Българското популистко статукво мълчи по темата за падението на Тръмп и чака указания от Путин

Иво Инджев

Обкръжението на Тръмп започна да се разпада в САЩ, но в България няма  негови поклонници, желаещи да се покаят. 

Мълчи премиерът Борисов, който се перчеше, че “Доналд” му бил приятел. А толкова напираше да се ръкува извън протокола за снимка с него в залата на Общото събрание на ООН през септември 2018 г., че чак се наложи да го побутнат от охраната, за да не досажда повече на американския президент! Подмазвачите у нас обявиха нахалството му за “историческо ръкостискане”, а то си беше срамно. https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/93234-istorichesko-rakostiskane-mezhdu-borisov-i-tramp-kakvo-si-kazaha-dvamata-lideri

Мълчи и президентът Радев, чиито съветник по правните въпроси Борислав Цеков учреди и оглави Европейското Тръмп общество през януари 2017 година, на което 4 години беше лице.

Мълчат наградените лично от руския премиер Медведев за заслуги към русофилщината у нас Светлана Шаренкова и Димитър Иванов, участници в учредяването на въпросното общество от (цивилни) интелектуалци.

Компания в мълчанието им правят и другите ляво-русофилски учредители, като “независимия” социолог от “Сова Харис” Васил Тончев, Александър Томов, Любчо Нешков, братята Чукови и прочее присламчили се към победата на Тръмп знайни и незнайни нашенци – общо  около 40 на брой на събитието, ръководено от бившия царски депутат (и любим коментатор на проправителствения ПИК) Цеков в една софийска книжарница, където той си представи книгата “Доктрината “Тръмп”.

https://nova.bg/news/view/2017/01/20/171510/интелектуалци-и-политици-основаха-българско-тръмп-общество

И как няма да мълчат, когато самият Путин дума не проронва, за да се ориентират дали да продължават да му играят играта на тръмписти в България или вече да заклеймят низвергнатия американски бивш колос като някакъв амортизиран български бай Тошо. И Думата на Путин, в която пиха шампанско (че и по-силни напитки) за победата на Тръмп през ноември 2016 година не дава признаци на живот след 4 годишното си опиянение от подвизите на белия вожд в Америка с вечно вдигнатия юмрук, принуден най-сетне да свали гарда .

А щеше да е толкова последователно Шаренкова сега пак да коментира “вятъра на промяната”, който беше задухал по нейно мнение откъм Белия дом… Защото има не просто вятър , а направо буря от възмущение в целия свят от подстрекателствата на Тръмп, който насъска тълпата да нахлуе в Капитолия. https://www.cross.bg/rysiya-promyanata-fiiion-1532643.html#.X_gcly0Rq9Y

Едно е да се подредиш до победителя Тръмп, но е друго да го защитиш, когато самият той вече е не просто жалък в очите на отвратените от него, но и е готов да се ожали сам. Призна си поражението и въпреки заканите си да се върне на бял кон в Белия дом очевидно си отряза пътя за политически реванш.

Сред любимите аргументи на тръмпистите у нас, повтаряйки папагалски дочутото от Америка, бяха аплодисментите, че е нахлул в политиката без грам политически опит, но е разбил статуквото. Кеф!

Само че на финала Тъмп така преигра в разбиването, че посегна на самия фундамент на демокрацията с поведението си на агент-провокатор на Путин, сбъдвайки мечтата му да види американците не само разделени и противопоставени, но и унизени в ролята си на защитници и разпространители на самата демокрация по света. В това Тръм наистина успя. Разбита изглежда и партията, която му се довери и на която той имаше наглостта да се закани само преди няколко дни, че ще победи сам на следващите президентски избори.

Българското статукво, базирано също на агресивния популизъм, сега мълчи объркано. Но ще се оправи от махмурлука и пак ще надене ямурлука без да му пука- ей го бай Байдън насреща, и нему е готово да целуне каквото трябва, само да го остави да си върши далаверите за милиарди с Путин. Обаче нашенското статукво не е толкова сигурно, че при бай им Байдън това ще им се размине толкова лесно, както при бай им Тръмп. Ето защо е минало в нелегалност по темата за събитията в САЩ.

Предстоят интересни времена. Дано не са китайски като пандемията, която българското статукво така и не посмя да нарече китайска в съгласие с Тръмп по този въпрос. Защото нашенското статукво е гъвкаво и се оглежда откъде могат да дойдат шамарите. Заяжда се само с по-малки и по-слаби. А на големите и силните се мазни. 

Как да не припомня отново епиграмата на Радой Ралин:

Откак свят светува, все мазният отгоре плува!