Всеки българин плаща по 89 долара за отбрана. Много или малко е това?

В последните години разходите за военна техника се сринаха до 1%, а за персонал надхвърлиха 72%

Адриан Николов, Infograf.bg

Плановете на Министерството на отбраната да направи значителни разходи за модернизация на въоръжените сили са гореща тема не от вчера. Основна част от тези разходи ще отидат за закупуване на нови самолети за военновъздушните сили и фрегати за нуждите на флота. Според някои изчисления модернизацията ще глътне 3.8 млрд. лева до 2022 г. Това е значителна сума и тъй като едва ли е по силите на държавния бюджет, най-вероятно ще се търси и друго финансиране за този разход.

Къде е България по военни разходи на фона на останалите държави от НАТО? Основен източник на информация са официалните данни, публикувани от НАТО, допълвани с данни от Stockholm Institute of Peace Research, които ежегодно предоставят сравнителна информация за военните бюджети на страните от целия свят.

В периода 1993-1998 г. разходите за отбрана на България като цяло намаляват. Страната ни започва да отпуска повече средства между 1999 и 2007 г., след което отново следва период на свиване. Като цяло в края на периода България отпуска по-малко средства за отбрана, отколкото в началото му - 797 млн. долара през 2015 г. срещу 1.1 млрд. в началото на периода и 

1.26 млрд. в пика през 2007 г.

В относително изражение разходите за отбрана варират между 2.4-2.7% от БВП до 2007 г., след което започват да намаляват, за да стигнат 1.4% в наши дни. Причината за тази промяна най-вероятно е в нарастването на благосъстоянието на страната от началото на XXI век насам, съчетано с относително стабилното равнище на разходите за отбрана.

По-големи изменения се наблюдават в самата структура на разходите. За периода 2008-2015, за който НАТО предоставя информация, има две драстични промени - разходите за военна техника се сриват от 21.4% до 1% през 2014 г., а издръжката на военния персонал нараства почти двойно - от 44.9%, до 71.8%.

Представянето на бюджета за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт показва доколко отбраната е приоритет на политиката на отделните държави и позволява между тях да се правят сравнения, без да се взема предвид разликата в тяхното благосъстояние. Показателят служи като база на едно от ключовите изисквания, които НАТО налага на своите членове -за изразходване на поне 2% от БВП за поддръжка и обновление на въоръжените сили.

Общата тенденция е към намаляване на частта от БВП, която страните от НАТО отделят за поддръжка на въоръжените си сили. В началото на 90-те години средната за страните, които днес са част от алианса, стойност е 2.5-2.6%, но през последното десетилетие тя спада до 1.5-1.6%. Тази тенденция не е валидна за всички - Латвия например увеличава почти двойно своя военен бюджет спрямо 90-те години, до пик от 1.6% от БВП през 2006 г., а Естония - почти тройно, до пик от 2.3% през 2009 г. 

През 2015 г. едва 7 държави спазват формалното изискване на НАТО. Над 2% от БВП за отбрана отделят Великобритания, Гърция, Естония, Полша, САЩ, Турция и Франция, като при няколко от тях ръст се наблюдава след началото на кризата в Украйна и срещата на върха в Уелс, където повечето страни членки изявиха намерението да завишат разходите си до изискваните равнища.

Разглеждането на абсолютната стойност на военните разходи пък позволява да се направи груба оценка на отбранителните възможности на отделните държави. 

САЩ през 2015 г. са направили 2 пъти повече военни разходи

от всички останали страни от НАТО взети заедно (около 600 млрд. долара за САЩ спрямо приблизително 300 млрд. за останалите страни) и навярно разполагат с много по-силна и съвременна армия от останалите членове на алианса, и обратно - Албания, която през същата година е отделила едва 155 млн. долара, вероятно разчита на малка армия и на остаряла техника. 

Очаквано при абсолютните стойности на военните бюджети има значителна разлика между по-богатите страни в Западна Европа и по-бедните в Централна и Източна Европа. Начело на класацията застават двете ядрени сили Великобритания и Франция, следвани от Германия, Италия и Турция, които също приютяват значителна част от въоръжените сили и военна техника на НАТО в Европа. С най-малки бюджети са Албания, трите балтийски държави и Люксембург.

При повечето държави нивата на абсолютните военни бюджети остават относително стабилни през периода, с тенденция към намаляване. Изключение прави Полша, която от началото на новото хилядолетие е успяла почти да удвои военния си бюджет, благодарение на което се радва на най-съвременната армия в Източна Европа (Global Firepower Index я поставя на пето място в Европа).

Разглеждането на разходите на глава от населението дава представа колко струва за всеки гражданин отбраната на страната му. Интересно и до голяма степен неочаквано е, че през периода, за който алиансът предоставя данни, разходите на глава от населението спадат в почти всички държави членки. Макар че в голямата си част това е период на тежка икономическа криза, военните разходи обикновено последни стават обект на бюджетни съкращения.

Впечатление правят непропорционално високите разходи на Норвегия (обясними донякъде с високия стандарт на живот в страната) и на Гърция, които са сравними с тези на Германия и Франция, но не отговарят на възможностите на армиите им.

Най-евтино на глава от населението излиза армията на Албания. Следват България (89 долара на човек за 2015 г.), Унгария и Румъния.

От 2008 г. насам 

общата тенденция в НАТО е към намаляване на военния персонал, 

като до 2015 г. той е намалял общо с над 400 хиляди души. С изключение на Норвегия, Литва и Канада всички останали членове на НАТО или намаляват, или запазват размера на армията си. Начело в класацията отново са САЩ, които формират около 1/3 от персонала на НАТО, следвани от Турция, Франция и Италия. Най-малобройни са въоръжените сили на Люксембург, Естония, Албания, Латвия и Словакия.

Разглеждайки тези числа, е полезно да се направи и сравнение на общия персонал на НАТО (към 2015 г. общо 3.2 милиона души) с тези на другите големи военни сили - Китай (2.3 милиона), Индия (1.3 милиона) и Русия (835 хиляди), което дава обща представа за възможностите на алианса спрямо преките му "конкуренти".

Структурата на разходите може да се използва като индикатор за състава на армиите на страните от НАТО и тяхното състояние. По-съвременните армии отпускат повече средства за военна техника, отколкото за издръжка на персонала. Обратно - по-ниско технологичните армии отпускат повече средства за издръжка на персонала, отколкото за закупуване и поддръжка на техника. Това е българският случай.

Най-голям дял за личен състав дават Белгия, Италия и Албания; най-малък е той при Великобритания, САЩ и Норвегия. Разпределението при разходите за военна техника е обратното - там най-голям дял отпускат САЩ, Турция и Люксембург, а най-малък - Белгия, България и Словения.

http://www.segabg.com/