Всичко живо да умре: Как войната на Русия поразява екологията, енергетиката и храните в Украйна и Европа

https://bird.bg/war-russia-ukraine-ecology/?fbclid=IwAR0V24G0YjslK7smuzz...

Основната трагедия на всеки въоръжен конфликт се намира в последствията. Днес ние наблюдаваме значителни загуби на хора, инфраструктура и икономика. Далеч по-малко е вниманието обикновено към екологичните, социалните и продоволствените последствия. Но в дългосрочна перспектива точно тези и други загуби могат да доведат до повече смърти – както в Украйна, така и в други страни.

Освен това, войната засегна и световната търговия с енергоресурси, в частност и заради отказа на някои европейски страни от ресурсите на Русия. Информационна агенция „Заборона“ разговаря с украински и международни експерти, за да изясни как руската агресия в момента влияе на екологията, енергетиката и храните в Украйна и Европа, и какво трябва да очакваме в бъдеще.

1.Екология

Според индекса за екологична ефективност, още преди началото на руското нахлуване през февруари 2022 г. Украйна заемаше ниска позиция по качеството на въздуха, биоразнообразието и стабилността на екосистемата. След края на войната екологичната ситуация в Украйна вероятно ще бъде възможно най-лошата от всякога, в частност, заради голямото количество унищожена военна техника. Ръководителят на Украинската природозащитна група Алексей Василюк казва, че горивата, попаднали в почвата и атмосферата, са вредни за околната среда.

Такива са последствията и от взривовете, всеки от тях е химична реакция. „След взривяването на снаряда „Град“ остава не по-малко от половин килограм сяра, попадаща в земята. А от контакта на сярата с водата всичко живо просто изгаря в сярната киселина. И когато лирично говорят за местата на бойните действия като за изпепелена земя, тя на практика действително е изпепелена – не с пламъци, а с киселина“, подчертава Василюк.

Нещо повече, след взривовете множество частици попадат в атмосферата, което замърсява не само небето над Украйна, но и на цялата планета. При това тук не става дума само за сярна киселина, а и за тежки метали.

София Садогурская, експерт в климатичния отдел на организацията „Екодія“ уточнява, че провокираните от бойните действия замърсявания са пряко свързани с ръста на различните тежки заболявания.

„Ярък пример е ситуацията с река Иква (течаща през Лвовска, Тернополска и Ровенска области.) След като ракета удари склад за съхранение на торове в Тернополска област, се получи изтичане на минерални торове в Иква. Проверка на Държавната инспекция разкри, че показателите за амоняк във водата са надвишени 163 пъти. Живеещите наблизо хора бяха настоятелно съветвани да не ползват водата от кладенците заради риска от отравяне с химически вещества. Освен това, имаше съобщения за големи количества мъртви риби“, отбелязва Садогурская.

От 24 февруари „Екодія“ регистрира случаи на замърсявания и вредни въздействия върху околната среда. Част от тези случаи представляват екологични престъпления. Още в първите дни са фиксирани обстрели и бомбардировки на промишлени и енергийни обекти, горски пожари, взривове в нефтобази, замърсявания на Черно и Азовско морета (на първо място заради потънали плавателни съдове).

Също на 24 февруари вражески снаряд избухна на територията на Триполската ТЕЦ, разположена на Днепровското крайбрежие на 45 км южно от Киев, която е най-големият доставчик на електроенергия за Киевска, Черкаска и Житомирска области.

Според експертката, тези и други действия на руската армия на украинска територия могат да бъдат разглеждани като екоцид и такъв термин вече бе внесен в законодателството на нападнатата държава. Разбира се, част от действията на Русия по време на войната могат и да не бъдат класифицирани като екоцид, но те също оказват много тежко влияние върху околната среда. Само досега „Екодія“ е преброила 277 случая.

„По данните, с които разполагаме, най-много случаи на поразяване на околната среда са регистрирани в Луганска, Донецка, Харковска и Киевска области. Това са тези райони, в които пряко е имало или се водят активни бойни действия. Но също и в почти всеки регион в Украйна са налице различни случаи на замърсявания на околната среда. Всеки удар по петролна база, индустриални обекти, химически заводи, повреди по резервоарите с торове – всичко това може да носи и представлява заплаха за околната среда и здравето на хората по цялата територия на Украйна“, посочва Садогурская.

Застрашени ли са съседните страни?

Не трябва да се забравя и за радиационната опасност, която не е изгубила актуалност дори 36 години след аварията в Чернобилската АЕЦ. В първите дни на руското нахлуване гама-лъченията в зоната на Чернобил превишаваха 28 пъти годишния предел. Това стана в резултат на тежко-товарния транспорт при придвижването на руските войски, които повече от месец държаха атомната централа под свой контрол.

