Брюксел взема на прицел недосегаемия главен прокурор в София

https://euractiv.bg/section/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%8A%D...

Сухият и бюрократичен изказ на доклада за върховенството на закона Европейската комисия не може да прикрие факта, че Брюксел има нова цел в България – премахване на недосегаемостта на главния прокурор и радикална реформа на Висшия съдебен съвет.

Вторият доклад на ЕК обявява прекомерната власт на Иван Гешев за системен недостатък на българската съдебна власт, докато борбата с корупцията в най-бедната страна на ЕС все още води до нулеви резултати.

“Въпреки засилената разследваща дейност и увеличаване на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават малко и в това отношение предстои да бъдат установени солидни резултати”, се казва в черновата на доклада, с която EURACTIV България разполага. През 2020 година са произнесени едва 19 окончателни присъда за корупция, като всичките са за маловажни случаи.

Прави впечатление, че Европейските институции и САЩ имат много различен фокус към България. През последните четири месеца САЩ дават силна заявка, че за тях борбата с корупцията на Балканите вече е основен геополитически въпрос. България усети това особено силно след наложените санкции по глобалния закон “Магнитски” срещу Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков. В доклада на ЕК американските санкции са сведени до бележка под линия, а имената на санкционираните не са споменати.

Безотчетният Гешев е проблем номер 1

Досега фокусът на ЕК бе върху постигането на конкретни резултати от борбата с корупцията, но за пореден път България не може да отчете нищо. Затова Комисията се съсредоточава върху дългогодишните структурни проблеми на българската съдебна система, които водят до пълната липса на отчетност и прозрачност на прокуратурата.

“Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа”, се казва в доклада на ЕК.

Преди близо 10 години ЕК призова за реформа “из основи” на ВСС и прокуратурата, но след това спря да следи за изпълнение на това условие.

Сега ЕК обяснява, че комбинацията от огромните правомощия на главния прокурор и позицията му във ВСС “води до значително влияние в прокуратурата, във ВСС и в цялата съдебна система”. Този извод е подкрепен от проучване, което показва, че едва 31% от българите вярват, че съдебната система на страната е независима или относително независима.

“Европа подчерта значението на намаляването на влиянието на главния прокурор в прокуратурата, потенциалното му влияние във ВСС и в рамките на магистратурата. Трябва да се даде възможност за прилагане на ефективен механизъм за разследване (на главния прокурор), включително чрез разширяване на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследвания. Липсата на съдебен контрол срещу решенията на прокурорите да не започва разследване поражда безпокойство”, се казва в доклада на ЕК.

Единствените похвалени в доклада са Върховният касационен съд и административните съдилища, които са показали подобрение на ефективността и бързо решаване на делата.

Анонимните сигнали

Европейската комисия иска от България да въведе механизъм за защита на хората, които сигнализират за корупция (т.нар. whistleblowers – англ. ез.), а анонимните сигнали за корупция да бъдат проучвани задълбочено.

“Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство”, се казва още в доклада.