Борисов: Аз им казах как да спасят еврото

Борисов: Аз им казах как да спасят евротоЕвропа е послушала българския премиер Бойко Борисов как да спаси единната си валута, заяви самият той в Брюксел час преди да започне срещата на върха на ЕС за дълговата криза.

България не се е отказала да влезе в еврозоната, но това ще стане, когато последната се преустрои по български, добави Борисов.

„Рецептите, които аз дадох, една по една почват да се случват“, каза премиерът, пристигайки от конгрес на десните европейски партии в Марсилия. „Ние още от половин-една година говорим, че в конституциите на държавите трябва да се вкара 3-процентният дефицит“.

Борисов ясно се солидаризира с исканията на Германия за затягане на европейската финансова дисциплина. Той заяви открито това, което самата канцлерка Ангела Меркел не обича да чува - че нейната страна диктува какво да стане в Европа.

„Колкото и да се приказва, всички лидери и премиери от една страна отстояват националните си интереси, но всички очакваме какво ще реши в края на краищата Германия“, обясни българският министър-председател.

„Нашите позиции не само съвпадат с тези на Германия, а ако видите Вашите материали, които сте писали през месеците и последната година, ще видите, че пактът за финансова стабилност, именно това „златно правило“, беше предложено от нас.

„Златното правило“ е френски синоним за немския израз „дългова спирачка“. Той обозначава записаните в германската конституция ограничения за дълга и дефицита. Те съществуват години преди Борисов да ги предложи. За да развърже кесията си сега и да спаси свръхзадлъжнелите страни в еврозоната, Берлин иска всички те да приемат в конституциите си или в устройствени закони такива тавани. Т.нар. Пакт за стабилност и растеж е приет през 1997 година, за да се прилагат критериите на Маастрихтския договор на ЕС (1992-93 г), с който e създаден икономическият и валутният съюз.

Той припомни, че българската опозиция посрещнала навремето идеята му за златно правило „на нож“, но сега цяла Европа говорела за него. „Защото именно тук е заровено, както Петьо Блъсков казва, кучето“.

„Европейските държави трябва да станат отговорни“, посъветва Борисов, посочвайки специално Италия заради нейния „огромен външен дълг“ - над 1,8 трилиона евро или близо 120 на сто от БВП. „Аз съм против да се тича и непрекъснато да се искат пари, главно от Германия и те работят повече от всички останали“.

Премиерът даде да се разбере, че не се безпокои от евентуална Европа „на две скорости“ - ако еврозоната се обособи в по-тясно интегриран фискален съюз, а останалите държави останат нейна периферия.

„Аз съм за единна Европа, но Европа на отговорните страни“, каза той. „България, по начина, по който работи в момента, няма от какво да се притеснява, че ще изпадне. Ние ще влезем в еврозоната, когато те си я отрегулират по начина и по принципите, които ние и в момента правим - заяви Борисов. - Рано или късно всички държави в Европа ще имат единна европейска валута“.

Той подкрепи германско-френското предложение за автоматични санкции за държавите, нарушаващи праговете от 3 и 60 на сто съответно за публичния дълг и дефицит.

„Чувам предложения от типа да направим европейска кредитна агенция“, каза премиерът, очевидно имайки предвид рейтингова агенция. „Да направим, какво лошо? Но тя като европейска ще дава лъжливи данни ли, за да замазва на хората очите? Ако е сериозна кредитна агенция, ще даде резултатите, които всички ги знаем“.

„Аз съм много доволен - и от „Стандард енд Пуърс“, и от „Мудис“, и от „Фич“, защото на България вдигат кредитния рейтинг“, каза Борисов за водещите международни рейтингови агенции, всички американски, които многократно са обвинявани и поставени под надзор в ЕС заради погрешните им оценки, допринесли за финансовата криза през 2008 година.

П. П. Бих препоръчал на този „експерт“ и „футболист №1“ на Бистрица и на България да чете редовно вестници поне ще научи нещо и точно затова му  добавям една чудесна статия от в.“168 часа“ с автор Валери Найденов, за да донаучи някои истини и да се приземи, както това правеше неговият учител Тодор Живков.

„Германия като краставица

28.06.2011 г.

Напоследък мъдрите глави ме обвиняват, че съм се фиксирал върху темата за лъжите на родните неолиберали както Мирча Кришан за краставицата*. Нека ме извини читателят, но когато една лъжа се произнесе 1000 пъти по всички медии, колко пъти трябва да припомням истината? И Ботев се е фиксирал върху българската свобода.