В момента в Украйна работят 15 ядрени реактора на 4 различни места. Изхвърлените отломки и радиацията при атака могат да се пръснат на хиляди километри, което ще доведе до тежки проблеми в здравето (например, рак на щитовидната жлеза) не само в Украйна, но и в близките страни.

Според Садогурская, чрез военните си действия Русия оказва влияние върху ядрените обекти в Украйна. Придвижването на руска техника в Чернобилската зона най-вероятно е разширило територията на замърсяванията. Запорожската АЕЦ в Енергодар до момента се намира под руска окупация. Всяка сериозна повреда може да предизвика катастрофа не само в Украйна, но и в целия свят – това е най-голямата електроцентрала в Европа и №5 в света.

Експертката е категорична, че военните действия на територията на Украйна неизбежно ще навредят и на съседните страни.

Замърсяванията в атмосферата и особено на водите ще се проявят не само в пределите на Украйна, тъй като всички водни ресурси са движещи се обекти, а това означава, че замърсените води от реките и езерата рано или късно ще попаднат в морето.

„Още сега експертите регистрират замърсявания в морето и морските екосистеми. Учените говорят също за негативните последствия от разлива на петролни продукти, които ще засегнат не само украинското крайбрежие, но и това на съседните страни. Ако говорим за Черно море, вече има данни за изхвърлени мъртви делфини от водите край Турция, България, Румъния. Ситуацията се свързва с постоянното придвижване на руски кораби в акваторията на Черно море и използването на хидролокатори, а това влияе на морските бозайници. Мините и подводните взривове също заплашват делфините. Както виждаме, фактът, че войната се води на територията на Украйна, има значително влияние и върху съседните страни. И това е дори не в дългосрочна перспектива, а ето в този момент“, коментира Садогурская.

Дъг Веър, директор по изследвания и политика в британската Обсерватория за конфликти и околна среда (CEOBS) казва, че мястото, където се води войната и нейната продължителност имат своите особености и последствия за екологията. Ако терористичните актове и подобните инциденти нанасят пряка вреда на околната среда, то дългите войни водят и до социални изменения.

Веър посочва, че днес светът е свидетел на политика, която може да повлияе негативно на околната среда в Европа. Пример за това е продоволствената криза, предизвикана от руското нахлуване в Украйна, а така се отвлича вниманието от политиката, насочена към подобряване на биоразнообразието. В същото време правителствата по света днес отново насочват вниманието към екологичните последици от войната. Това е важно и в контекста на приключването на работата за новите норми на международното право на ООН за защитата на околната среда във връзка с въоръжението конфликти. Това е единственият положителен момент в така сложилата се ситуация, казва експертът.

Как територията да се прочисти от замърсяванията?

Експертите от „Екодія“ смятат, че след финала на войната ще трябва да се работи по принципите на зеленото възстановяване – на първо място, околната среда, после ресурсите (пясък, развалини, дървесина). Всичко това трябва така да се прибира, че да не навреди още повече на околната среда.

Според Садогурская, няма начин територията да бъде прочистена бързо. Няколко поколения напред ще се занимават с въпроса за замърсяванията на околната среда и нейното спасяване. А украинците още много дълго ще усещат вредата от замърсяванията. Щетите от руското нахлуване и последствията от него е важно да се регистрират, за да се знае с какво ще се работи след войната.

„Юристи и експерти сега обсъждат въпросите за компенсациите. Според тях е критично важно да се фиксират всички влияния на войната върху околната среда. Опитът на други държави показва, че информацията трябва да се събира сега, за да може после по-лесно да се потвърди негативното въздействие. За съжаление, само и едва след войната ще можем да оценим влиянието и да разберем целия мащаб на пораженията“, посочва експертката.

От „Екодія“ не са изследвали въпроса за изхвърлянето на отпадъците, но Садогурская отбелязва, че министерствата на регионалното развитие и на околната среда разработват програми, за да изяснят механизмите на утилизацията и повторното използване на отпадъците след войната. Например, част от строителните отпадъци могат да се използват за възстановяването на страната.

„Това, което няма да се използва, трябва да се изхвърли и унищожи. Но на първо място, всичко трябва така да се утилизира, че остатъците да не нанесат вреди на околната среда в бъдеще“, уточнява Садогурская.

Дъг Веър отбелязва необходимостта от различен подход към следвоенните отпадъци – като разбита техника, парчета от ракети или строителни боклуци. Последните, например, изискват особен подход заради перспективата за замърсяване с азбест и други материали. На този етап мащабите на замърсяванията в Украйна все още са неизвестни, но на база опита от войната в Сирия за изхвърлянето на такава маса отпадъци може да потрябват невероятни ресурси и финансиране.

„Налице е международен опит от работа с боклук от места като Мосул и Алепо, но мащабите и спешността на възстановяването на Украйна могат да покажат, че екологичните стандарти не са така високи, както трябва. В случая с повредените военни транспортни средства това ще бъде огромно мероприятие, много от тях ще съдържат опасни химични вещества или остатъци от взривни вещества, изискващи правилно боравене“, коментира Веър.

2.Храните

Войната заплашва ли Украйна с хранителен дефицит?

Освен екологичната ситуация, под въпрос се оказа и селско-стопанският сектор. Заради войната значителни площи, засявани преди с агрокултури, сега се намират във временна окупация, станаха полета на бойни действия или придвижване на руски войски. Въпреки това, сега всички свободни участъци са засадени със зърно в пълен обем, казва зам.-директорката на „ПроАгро Груп“ Мария Колесник.

Вече сме писали, че пълномащабното руско нахлуване няма да се отрази силно на вътрешния селско-стопански пазар, тъй като Украйна винаги е произвеждала аграрна продукция с голямо изобилие, отправяна за износ. Преди войната Украйна беше един от най-големите износители на зърно, припомня Колесник. Първенци по експорта на пшеница и царевица са Русия и САЩ. Главните лидери на европейския пазар са сраните от ЕС, САЩ, донякъде Аржентина и Украйна. Украйна е водещ износител на пазара на пшеница, царевица и ечемик, а украинското слънчогледово олио заема почти половината от световната търговия.

„До преди войната нашата техника и технологии позволяваха да отглеждаме достатъчно продукти и да развъждаме достатъчно животни както за вътрешния пазар, така и за износ. Нашето вътрешно потребление изобщо е много по-малко от произвежданата продукция“, отбелязва Колесник.

Но от тази година украинският селско-стопански сектор пострада съществено от руската агресия. По информация на Колесник от старата реколта на Украйна са останали 25 милиона тона зърно. До 1 юли това зърно трябваше да бъде изнесено, но Украйна не успя заради блокираните от руснаците пристанища на Одеса и временно окупирания Бердянск.

Освен това, в началото на годината Украйна разполагаше с 55 милиона мощности за съхранение на зърното, но от тях 13 милиона са вече изгубени. Някои от тях са разрушени от руските бомби, други се намират в окупираните територии. Така част от мощностите са изгубени, а да се изнесе наличното през пристанищата е невъзможно, а всички останали складове са пълни със старо зърно. В края на юни започна постъпването на новата реколта – не лоша, макар и по-слаба от миналогодишната, защото стопаните засадиха зърното през пролетта навсякъде, където това бе възможно. Но Украйна няма да може да го реализира.

„Русия краде зърното, което се намира на пристанищата. Днес има официални кражби. Русия се гордее с това, извозва зърно от Херсон, Донецка област. Има страни, които отказаха да го купят, сред тях са Ливан и Египет. Нашето външно министерство реагира с протестна нота и затова тези страни се отказаха да купуват. Но налице е Сирия, която е готова да купува всичко и да стане претоварен център, където да „изчисти“ зърното и по-нататък да го препраща из региона“, подчертава Колесник.

Какво да очакват Европа и светът?

До началото на войната Украйна разполагаше с широка логистика и география за експорта на продукцията си. Вносители бяха не само страните от ЕС – зърно и пшеница пътуваха към Близкия Изток, Северна Африка, Индия, Бангладеш. Но заради затварянето на пристанищата и минирането им част от тези страни може да не получат необходимото зърно, което ще се превърне в продоволствена криза за тях.

Мария Колесник отбелязва, че Европа (Испания, Португалия и Нидерландия) купуваха най-вече царевица. Украйна се конкурираше с Франция в експорта на пшеница за Северна Африка и Азия. Нещо повече, през последните години Украйна увеличи присъствието си на зърнения пазар в Китай. Т.е. фактически страните от ЕС няма да пострадат от руското нахлуване така сериозно, както най-уязвимите страни в Африка.

„Макар, че сега не разполагаме с пристанищата си, ние се опитваме да превозваме продукцията с влакове. Това, че нашите влакове не могат да превозят всичкото зърно до Европа, а после и до европейските пристанища, е съществен проблем. Просто физически е невъзможно. Сега нашите влакове ще опитат да превозват например по 1,5 милиона тона износ за месец. Но на нас ни трябват 7 милиона тона. Представете си колко е сложно това. Обемите, които ние не можем да изнесем – това са тези, които светът няма да получи. Т.е. нашите 25 милиона тона тъпо отлежават, а ние вътре в страната няма да ги изядем“, коментира Колесник.

