Взривът на Петолъчката: Боеприпасите били за Грузия, но прокуратурата не вижда диверсия

Написано  от Димитър Стоянов, BIRD.BG

https://bird.bg/petolachkata-vzriv-gruzia/

Засегнати руски интереси и диверсия от агенти на ГРУ – така прокуратурата обясни миналата седмица четири взрива на боеприпаси в складове за военна продукция от 2011, 2015 и 2020 г. Неочакваната прокурорска активност дойде след като Чехия обяви за връзка между взривове в нейни складове и опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, а разследващият портал Bellingcat потвърди присъствието на руски агенти на чешка и българска територия по време на тези събития. Има обаче и друг взрив – този на Петолъчката от 2012 г. Официалната версия е за промишлен инцидент, но са налице сериозни улики за диверсия, които прокуратурата отказва да разследва. Ключова е информацията, че при този взрив е унищожена голяма партида оръжия за Грузия от фирма в добри отношения с властите.

От взривове в Чехия до Новичок в България

В хода на най-сериозния шпионски скандал след края на Студената война, Чехия изгони 18 руски дипломати и принуди Русия да да отзове още 70 сътрудници на своето посолство в Прага. В знак на подкрепа Словакия обяви за persona non grata трима други руски дипломати. Острата дипломатическа реакция е последица от твърденията на чешките служби за сигурност, че експлозията на муниции в частен склад край Врбетице през 2014 г. е резултат от намеса на руските разузнавателни служби.

Според Прага експлозията не е била планирана да стане на чешка територия, а е трябвало да бъде реализирана на българска. „Дойче Веле“ съобщава, че руските разузнавачи Александър Мишкин и Анатолий Чепига са участвали във взрива. По време на престоя им в Чехия от 11 до 16 октомври 2014 г. те са се представяли с руски паспорти на имената на Александър Петров и Руслан Боширов. Двамата са използвали също паспорти на името на гражданина на Молдова Николай Поп и гражданина на Таджикистан Руслан Табаров. Според чешките медии атентатът срещу склада е бил извършен, за да се предотврати сделка, в която е участвал българският търговец на оръжие Емилиян Гебрев. Индустриалецът беше отровен през 2015 г., вероятно с „Новичок“, но оцеля.

Седмичникът “Респект” твърди, че боеприпасите, съхранявани в склада, вероятно са били предназначени за доставки в Украйна, а друго издание сочи за краен получател бунтовниците в Сирия. Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че по време на експлозията вече е било платено за боеприпасите. На 27 април българската компания ЕМКО на Емилиян Гебрев, разпространи документи, според които при инцидента в Чехия от 2014 г. няма унищожена тяхна стока. От компанията отричат да са планирали експорт за Украйна към онзи момент. В съобщението се казва още че “засега единственият неопровержимо доказан факт, свързващ терористичните актове в Чехия през 2014 г., в България през 2015 г. и във Великобритания през 2018 г., е участието в тях на едни и същи агенти на руските специални служби, Отряд 29155 на ГРУ.”

Тези разкрития фокусираха вниманието върху работата на българските разследващи органи. Мълчанието им по темата стана нетърпимо след като разследващия сайт “Белингкет” потвърди данните на чешката държава. В крайна сметка лично главният прокурор Гешев обяви, че и в България е имало взривове на боеприпаси в резултат от враждебни действия на ГРУ. При това цели четири за последните десет години и всичките свързани по някакъв начин с ЕМКО на Гебрев.

Прокуратурата посочи няколко повтарящи се елемента при инцидентите, за които подозира, че са резултат от диверсия на ГРУ. Експлозиите се „случват“ в складове, съхраняващи боеприпаси, които са предназначени за експорт към враждебни за режима на Путин страни. Такива са Украйна, Грузия или противниците на Башар Асад в Сирия. Най-често експлозиите са предшествани от пожар, който принуждава по-голямата част от служителите да напуснат епицентъра на бъдещия взрив, за да се избегнат жертви – каква хуманност от страна на ГРУ. И също във всички случаи била засегната стока или инфраструктура на фирмата ЕМКО на оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

Има обаче и друго много типично условие, което Гешев премълча. И то е, че прокуратурата е отказвала да разследва потенциална диверсия след тези „инциденти“. Дори и да се съберат данни за такава, какъвто е случаят със складовете в Ловнидол, разследването не продължава в посока тероризъм или диверсия, а се прекратява. И така докато международният натиск принуди българските разследващи да признаят очевидното.

От ЕМКО опровергаха изнесеното от прокуратурата като посочиха, че два от инцидентите, споменати от държавното обвинение, нямат нищо общо с тяхната дейност. От компанията определят, като дезинформация твърдението на прокуратурата, че нейна продукция има нещо общо с взривовете във ВМЗ Сопот. В съобщението се отбелязва още, че взривът в складовете в Ловнидол през 2011 г. не е бил предшестван от пожар, каквато информация беше официално тиражирана. Въпреки че в досъдебното производство има събрани доказателства за детонирано взривно устройство, което вероятно е причинилo експлозиите на снаряди в склада на компанията край Габрово, разследването е прекратено.