Освен това, и неолибералите си имат краставици. Лъгаха ни с Чили, с Ирландия, и с цяла поредица други светли примери, които до един се оказаха тъмни фалшификати. Истината е, че на света няма държава, която да е прокопсала, като е прилагала уроците на Милтън Фридмън - гуруто на неолиберализма. Истината е, че пълното оттегляне на държавата от икономиката и пълното отваряне за чуждите монополи навсякъде води до катастрофа.

Сега най-новата модна краставица е Германия. Оказа се, че тя е основният аргумент за предложените от Дянков конституционни промени, които бяха представени като „финансов пакт за стабилност“.

Неолибералите започнаха толкова често да дават за пример Германия, че далеч задминаха Мирча Кришан.

Ето един от хилядите примери. В предаването „Референдум“ по БНТ Георги Ангелов, старши икономист в института „Отворено общество“ заяви следното:

„Всъщност цялата идея за този финансов пакт дойде от Германия, които го въведоха от 2009 година...

И това проработи много добре в Германия и виждаме в резултат на тази политика Германия излиза от кризата с рекордни темпове на икономически растеж...“

Чудя се - къде гледа немският посланик? Самото име „Германия“ е световен бранд, подобно на „Кока-Кола“. Откъде накъде с него ще се брандира българска ерзац лимонада? Какво общо има с Германия Дянковият „финансов пакт“?

Когато неолиберал дава за пример Германия, то е все едно прасето да хвали достойнствата на ножа.

Защото тъкмо немският пример напълно оборва всякакви десни утопии, които напоследък господстват по високите етажи на българското управление.

Да напомним някои прости факти. В България има плосък данък върху доходите от 10 на сто, като най-бедните не са освободени. В Германия има прогресивен данък върху доходите. Най-ниските, до 8000 евро на година, са напълно освободени. Най-високата ставка е 45 на сто и започва от 250 000 евро на година. Към тези 45 на сто се добавя „данък солидарност“ от 5,5 на сто.

В България корпоративният данък е 10 на сто.

В Германия той е 15 на сто, но към него се прибавя „бизнес данък“ от 15-17 на сто, който отива в общините.

В Германия впрочем има доста други данъци, но нека не навлизаме подробности. Това е именно политиката, „в резултат на която Германия излезе от кризата с рекордни темпове“, както твърди г-н Ангелов. И тя е точно обратното на каузата, за която той се бори!

Миналата година Германия имаше 2 трилиона евро дългове и 3,5 на сто бюджетен дефицит. Очевидно е, че бързите темпове на растеж и излизането на кризата са постигнати тъкмо благодарение на „лява“ кейнсиянска политика - държавата прави харчове, за да стимулира икономиката. Макар че всъщност отскокът си е едно напълно закономерно възстановяване след 4-те процента спад през по-миналата година. Няма никакво чудо в Дойчланд.

Въведе ли Германия фискални ограничения в конституцията? Да, но те са доста различни от борда на Дянков. И дума не може да става за „третата мярка“ на нашия архифинансист, която предвижда занапред плоските преки данъци да се променят само с две трети мнозинство в парламента. Такова нещо няма никъде в света, а най-малкото в Германия!

Немската поправка в конституцията е така наречената „дългова спирачка“ (Shuldenbremse), която влезе в сила от 1 януари 2011 година. Основното в нея е, че „структурният дефицит“ в икономиката трябва да бъде сведен до 0,35 на сто до 2016 година.

Както виждате, българските неолиберали вече изобретиха машината на времето.

Според тях успехите на немската икономика през миналата година се дължат на един закон, който влиза в сила тази година, но ще се изпълни след още 5 години. Нещо подобно има в трилогията „Хиперион“ от Дан Симънс, където сюжетът се върти около някакви мистични артефакти, които се движат обратно във времето и читателят получава възпаление на мозъка на всеки 50 страници.

Но немската „дългова спирачка“ е доста по-сложно понятие от Дянковия таван на бюджетните разходи. Представете си „структурния дефицит“ от 0,35 на сто като копчето, за което са закачени едни ластични тиранти. Защото реалният бюджетен дефицит ще се свива и разтяга според бизнесцикъла. Това е активен кейнсиански инструмент, който се препоръчва в рамките на „умерени симетрични цикли“. И накрая, в случай на извънредни кризи, немското правителство може да направи какъвто си иска дефицит. Глоби не се предвиждат.

Немците не биха си скопили правителството. Те си обичат държавата. Докато тук ни управляват хора, които открито предлагат държавата да се закрие.

Друг е въпросът дали германската „дългова спирачка“ ще оцелее до 2016 година.

Истината е, че тя бе въведена преди всичко с външнополитически цели - за да се упражни натиск върху държави като Франция, Италия, Испания и всички останали членки на еврозоната. Ако те не я последват, Германия гарантирано ще отмени дълговата си спирачка, защото в противен случай ще се окаже в глупавото положение на измаменото еврокамилче.

