Борисов и Радев тайничко се кланят на “руския цар”, разобличи ги Лозан Панов

Иво Инджев

Човек не може да се разочарова от някого, който не го е очаровал. Това е краткото ми обяснение защо не съм очарован от кандидатурата на ГЕРБ проф. Анастас Герджиков, независимо от личностите му качества и академични достойнства. За действащия президент, който има амбицията да ни сервира още веднъж от същото, да не говорим…

Не познавам А.Герджиков. Това, естествено, не е повод да му отказвам симпатии. Само че няма как да подкрепя играта му в отбора на една мутра, претендираща да ни спасява от други мутри. Това е като да се хвърлиш в обятията на СИК защото не харесваш конкурентната й борческа групировка ВИС. 

Тази игра с белязани карти е белязана от всички елементи на политическата подлост. Защото нито е частна, нито е частна. Мами доверчивата част от публиката, че ставало дума едва ли не за някаква лична инициатива, която обаче се нуждаеше да бъде ваксинирана с легитимност от страна на инициативен комитет от личности, някои които, за разлика от професора, доказано са защитавали и рискували с ярка политическа позиция уюта на личния си живот от десетилетия насам. 

Ако трябва да продължа разсъждението си с категорията на разочарованието, то съм разочарован именно от съучастието в тази измама на въпросните личности, доста от които познавам лично от много години. И сега ми се ще да ги попитам защо в интервютата на подкрепения от тях с биографиите си на демократи А. Герджиков не четем и не чуваме нещо подобно на това, което казва днес в едно свое предизборно интервю Лозан Панов. 

Не че ще ми отговорят, а и не искам да продължавам да си развалям стари приятелства, но се надявам и старите ми приятели, и читателите тук да се замислят за разликата между Панов и Герджиков. Професорът ръси единствено благи приказки за обединение и мъдрости от рода на това, че е да си млад, красив и здрав е по-добре от нещастието да си стар, грозен и болен. Пожелания като изтъркана президентска реч на Нова година.

Впрочем и Лозан Панов познавам в лично качество съвсем бегло. Бяхме заедно на една церемония по награждаване на личности на годината по инициатива на “Правосъдие за всеки”, която ме беше поканила в журито. По случайност дори седях в залата по време на церемонията до г-н Панов и съпругата му. Размених със семейството любезности и толкоз.

Фактът, че хората от “Правосъдие за всеки”, които издигнаха кандидатурата на Лозан Панов, този път не ме поканиха в своето “жури” ( нито дори в миманса) е разбираем. Нали кампанията на “Демократична България” преминава под мотото на лустрацията като висша ценност в очите на избирателите! По-скоро е направо за чудене, че допреди година – две са ме припознавали за човек, който да представя инициативата им пред публиката.

Интервюто на Лозан Панов, за което става дума, е публикувано днес в сайта OFFNews. Авторът Юлияна Ончева демонстрира колко важно е кой и какво пита. Което може би обяснява защо досега Лозан Панов не беше ( поне по мое впечатление), засягал изключително важната тема за приликите между Румен Радев и Бойко Борисов по руска линия – нещо, което дори и руската секция на “Свободна Европа” вече посочи, но досега остава(ше) “тайна” за българските медии. Ако не броим този скромен блог и многобройните текстове, които съм посветил по въпроса тук.

Цитирам без ( нужда от кой знае какъв) коментар два абзаца от интервюто. Казаното от Лозан Панов в тях няма да срещнете сред водопада от сладникави общи приказки на Анастас Герджиков, макар той да е подкрепен от инициатори за неговото избиране, чиято позиция относно приликите между Радев и Борисов в отношението им към “руския цар” ( напълно “незабележими” за А. Герджиков) е вън от съмнение.

Лозан Панов:

 

 

 

 

През 2017 г. в интервю за канал France24 г-н Радев заяви, че Крим е украински, но де факто е руски. Не можело да се пренебрегва реалността, че имало руски флаг в Крим и това било реалността. Очевидно няма да получа възможност да го попитам, но не пречи от Вашата трибуна да задам въпроса по същия начин ли би мислил, ако господин Ердоган дойде и забие турско знаме в Родопите”?

Да, Лозан Панов не казва нищо ново, но го заявява, докато Герджиков подминава темата по присъщия на неговия ментор в сянка от Банкя начин. А уж менторът му и Радев били големи врагове…

И още за известните факти, заобикаляни от А. Герджиков, които Л. Панов не спестява:

Онова, което свързва господин Радев и господин Борисов, е, че и двамата тайничко се кланят на „руския цар“. Ще припомня само инвестицията от над 2 млрд. лв. в нар. Турски поток, която едва ли някога ще се възвърне, но за сметка на това подпомага установяването на руска хегемония на Балканите. Не си спомням господин Радев да е възразявал някога срещу политиката на Русия както у нас, така и на Балканите. Струва си да си припомним как неговото вице госпожа Йотова, виден функционер в БСП, унизително се просна в краката на руския патриарх, който бе изпратен от Путин, за да размаха пръст на държавния ни глава и да ни унизи. За мен най-удивителна е недалновидността на САЩ, защото преплитането на руските и турските интереси в последно време е факт, а това крие голяма опасност”. https://offnews.bg/izbori/lozan-panov-ako-imashe-debat-shtiah-da-popitam...

Боя се, че това интервю изяснява позицията на г-н Панов по ключовия за България въпрос за отношението към руската политика твърде късно и се разпространява от трибуна. При цялото ми искрено уважение към нея можем да очакваме позицията на Лозан Панов, изразена в интервюто, да бъде премълчана от “големите медии”, тъй като сайтът е далеч от възможностите за популяризиране на тази позиция в сравнение с телевизиите, в които доскорошният съдия “изконсумира” участието си в рамките на предизборната кампания без да изясни отношението си по темата.

И без това появата на този стойностен кандидат закъсня много. Ако се съди по социологическите допитвания – фатално. А можеше Той да бъде кандидатът, когото да подкрепят ( поне някои от) същите инициатори, за които говоря с разочарование по-горе. 

Защо това не се случи и защо Панов трябваше да се появи на кандидатпрезидентския хоризонт ден след Герджиков ( който “обра овациите” на мнозина поради липса на друга възможност)?  

Рядко завършвам текстовете си с въпрос без отговор. Смятам, че да препращаш читателите си към бъдещето, което “да покаже” , е признак за авторско и анализаторско безсилие. В случая обаче си и е чисто самопризнание  за моето незнание.

https://ivo.bg/2021/11/09/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0...