Факт е, че Емилиян Гебрев от години е на мушката не само на агентите на ГРУ, но и на влиятелни родни фактори. Апетити към неговия бизнес и по-конкретно към оръжейния завод “Дунарит” прояви не кой да е, а самия депутат Делян Пеевски чрез свързаната с него компания “Виафот”. Той получи пълен съпорт от държавната машина за рейдърска атака срещу ЕМКО, която и до момента не е приключила окончателно. Опитите за отравяне на Гебрев пък бяха напълно игнорирани от държавното обвинение. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров дори ги обяви за хранително натравяне с рукола. Докато агентите на ГРУ обикалят из Чехия и България с диверсионни задачи, Цацаров и неговият бъдещ наследник Гешев си разменят визити с руския главен прокурор Чайка, с когото демонстрират отлични отношения.

Невидимите оръжия за Грузия от Петолъчката

Просветлението на прокуратурата, че ГРУ проследява и взривява военна продукция за неприятелски на Русия страни, изисква нов прочит на всички инциденти с взривове в българска складове, за които има данни, че са съхранявали оръжия за Грузия, Украйна или Сирия. Такъв е случаят с взрива до пътния възел Петолъчката от 5 юни 2012 г., когато при странни обстоятелства започват експлозии на складовете с муниции в базата „Стралджа – Мараш”. Очевидци разказват пред медиите, че след първия взрив са последвали поредица от вторични детонации. Част от работниците се евакуират самостоятелно, напускайки пеша базата, други са извозени с коли до болницата. Трима от служителите загиват.

Официалната версия на разследващите е, че в деня на инцидента именно тези трима клетници са разглобявали бойна част от зенитна ракета „Двина”. Взривът тръгнал от цех 1, в който се предполага, че те са загинали на място. Останалите им колеги оцелели, защото са били извън цеха. Осем месеца след взривовете прокуратурата привлича като обвиняеми собственика на фирмата „Берета трейдинг“ Делислав Делев и началника на производството в базата „Стралджа – Мараш” Иван Пеев. Девет години след „инцидента“ делото все още е на първа инстанция.

Държавното обвинение обаче игнорира някои съществени подробности в този случай. Наистина, базата се владее от Десислав Делев, чрез фирмата му „Берета трейдинг“. Той обаче ползва само 2 от седемте „холандски“ халета (някои единични, някои двойни). Там се извършва съхранение и утилизация на боеприпаси по договор с военното ведомство. Но по-голямата част от складовете са наети от друга компания – „Сейдж консултантс“, а тя държи в тях оръжия за Грузия. БРРД се сдоби с документацията, която доказва това по безспорен начин.

Става дума за значителни количества оръжия и боеприпаси – от Калашници до гаубици на стойност десетки милиони долара (цените, които са търговска тайна, са заличени). Документите, с които разполагаме сочат, че през 2011 – 2012 г. “Сейдж” складира стоката в халетата на Петолъчката, а оттам я извозва за Грузия през пристанище Бургас.

Не е нужно да се припомня, че след блиц-войната от 2008 г. Грузия се превърна в основна мишена на руските специални служби.  Мунициите на “Сейдж” от Петолъчката е трябвало да запълнят дефицита на грузинската армия, след взрив на склад с военна техника на територията на бившата съветска република. Но “инцидент” унищожава частично и тази продукция, закупена в България.

Разрешение за транспортиране на ракети от складовете на Берета Трейдинг към пристанище Бургас и оттам за Грузия.

Разрешение за износ на оръжия за Грузия издадено през април 2012 г. – два месеца преди взривовете.

Според Търговския регистър „Сейдж Консултантс“ е собственост на Христо Йорданов Христов, а управител е Генчо Вълков Христов, известен и като агент “Петров” на Държавна сигурност. И двамата са знакови имена на пазара за стоки с двойна употреба. Студия Трансмедия първа съобщава през 2019 г., че оръжейният търговец Христо Йорданов Христов е вероятният купувач на луксозно имение за над 34 милиона долара в Лос Анджелис. Това съвсем не е първата му луксозна покупка. От делата които компанията води срещу постановления на българските данъчни органи става ясно, че тя е сред доставчиците на US Army и изпълнява поръчки, възлагани директно от Департамента на армията на САЩ. Възходът на компанията започва във времето на Сакскобургготски. Студия Трансмедия твърди, че по времето на НДСВ и на Тройната коалиция фирмата работи изключително добре с Министерство на отбраната. Компанията успява да купи на атрактивни цени от “Снабдяване и търговия” ЕООД стари руски танкове Т-55 и друго въоръжение и да ги изнесе за Еритрея.

Без съмнения в унищожените складове на „Берета трейдинг“ има продукция, която е собственост на  „Сейдж Консултантс“. След повдигането на обвинението срещу Делев, фирмата на Христо Христов е завела търговско дело срещу „Берета Трейдинг“ с иск за 30 милиона лева. На толкова са оценени щетите от взрива, които „Сейдж консултантс“ считат, че са претърпели. Ответникът обаче доказва, че размера на претърпените от ищеца щети е покрит в голямата си част от застрахователната полица.

