Брюксел обяви война на дезинформацията и регулация на политическата реклама

Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за ценностите и прозрачността Вера Йоурова дава пресконференция относно плана за действие на Европейската демокрация и новата стратегия за Хартата на основните права в централата на ЕС в Брюксел, Белгия, 03 декември 2020 г. [EPA-EFE/KENZO TRIBOUILLARD / POOL] 

Vlagyiszlav Makszimov | EURACTIV.com

Европейската комисия представи в четвъртък своя План за действие за демокрация, първата част от пакета на дигитална програма, чиято цел е да се бори с дезинформацията. Брюксел ще наложи правила за лоялна конкуренция в онлайн средата и ще защити прозрачността по време на  избори.

Институцията планира да регулира политическата реклама и да защити по-добре журналистите. “Дезинформацията не е безобидна. Говорим за наистина опасни атаки”, заяви заместник-председателят на Еврокомисията Вера Йоурова пред Франс прес.

“Не искаме да създаваме министерство на истината, но свободата на словото е от съществено значение“, каза Йоурова, която е еврокомисар по ценностите и прозрачността.

“Няма да подкрепя никакво решение, което да подкопава тези ценности, но също така не можем да оставим нашите общества да бъдат манипулирани“, добави тя.

“От саморегулация“ до “съвместна регулация“

Брюксел смята, че саморегулирането вече не е адекватно и новите мерки ще съвпаднат с дългоочаквания Закон за цифровите услуги, който ще бъде предложен  на 15 декември. Комисията, която вече е осъдила кампании, за които се твърди, че са стартирани от Русия и Китай, свързани с пандемията, търси правомощия да налага финансови санкции на злоупотребилите.

Планът предвижда повече задължения и отчетност за онлайн платформите, особено при случаи на дезинформация, невярно или подвеждащо съдържание, умишлено разпространяване на неверни факти  с политическа или икономическа изгода.

“Ще преминем от саморегулация към съвместна регулация“, каза Йоурова.

Изпълнителната власт е  недоволна от резултатите от съществуващия кодекс за поведение срещу дезинформацията, който действа от  2018 г. Той беше подписан от Google, Facebook, Twitter, Microsoft и през юни 2020 г. от TikTok, както и от играчи в рекламния сектор.

Предстоящият Закон за цифровите услуги ще установи хоризонтални правила за платформите, включително задължения за приемане на мерки за намаляване на риска и актуализиран кодекс.

Следващата пролет Еврокомисията ще представи насоки, определящи как платформите трябва да засилят мерките си въз основа на своята практика. Както и отношенията със заинтересовани страни, като рекламодатели, медии, гражданско общество и академични среди.

Новите мерки ще предоставят на потребителите възможността да преценят надеждността на източниците.

Лука Никотра, изследовател в групата за онлайн права за права Avaaz, каза, че предложената рамка “може да бъде новаторска“.

Що се отнася до кампаниите за дезинформация от граждани на страни извън общността, Комисията планира да разработи “набор от инструменти за кибердипломация“, който ще включва повече подкрепа за съществуващите структури, както и налагане на санкции на извършителите.

Защита на изборите

Комисията също така планира да въведе ново законодателство през третото тримесечие на следващата година  за прозрачността на политическата реклама и комуникация, за да позволи на потребителите да разпознават платените политически материали.

“Техниките за микронасочване и поведенческо профилиране могат да разчитат на неправомерно получени данни и да бъдат използвани неправилно за насочване в грешна посока“, се казва в документа, цитирайки скандала с британската анализаторска компания “Кеймбридж Аналитика”.

“Аз не искам конкуренцията на изборите да се основава на мръсни методи”, каза Йоурова. 

Новото законодателство ще допълни правилата за онлайн рекламата, като целта е да бъдат въведени специални правила преди изборите за Европейски парламент през май 2024 г.

Комисията също така планира преглед на законодателството за финансирането на европейските политически партии, главно поради опасения за финансиране от чужбина под формата на дарения, в защита на чужди интереси.

Защита на журналисти и медиен плурализъм

От началото на 2020 г. в 22 държави-членки на общността са били нападнати 344 журналисти или медии. Всеки четвърти случаи се отнася за физическо нападение, а останалите са заплахи, включително и със съд.

След многобройни призиви за защита на журналистите, Комисията се ангажира да започне инициатива в подкрепа  на пишещите, срещу които се водят съдебни дела.

Линда Раво, експерт в Съюза за граждански свободи за Европа, заяви, че тези дела “са опасна форма на цензура, целяща да изключи медиите и обществените надзорни органи, на които разчитаме, за да принуждаваме силните на деня да отговарят на нашите въпроси.”

https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d...