Борисов трябваше да бъде арестуван като съучастник на Путин в подпалването на руската война срещу Украйна, а не да го атакуват оневиняващо както учителя му Тодор Живков

Българската маргиналност и провинциалност на полето на голямата световна политика лъщи вече втори ден с факта, че темата за войната в Украйна беше изцяло запушена в медиите от туловището на арестувания вчера бивш премиер Борисов. Надигна се вълна от гербаджийско възмущение в защита на партийния бос, а фактът, че прокуратурата ( очаквано) защити своя бивш ментор и той напусна гордо ареста като жертва и морален победител се дължи изцяло на факта, че арестът наистина беше един закъснял изстрел. Не само не уцели в десетката, а подмина мишената. Може би дори да рикошира в краката на стрелящите.

Не става дума за юридическата страна на спора дали полицията е нарушила закона с този арест на Борисов и на две от най-приближените му лица, бившият финансов министър Горанов и пиарката му Арнаудова. Голямата грешка на опитите да се търси отговорност на бившия ни властник, който се разпореждаше еднолично в България по всякакви въпроси, е тъкмо изборът на тема, по която да му бъде повдигнато обвинение. В този смисъл се присъединявам към мнението за безсмислието на неговото арестуване, ако не и за вредата, който нанася като създава кауза на хора, които би трябвало да се срамуват от близостта си със злополучния арестант.

Музиката на Украйна

ДаотстъпимоттъпатаситуациякрачканазадидасеогледамекаквървикъмднешнадатавойнатанаРусиясрещусветанафронтанамеждународнитеорганизации? Вървикъмвсепо-пълнаизолациянаМосква. Имавръзкасначалотонатозитекст, нощеобяснякакваевкрая. 

След 26 години членство в Съвета на Европа, на 16 март 2022 г., Руската федерация беше изключена с единодушно гласуване на страните – членки от организацията по препоръка на Парламентарната асамблея на Европа заради агресията на руския режим срещу Украйна. Това на практика означава, че Европа отказва на Русия статут на демократична държава в организацията, която е най-широкият европейски форум. Без нито един глас против!

Още след окупацията на Крим през 2014 година Русия загуби мястото си в Г-8, където беше приютена след разпадането на СССР като морален жест на съпричастност на водещите 7 световни пазарни икономики към изпадналата в несъстоятелност огромна държава. Никой не би искаше притежателката на огромен ядрен арсенал да стане неуправлваема. Надяваха се на Запад да спомогнат за демократизирането на постсъветския мастодонт, но след руската окупация на Крим тези надежди се изпариха.

  Русия е блокирана по линия на Световната банка и Международния валутен фонд, изолирана е от системата за международни плащания SWIFT. Замразени бяха нейни валутни активи в западни банки на стойност 300 милиарда долара, половината от резерва на Путин, трупан за воденето на войната му в центъра на Европа.

Световните борси бягат гнусливо от търговията с желаните доскоро от тях руски суровини, включително от кървавото в очите на търговците руско злато – голяма изненада за циничните руснаци, които си спомнят с наслада как Западът лакомо поглъщаше сталинските златни кюлчета, в които беше претопено златото на стотици разрушени от болшевиките църковни храмове от всякакви деноминации. Бягат от Русия най големите западни инвеститори. Бягат и руснаците, които могат да си го позволят, за да избегнат несгодите на надвисналата неминуема икономическа катастрофа.

В Общото събрание на ООН Русия пребивава в невиждана с(р)амота. Когато руският представител Небезня се опита да каже нещо на микрофона, настава масов ексодус на представители на почти всички държави, членуващи в огранизацията. Самата Русия оттегли последния си проект за резолюция в Съвета за сигурност, в която се опитваше да прехвърли на Украйна несъществуващи вини. Даде заден ход, за де не лъсне изолацията й в този върховен орган, чиито решения ( за разлика от символичните по своята тежест гласувания в Общото събрание) са задължителни за изпълнение. Най-вероятно евентуалното въздържание на Пекин да подкрепи Москва се е оказало фактор, повлиял на руското решение да оттегли идеята си за ялова дипломатическа контраатака.