Пожар, здрави защитни валове и неразпозната “Нокия”

Както споменахме, държавното обвинение сочи като причина за взрива рязането на бойна част от зенитна ракета “Двина” от тримата загинали работници. Те няма как да проговорят, но показанията на други очевидци никак не кореспондират с тази теза. При разпитите си пред следователите свидетелите разказват, че произшествието е започнало не с детонация, а с пожар.

Свидетелят Анатолий Тодоров разказва, че огънят е лумнал в Цех 1. Пламъците се издигнали над покрива на ламаринената конструкция. Първоначално ръководителят на смяната и останалите работници се опитали да организират пожарогасенето, но неуспешно : 

„В този миг аз видях как част от покрива на цех №1 се разчупи и от там излезе много ярък жълточервен пламък. Нямаше пушек около него в този момент. Не чух звук наподобяващ на взрив. Тъй като аз бях останал с впечатление, че нещо се е запалило, а не взривило, аз казах на групата си да отидем на място за да помагаме… с колата се върнахме обратно в хранилище 5Б (свидетелят работи там). Излязохме от колата и се качихме по стъпалата, когато се чу голям взрив. Хранилище №5 Б е на около 50 до 70 м. от цех №1. Въздушната вълна тримата ни вдигна във въздуха и ни запрати на 5-10 м. от стълбищната площадка. Аз започнах да си търся двата мобилни апарата и в този момент се чу още един взрив, намерих си личния телефон и звъннах на г-н Пеев, за да му кажа, че гърмим, да вика линейки и пожарни. След това се чу още един гръм, вече не зная дали от цех №1 или някой от складовете, и аз се скрих зад едно дърво. По моя преценка зад дървото стоях около 1 час, час и половина. След това се отправих по дерето към КПП-1“

 Показанията да друг свидетел звучат по сходен начин:

„От покрива на цех 1 започва да излиза много светъл, ярък, жълт пламък. Казах на колегите „нещо стана, запалило се е, давайте да отидем да гасим”. Хукнахме към цех 1. С двама от колегите Георги Димитров и Ивелин Василев се качихме на “ситроенчето”, служебното, което беше до №5Б и тръгнах назад. Изминах, около 20 метра и им казах, че тези противопожарни средства намиращи се на цех1, виждайки какъв е пламъка, вероятно няма да ни стигнат и затова предложих да се върнем до №5Б, където работим да натоварим от там помпите, които се намираха там. Стигайки до рампата, слязохме от „ситроенчето“ и започнахме да се изкачваме по стъпалата. В този момент беше вече големия взрив, където ни изхвърли вълната и от там нататък започнахме да се спасяваме. Колегата Ивелин каза да се обадим на г- н Пеев за случилото се. Върнах се до хранилище №5Б, намерих телефон, тъй като всичко беше задимено. Видях, че хранилище №5Б беше без ламарина. От взривната вълна, която ме изхвърли ламарините на №5Б, всичко беше изхвърлено. Седяха само сандъците с боеприпасите и коловете, където се захваща ламарината.”

От показанията на свидетелите става ясно, че пожарът гори минута или две преди да започнат детонациите, съвсем като в сценария на прокуратурата за четирите диверсионни взрива. БРРД разполага и със заключението на петорната съдебна експертизата, която също потвърждава, че не във всяко от разрушените „холандски“ халета е имало детонации. Експлозиите са констатирани в Цех №1 и склад №18, където са предвидените за утилизация муниции. В складовете с номера №5А и №5Б,според експертите няма детонации, а “взривно горене”. За това свидетелстват и валовете около складовете, които са непокътнати. Валовете са земни насипи, които предпазват халетата от разпространение на огъня, идващ от съседен склад и от евентуална взривна вълна. В складовете под номера 4, 8 и 9 също е имало взривно горене с отделни детонации, вероятно на снаряди. Там валовете също са удържали.

Факт е, че точно на местата, където се съхранява стоката на “Сейдж консултантс” за Грузия, пламва пожар. И никой не може да обясни как огънят е достигнал да всички складове, като се е прехвърлил през защитните валове без дори да опожари тревата върху тях. В хипотезата на промишлен инцидент, а не на диверсия, експертизата не обяснява този феномен.  Отдалечеността на отделните складове подсилва подозрението, че за унищожението на всеки от тях е било предприето отделно действие, например възпламеняване. Няма друго логично обяснение, което да даде отговор за здравите валове.

В разпитите се споменава и телефон Nokia, който никой не разпознава като свой. Разследващите обаче не си дават труда да разследват друга хипотеза, например диверсия и до момента поддържат, че става дума за  промишлен инцидент и престъпна небрежност.

Има информация и за други инциденти, квалифицирани като саботаж, които не са включени в прокурорския списък с диверсии на ГРУ. Както подчерта ЕМКО в своя изявление: “В частност, липсват отговори на въпросите около взривовете във ВМЗ “Сопот” на 21 март и 15 април 2015 г., които по онова време бяха квалифицирани от официалните български органи като “саботаж”. Ако към тях прибавим и взрива от Петолъчката, случаите със съмнение за диверсия стават цели седем, но само четири са официално признати като такива.

Автор Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов