България - нация или сбор от племена?

"Няма бивш комунист", гласеше един лозунг. Както няма бивш турчин или бивш чалга-изпълнител. Ако доведете докрай тази логика, България се оказва не нация, а сбор от племена, пише проф. Ивайло Дичев и дава примери.

 

„Няма бивш комунист“ - нали помните този лозунг? Както няма бивш турчин, бивша Мая Манолова, бивш чалга-изпълнител. Както при предишния режим фашистите и капиталистите бяха дамгосани до живот, барабар със синовете и внуците им.

Ако доведете докрай тази логика, България се оказва не нация, а сбор от племена, които са във вечна война помежду си. Преди време Антон Кутев се пошегува, че социализмът се предава по полов път - в смисъл, че принадлежността към партията му е родова. Но може да преобърнем тази метафора: принадлежност не към левите идеи, а към нашите хора. В този смисъл партията функционира като етнос, който гледа да не се смесва много с чуждите.

Българските политически племена

Неприятно ми беше да констатирам, че по подобен начин започнаха да функционират и десните през 1990-те. Взеха да изтъкват старите си буржоазни родове, да се кичат с различни антикомунистически геройства, но най-вече - да разгарят омразата към другото племе, комунистите. Съвсем разбираемо беше да отхвърлят различните политики, но често забравяха да го правят, а непримиримостта им добиваше други, почти телесни измерения.

След царския епизод етническата омраза се насочи към ДПС - този път и в донякъде буквален смисъл. Вярно, че Движението междувременно се превърна в бизнес корпорация и взе да злоупотребява с прокуратурата, но съвсем ли няма повече никой да си общува с него? Скриха омразния Пеевски в знак, че търсят диалог - и нищо. В добавка БСП не иска да си играе с ДПС, а Движението им го връща, като опитва да се закачи за новите играчи.

Вижте докъде стигна нетърпимостта: журналистите не престават да питат „ще приемете ли подкрепа от БСП и ДПС?“, а протестните партии се надпреварват да се кълнат, че няма. И използват всеки повод за оправдание на отказа да взаимодействат.

Умно-красивите жълтопаветници външно приемат всички, но и всички тайно ги мразят. Едва ли е защото хората разбират идеите им за реформа на прокуратурата - по-скоро недоверието идва от усещането за меритократична надменност, която в едно егалитарно общество е непростима.

Етническа омраза публиката вече развива и към отделни политици. Да оставим настрана Костов или Симеон, които управляваха и вероятно са настъпили едни или други интереси. Яростна омраза сред дигиталните маси буди например Мая Манолова - заради това, че не само е била в БСП, а на всичко отгоре, представете си, я е напуснала и е тръгнала срещу нея. Двойна вина. Ако се обърнете назад, ще видите, че тъкмо тази неспособност на демократичната общност да прости на бившите комунисти и да ги приеме в своите редици сплоти левия етнос и забави трансформацията на обществото ни. Откакто стана омбудсман, г-жа Манолова трудно може да бъде обвинена в съглашения с властта. Вярно, че се бори повече за слабите и в този смисъл може да бъде наречена лява, но дай боже повече такива леви. Защо не ѝ се позволява да се промени, да израсне като независим политик? Защото е жигосана с клеймото на другото племе - завинаги.

Същата нетърпимост днес се надига срещу г-н Трифонов, който май я усеща и затова се крие. Как така един шоумен ще стане политик, ами той не канеше ли всичките величия в предаването си, не дружеше ли с бизнесмени и мафиоти? Омърсил се е значи, затова трябва да бъде мразен превантивно, преди да е извършил каквото и да е. Не заради програмата си (заради твърде простите решения, които предлага), а просто защото е от друг етнос - прави пошла музика, татуира се и пр. Самият Трифонов си го връща с пълен отказ да удостоява чуждите с вниманието си.

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

В тези племенни битки, които се разгарят пред очите ни, мнозина наблюдатели виждат начало на предизборна кампания. Кой внесъл пръв законопроекта - Нинова или Иванов, кой опитал да запази достойнство, като добавил нещо в него, кой извършил ритуални действия, за да ядоса противниковия лагер.

В един по-дълъг хоризонт

Според мен избори през юли ще разочароват привържениците на протестните партии и г-н Борисов ще се върне върху оздравял менискус, убеждавайки всички, че той е единственият отговорен, който протяга ръце във всички посоки, докато враговете му се карат и не мислят за страната. Да си кажа право: и от гледище на демокрацията не ми се струва съвсем редно едно такова гласуване веднага - не харесваш изборните резултати, променяш правилата и пак отиваш на избори, без да си опитал да управляваш. Докога? Докато получиш пълно мнозинство ли?

Но българската политическа система трябва да ни тревожи в един по-дълъг хоризонт. Как си представя нашата публика, че примерно ДПС и БСП, зад които стоят една трета от избирателите, някак магически ще изчезнат? В същия унес днес повтарят, че ей сегичка ще изчезне ГЕРБ, както стана с НДСВ.

Но не, чуждите племена ще продължат да съществуват, ще отстояват интересите си, ще бранят хората си, колкото и неприятни да са ни те. Затова най-добре, наместо с погнуса, да се научим да се борим с тях на политическия терен.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%...