България го усети: какво става, когато САЩ се ядосат

В мемоарите си Чърчил недоумява как може да има хора толкова малоумни, че да се закачат с Америка. Защото обиди ли се, тя се изправя в пълния си ръст. А той е страховита гледка. Деятелите на Борисовия режим го усетиха.

 

Коментар от проф. Евгений Дайнов:

Режимите с авторитарни тенденции и техните дейци смятат доброто възпитание за слабост. Затова не демонстрират такова и се отнасят подигравателно с онези, които го показват спрямо тях. Това е една характеристика на подобни режими, която Западът не може да схване, поколение след поколение. Затова западните лидери всеки път се учудват, когато в отговор на своето добро възпитание получат онова, на което руснаците казват „кукиш”.

Деятелите на режима на Бойко Борисов не са изключение от общото правило. Натъкнали се на добро възпитание в отсрещната страна, те демонстрират подигравчийско-презрително отношение.

„Ще допълзят обратно“

В повечето случаи този подход дава резултат. Когато преди време западните сили опразниха посолствата си в Минск в знак на протест срещу някакво поредно безумие на режима на Лукашенко, той съобщи на народа си: „Не им обръщайте внимание, ще допълзят обратно”. И наистина, не след дълго те „допълзяха”. А само преди няколко години, когато в Европа се заговори за откачане от Газпром, Путин информира приближените си: ”Няма къде да ходят, ще допълзят обратно”. Така и стана: Северен поток си е жив и здрав, подпечатвайки зависимостта на Германия от настроенията на кремълския господар.

Българските деятели обаче правят една грешка, която руснаците вече рядко допускат: заяждат се с американците. А американците не са като европейците. Ако бъдат остро провокирани, след като са показали добро възпитание, те имат навика да отвръщат доста твърдо.

Видяхме такъв сюжет малко преди последните избори – по повод писмото на председателя на Комисията по външна политика в Сената Боб Менендес и най-старшия републиканец в комисията Джим Риш. Адресирано до режима на Борисов, това писмо казваше приблизително следното: „Правителството и правосъдието трябва да положат усилия, за да гарантират, че законът е еднакъв за всички и че медиите ще имат свободата да съобщават истината, без да са заплашени от тормоз или наказание. Предприетите от България стъпки в тази посока само ще заздравят още повече нашите отношения“.

Към онзи момент във въпросната Комисия се разработваше резолюция за България. Но двамата сенатори бяха решили да проявят добро възпитание и да предотвратят ситуация, при която партньор от НАТО бива прикован на позорния стълб. Затова вместо да халосат Борисов с резолюция, която да отекне по света, те решиха да му пратят писмо с намеци – както, според тях, се прави между партньори.

Само че реакцията на говорителите на Борисов беше всичко друго, но не и партньорска. Вместо да оценят, че получават не резолюция, а писмо, Георг Георгиев и Даниел Митов обявиха, че това е лична инициатива на двама случайни сенатори, на които не им е твърде чист косъмът откъм корупция. След като стана ясно, че документът е официален, версията бе променена: „Можем да твърдим или по-скоро да зададем въпроса дали пък не лъха на лобизъм”. Платен, разбира се, от техни български опоненти.

А сега се поставете на мястото на Менендес и Риш. Опитали сте да направите приятелски жест, но отведнъж адресатите на жеста започват да ви наричат случайни и да намекват, че сте някакви корумпета. И двамата се обидиха тежко. Когато научих за това, си спомних един пасаж от мемоарите на Чърчил, където той недоумява как може на Земята да има хора толкова малоумни, че да се закачат с Америка. Защото обиди ли се веднъж, тя се изправя в пълния си ръст. А този пълен ръст, пише Чърчил, е „страховита гледка”.

Да говориш така с американците е политическо самоубийство

И така, след шеги и закачки от страна на българските деятели, на 2 юни те получиха – не писмо, а официални решения на държавни институции, както и ясно разписани санкции по закона „Магнитски“. А още на следващия ден президентът Байдън обяви в официален документ, че за САЩ корупцията навсякъде по света е риск за националната сигурност. Ще рече: тепърва започваме.

И този път обаче американците решиха да демонстрират лоялност към партньор от НАТО. Затова не назоваха по име онова „официално лице, понастоящем партиен лидер”, което е било подкупвано в особено големи размери. Вместо да вникнат в ситуацията, „остриетата” на ГЕРБ се хванаха за тази проява на благоприличие.

Едни отричаха, че става дума за техния вожд. Други твърдяха, че идело реч за Александър Паунов (лидер на дребна до невидимост комунистическа партия). Трети повториха пролетните обвинения на Митов и Георгиев, обявявайки документите на американската държава за резултат от сблъсъка на две български корпоративни групи. Демек: някакви българчета са подкупили американската държава, за да се разправи с други българчета.

Да говориш така с американците е политическо самоубийство. И идва да демонстрира една голяма полза от доброто възпитание: по-добре възпитаният има по-дълъг политически живот, особено ако се намира на територията на НАТО и особено ако си има работа с американците.