А защо се дърпа ( все повече ) Китай? Отговорът е очевиден. Кого да избере  за реален съюзник на терена на световната търговия държавата, която дължи забогатяването си на внедряването на западните технологии, инвестиции и търговията с развития свят? Съвкупността на БВП на най-голямата световна търговска организация, каквато е Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие ( ОИСР), е равна на 63 на сто от световната икономика. Тя контролира 75 на сто от световната търговия. Нима Китай ще избере да се противопостави на ОИСР, където членуват само солидарни помежду си държави със споделена подкрепа за демокрацията и пазарната икономика ( заклеймяващи единодушно руската агресия), заради дружбата с джуджето Русия с нейните по-малко от 2 на сто от световната икономика? 

Малък, но интересен детайл е, че България, която не е част от престижното семейство на ОИСР, но много би желала да получи нейното признание и отворени врати за присъединяване, получи окуражаващ сигнал. Посолството на САЩ в София посочи на 3 март на сайта си, че Вашингтон е готов да подпомогне българската кандидатура. Това – за сведение на путинофилите у нас, според които България не бива да осъжда руската агресия защото това щяло да ни донесе само негативи. 

Няма да бъде лесно да ни приемат в този клуб на привилегированите демократични развити държави, защото решенията в него се взимат с консенсус. Като нищо можем да се окажем в позицията на кандидатстващата за ЕС Северна Македония – да имаме подкрепата на големи(те) и могъщи държави, но да се намери някоя паметлива столица, която да припомни, че България е една от двете страни в НАТО ( заедно с Унгария), отказала да помогне с оръжие на украинците да се защитят. Имаме горчив опит от блокирането на България за членство в Шенген с аргументи срещу българската неподготвеност да сподели равностойно със страните членки мерките и отговорностите по колективната сигурност – не на последно място поради корупцията от руски вид и произход, която ни залива.

Когато САЩ предлагат на разрушената през Втората световна война Европа своя план Маршал за възстановяване, съветските окупатори налагат забрана България да се възползва от тази възможност. Московските ни господари, които вече са заграбили всичко преносимо от българския икономически потенциал за 3 години окупация, не се застъпват България да получи статут на съвоюваща държава на мирната Парижка конференция независимо от факта, че десетки хиляди българи в униформа загиват под знамената на Червената армия в последната, най-кървавата фаза на войната. Освен морален заклеймяващ удар за България, това означава и задължение за съсипващи репарации, за които претендират Югославия и Гърция.

Сега възникват надежди за присъединяването ни към ОИСР, което да се позиционираме на обратния полюс на печелившите. Защото сме съвоюваща със Запада държава, макар и не съвсем. Този път “братушките” наистина ни помагат с варварството си Украйна, срещу което все пак, при всички опити за увъртане, България  се произнесе. 

Има символика във факта, че в днешния си вид ОИСР е преобразувана през 1961 г. върху основата на своя прототип Европейската организация за икономическа помощ, възникнала през 1948 година именно като инструмент за координиране в разпределянето на американската помощ.  

Иначе казано, българската солидарност с Украйна, въпреки всичките нашенски колебания при нейното официлно заявяване, ни издига на позиции, блокирани от много десетилетия заради бившата ни близост с Москва. Още по-грубо казано, очертава се да спечелим от страданията на Украйна, в чието задушаване с руската газова примка автократът Борисов взе дейно и ентусиазирано участие. Нещо повече, обслужването на руската стратегия по заобикаляне на Украйна като транзитна страна изигра решаваща роля за решението на Путин да нахлуе с войски в Украйна, след като си подсигури южното трасе през България за печелене на стотици милиони долари на ден от търговията с газ.

Да се върна на въпроса дали Борисов беше арестуван вчера основателно. Моят отговор е: трябваше отдавна да бъде арестуван, при това на съвсем друго основание. Престъплението му да прокопае ударно военно-стратегическата за Русия траншея през българската му бащиния, да я отбранява с измислени твърдения за някаква българска печалба от транзита след като плати руския проект с български милиарди, трябваше да го постави на международната подсъдима скамейка. И на българската щеше да е справедливо да се окаже. Вместо това му направиха услугата да го атакуват оневиняващо, почти както направиха преди 30 години с охранявания от него диктатор Тодор Живков.