Войната в Украйна постави началото на Третия цикъл с отслабващо руско влияние у нас.

Evgeni Kanev

Руският посланик Митрофанова е на път да стане persona non grata у нас. Но спомняте ли как и защо един непрофесионален дипломат беше избран за посланик у нас?
Преди всичко трябва да отбележим, че тя е много близка с Ирина Бокова, като представител на Русия в ЮНЕСКО. Нещо повече, с помощта на Бокова учредяват награда за научни постижения в Космоса, която връчват на руска организация. Тази скандална награда - извън обхвата на дейностите на ЮНЕСКО - веднага е отменена след приключване на мандата на Бокова от новия шеф на ЮНЕСКО.
Митрофанова е свикнала на признателност от славянските страни. Получава дори орден от Сръбската православна църква. Затова не може да осмисли поведението на независимост, което нашият премиер демонстрира, вместо вечна благодарност.
На 21.1.2021 г е извършена спешна и извънредна смяна на руския посланик у нас, която издава крайното безпокойство на Русия от явно отслабващото й влияние в България със смяната на американската администрация. И първата й изява не закъснява именно в този дух - като реплика на американското посолство по повод тяхна декларация за корупцията у нас. 
С това Русия ясно доказва, че е зад сегашното корупционно статукво.
Но може да се каже, че за първи път след 1886 г вървим към скъсване на дипломатическите отношения, което ще даде началото на поредния Трети цикъл на руското влияние в България.
Нашата история може по-добре да бъде разбрана през циклите на руското присъствие в България.
Разделям ги така:
I. Първи цикъл: 
1. Низходяща фаза на зависимост (1878-1918)
През тази фаза младата българска държава лека-полека извоюва своята пълна независимост. Ключови събития: Съединението (1885), Независимостта (1908) и най-вече Брест-Литовския Мирен Договор с капитулацията на Русия (3.3.1918 г.)
2. Възходяща фаза на зависимост (1919 - 1968 г.) 
Тази фаза започва с болшевизацията на БКП, която започва да работи като изцяло инструмент на съветските имперски интереси. Ключови събития: 1923 г (Септемврийско въстание), 1925 г (Атентата на Света Неделя), 1944 г (държавен преврат с помощта на Съветската армия), 1963 г (опит България да стане 16та република на СССР и 1968 г. (интервенцията в Чехословакия).
II. Втори цикъл: 
1. Низходяща фаза на зависимост (1969 г.- 1999 г.) 
С приключването на екстензивния растеж на социалистическото стопанство в края на 60 те години започва да намалява икономическата зависимост на България от съветските ресурси, а "времето на застоя" в СССР кара българските комунисти да търсят усилено канали за чужда валута, с която да предотвратят поредната икономическа катастрофа. Все още основен източник за твърда валута е реекспортът на съветски нефт, но други източници са износът на оръжие, контрабандата, трафика на дрога, придобиването на предприятия в Западна Европа с цел кражба на технологии, но и като източник на валутни постъпления. Така или иначе се наблюдава спад на икономическата , а впоследствие и на политическата зависимост от СССР, чийто първи явен признак е забраната на съветската програма Время през 1988 г. и  на някои списания. След падането на комунистическия режим с променлив успех влиянието на Русия продължава да отслабва вследствие и на борбата за власт в нея. България използва своя исторически шанс, за да засили своята европейска интеграция с молбата за членство в НАТО (1997 г) и поканата за започване на преговори с ЕС (1999 г.), които се увенчават с членство (2004 и 2007 г.)
2. Възходяща фаза (2000-2022)
С утвърждаването на новия руски президент започва лека-полека да се затяга хватката около България. Реално този процес започва по-отчетливо след 2007 г с Тройния шлем на Първанов (Гоце), но и преди това са направени ключови "концесии" на руското влияние, каквито са запазване газовата зависимост от Газпром, продажбата на Нефтохим, липса на лустрация на службите от старите им кадри; реабилитацията на Мултигруп и др. Но възходът на КТБ е еманация и на руското влияние в България. Нейният фалит ни остави с монопол върху медиите в България -  страхотен плацдарм за хибридни войни и с нови досиета на почти целия политически елит. Все по-трудно се прави разлика между доминиращата гледна точка в българските медии и на руската пропаганда.
В голяма степен дължината на тази фаза ще е свързана със събитията в Русия и нейното бъдеще като суверенна демокрация, чиста диктатура или монархия. Очаквам, когато настъпи новият преломен момент там да се отслаби и хватката върху България.
Съпротивата на Навални и идването на Байдън на власт в САЩ може да са началото на края на сегашната власт в Русия. Защото колкото по-силна е диктатурата в Русия/СССР ( Сталин, Путин), толкова е по-силно руското влияние и у нас.
Войната в Украйна постави началото на Третия цикъл с отслабващо руско влияние у нас.

Фейсбук

карикатура : Христо Комарницки за в.Сега