна сила напролет
Едва ли има човек в България, който да не е чел и да не знае, че министър-председателят Бойко Борисов вече години наред се ползва с явната и неявна подкрепа на т. нар. трансферен (непроизводствен) капитал. По-конкретно това са определени представители на медийния, енергийния и банковия капитал. Останалата част от българския бизнес, тази, която реално произвежда и добавя стойност, е буквално оставена на произвола на съдбата или по-скоро на благоволението на правителството.
С окончателното приемане на Бюджет 2012 стана ясно, че всеки социалнозначим сектор ще бъде ощетен, че пенсионерите ще продължат унизителното си съществуване, че последните държавни фирми ще бъдат фалирани и капиталът им приватизиран и – най-страшното – земеделският бизнес ще бъде лишен от държавно подпомагане през най-критичния период на съществуването си. Промяна в позицията на финансовия министър Симеон Дянков и на кабинета не настъпи, въпреки протестите на зърнопроизводителите, които през изминалата седмица ескалираха и достигнаха безпрецедентен мащаб. Нали сега те са силните на деня, какво значение има недоволството на някакъв си народ, изправен пред бездната на все по-бедното си бъдеще…
Бюджет 2012 мина на второ четене. Това беше ясно още преди първото четене. Предвидените в бюджета средства са крайно недостатъчни за всички държавни институции с изключение, разбира се, на парите за инфраструктурни проекти. С други думи – субсидии ще има, но те очевидно ще изтекат в джоба на строителния бизнес и то на конкретни привилегировани кръгове от него.
Мотивът на Симеон Дянков да наруши подписаното на 14 септември Споразумение с браншовите организации беше, че републиканският бюджет не може да си позволи национални доплащания от 10 лева на декар по време на криза. Вярно е, че останалите сектори като зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство не са адекватно подпомагани от държавата, но това е проблем на политиката в конкретните области, а не между тях. Обективно погледнато, техният дял в БВП и в износа на страната не може да се сравни с дела, който заема зърнопроизводството.
Правителството обяви земеделския сектор, уж, за приоритетен, а всъщност се оказва, че средствата по т.нар Схема за национални доплащания към директните плащания (СНДП) намаляват с всяка изминала година. Нека припомним, че през 2008 година те бяха 9,26 лв./дка, през 2009-а бяха редуцирани на 7,55 лв./дка, през 2010-а паднаха на 6 лв./дка, през 2011-а за Бюджет 2012 – до 2,50 лв./дка. Трябва да е ясно, че субсидиите са еднакво важни както за крупните арендатори, така и за земеделските кооперации и по-дребните стопани, благодарение на които в селата все още има живот, въпреки трудното съществуване.
Освен това държавните помощи се реинвестират в икономиката, защото именно земеделският сектор допринася за положителното търговско салдо в платежния баланс на страната и формира висок процент на БВП.
Орязването на плащанията за земеделие в този значителен размер ще има следните два (основни) резултата:
На първо място това ще доведе до задълбочаване на междуфирмената задлъжнялост. Фирмите няма да могат да извършват плащанията си към доставчици и клиенти, както и да обслужват банковите си кредити. Нещо повече – финансовите им задължения вече са заложени срещу евросубсидиите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания към директните плащания (СНДП) и обезпечени с цялата ликвидна (продаваема) техника на фермерите. Американският инвеститор Уорън Бъфет с право отбелязва, че «животът удря повечето фирми и повечето хора на най-слабото място – видял съм най-много хора да се провалят заради алкохол и дългове, като дългове означава пари, взети назаем».
Напролет продажбите на земеделците ще бъдат най-ниски, а точно тогава те ще трябва да връщат кредитите си. За да изплатят задълженията си към банките, като същевременно запазят техниката си, твърде вероятно е да очакваме от тях увеличение в цените на суровините. Това на свой ред ще се отрази и върху цените на всички останали продукти по веригата, което ще доведе до втория ефект с всяващото ужас име – инфлация.
Така земеделският министър Мирослав Найденов, Дянков и Борисов залагат бомбата, която само след броени месеци ще предизвика масово обедняване на населението и то в името на обогатяването на близки до властта неземеделски фирми. Вярвам, мнозина още помнят зимата на 1995 година, зърнената криза и последствията от нея. Твърде вероятно е събитията да се повторят отново напролет. В икономиката, както и в природата, всичко е взаимосвързано. Ако сега има хора, които мислят, че потърпевшите ще бъдат само земеделските производители, то съвсем скоро всички реално ще усетим ефекта от безумното и безотговорно поведение на правителството.
В ГЕРБ обаче никой не мисли за бедите, които ще ни сполетят и за които ще трябва да плащаме още дълги години. И ще плащаме, защото всички ние, без изключение, сме вече в капана на този бюджет.
Юлия Добрева