Може да се каже, че немската „дългова спирачка“ е последният отчаян напън да се спаси европейската монетарна конструкция. А тя е на смъртно легло именно защото се опитва да обедини необединимото и да обхване необхватното, както би се изразил Козма Прудков. Това е последната агония на неолибералната утопия в Европа.

По-интересното е откъде изобщо тръгна смехотворната мода сред родните киряклиберали да се прехласват тъкмо по най-неподходящата държава.

Някъде през септември 2010 г. из доста български медии излезе статията на Лоурънс Х. Уайт „Защо Германия се справя с кризата“, превод от „Уол Стрийт Джърнъл“. Преводът е направен лично от Красен Станчев, класния наставник на родните неолиберали. Старият Джърнъл е изключително сериозен вестник и аз много го уважавам, но и той си има слабо място - екстремният неолиберализъм, който в САЩ наричат „неоконсерватизъм“, или за по-кратко „неокон“. Трябва ли да се защитава фундаментът на „неокона“,

Джърнълът изпада в старчески маразъм и е готов да публикува всякакви детинщини.

Та статията на професор Уайт е именно детинщина. Тя започва с откровената измишльотина, че в началото на 2010 г. Ангела Меркел била атакувана от „кейнсианците“, защото държала строго на финансовата дисциплина. Тъкмо обратното, тя бе атакувана от хедж фондовете, защото забрани късите сделки, основния инструмент на финансовата спекула!

След което професор Уайт изведнъж се отплесва към знаменития немски Лудвиг Ерхард и най-вече към неговата монетарна реформа през 1948 г., когато Германия е още окупирана от съюзниците. Дето се вика, нерде Ямбол, нерде Стамбул. Откъде накъде растежът на 2010 година ще се обяснява със събития отпреди 62 години? Не е ли много по-логично да се обясни със събитията от последните две години, когато Германия раздаде над половин трилион евро, за да спаси финансовите си институции? Ами да, но понеже професорът е в плен на утопията, той няма никакво уважение към реалните факти. Те му пречат и той отказва да ги види.

Тук нямам място да се занимавам с Ерхард и успехите на Германия през 50-те и 60-те години, но ще спомена само два-три прости факта, които професорът пропуска, а родните киряклибералчета изобщо не знаят.

Първо - докато траеше окупацията и планът „Маршал“, на американските компании бе забранено да влизат на немския пазар, за да може да се възстанови германският бизнес. Ако я нямаше тази забрана, днес нямаше да има нито BMV, нито BASF, а знаменитото списание „Шпигел“ щеше да се издава от „Тайм-Уорнър Груп“. Това значи, че днес изобщо нямаше да има евро, а немската марка щеше да е вързана за долара!

Второ, през 50-те и 60-те години, в епохата на Ерхард, Германия бе знаменита със своя протекционизъм. Мине не мине месец и Вашингтон обвиняваше Бон, че умишлено девалвира валутата си, за да поддържа активен търговски баланс. И трето, през всички тези години Германия водеше и води много активна социална политика, поддържайки висока степен на социалното равенство. Това е Германия - силна социална държава, пълно отрицание на всякакъв неолиберализъм.

Обаче неолибералното мозъчно джакузи никога не спира да плакне българските умове. Последното безумие е тоталната медийна атака срещу пакта „евро плюс“, който Бойко Борисов се осмели да подпише, без да се допита до Дянков. Стреснаха се и партии, и профсъюзи, та дори някои дами в напреднала бременност легнаха да задържат. Дори да си пусна ютията, и тя вече започва да лъже, че бедна България щяла да субсидира гърците и испанците с 6 милиарда евро.

Истината е, че според „евро плюс“ някой ден евентуално бихме могли да гарантираме заемите на тези държави в рамките на неизвестна засега величина, която тепърва може да се дискутира. Но това няма как да стане, преди да влезем в еврозоната. А в еврозоната едва ли ще влезем до 2020 година. Дотогава или изобщо няма да има евро, или дълговите проблеми на тези държави ще са решени по един или друг начин.

Какво хвърли неолибералите в такъв потрес? Много ясно - ако кажем „а“ утре ще кажем и „б“ в европейската азбука. И накрая може да си хармонизираме данъците, което ще намали източването на България. А с това и приходите на техните спонсори.

Веселин ЖЕЛЕВ

в. „Труд“

---------------------------------------

* За по-младите: Мирча Кришан е знаменит румънски комедиен актьор от епохата на Лудвиг Ерхард. Най-известният му етюд бе за един ученик, който знае наизуст само един единствен урок - за краставицата. За каквото и да го изпитват, той все обръща темата към краставицата и после си изпява урока в скоропоговорка.“