Тя акцентира, че продоволствена криза и преди 24 февруари съществуваше в света, но сега с ръста на цените на зърното тя само се задълбочава.

Русия използва зърното като оръжие и като лост за натиск за сваляне на санкциите, наложени на страната.

Пред Украйна стои изключително остро нуждата да реализира миналогодишното зърно – това са пари за селските стопани и за страната, храна за света. Ако Русия не отблокира пристанищата или Украйна не успее да изнесе зърното, цените само ще растат.

„Ние се обръщаме и към ООН, и към водещите страни с молбата да организират така наречените хуманитарни конвои, които да пристигат в нашите пристанища в Одеска област и ще помогнат зърното да се изнесе. Но няколко чуждестранни кораба бяха просто разстреляни, поради което застрахователните компании се отказват да работят с кораби, пътуващи до Черно море“, обяснява експертката.

Днес правителството на Украйна се опитва да договори с Европа създаването на така наречените сухи пристанища в Полша. Тези хъбове биха позволили да се увеличат пропускателните възможности на украинската железница. Освен това, Полша позволи още сега транзита на зърно без допълнителен сертификат.

„Проблемът е в това, че влаковете ще превозят в Европа около 10% от товарите, железницата не е толкова важен канал за транспортирането им. Ние искаме да придвижим нашият обем зърно в този тесен канал. Защото да караме зърно с тирове до Ротердам ще струва всичкото злато“, коментира Колесник.

3.Енергетика

Как войната се отрази на енергийната политика на Украйна?

Дълго време Украйна се опитваше да се отдели от енергийните системи на Беларус и Русия. И точно в навечерието на нахлуването този план успя, казва ръководителят на отдела за енергетика при „Екодія“ Константин Криницкий. Планирането на процеса на отделянето започна още през 2017 г. В техническото модернизиране и подобряването на структурата се вложиха много пари.

„За да се провери как работи енергосистемата, отделена от Русия и Беларус, през 2022 г. бе планирано да се проведат два тестови периода. Един през зимата, друг през лятото, всеки по три дни. Ние трябваше да се отскубнем за три дни, да поработим изолирано, да видим доколко стабилно работи нашата система, а после да се присъединим пак.

Вечерта на 23 февруари ние се изключихме, но след около 7 часа започна нахлуването и три седмици ние работихме като изолиран остров. Защото, първо, имаше очевиден риск да не ни включат обратно, а второ, министърът на енергетиката на Украйна взе политическо решение да не се присъединим“, посочва експертът.

Според Криницкий, тези три седмици в изолиран режим след откачането ни от Русия и Беларус са преминали добре. Украинската енергосистема се е справила без аварии или силни сривове. Това удивило както украинските енергетици, така и европейските.

А на 16 март Украйна стана член на т.нар. енергиен Евросъюз – присъедини се към европейската енергийна система ENTSO-E. Медията ни и преди е писала за главните плюсове на енергийната евроинтеграция. Криницкий отбелязва, че присъединяването е частично и украинската енергосистема до момента не е интегрирана напълно. В случай на авария или повреди във въглищните и атомните ТЕЦ, в екстрена ситуация Европа ще може да поддържа украинската енергосистема и да я захранва с електроенергия.

„По такъв начин ние се подсигурихме в случай, че Русия бомбардира всички наши ТЕЦ и АЕЦ. В такава ситуация у нас, в краен случай, ще остане електроенергия в жилищата. Но сега се изисква допълнителна работа за модернизирането на нашата енергосистема, за да можем да купуваме и продаваме електроенергия в пазарни условия. На това залага украинското министерство на енергетиката, тъй като това е едно от основните постъпления в държавния бюджет. Но всичко това се планира за след края на войната. Днес Украйна си сътрудничи с поляците, за да разширим възможностите си за износ на електроенергия в ЕС“, допълва Криницкий.

Според него, днес в Украйна ситуацията с енергоресурсите е сложна. Руснаците завзеха Запорожската АЕЦ, а това е 40% от общите атомни мощности на страната, затова има риск снабдяването с електроенергия оттук да спре изобщо. Сега Русия изисква плащания от Украйна за ползването на ресурсите на Запорожската атомна централа. Освен това, остава и опасността от повреждането на други АЕЦ в страната.

Освен това, подчертава Криницкий, Украйна планира всичките й АЕЦ да преминат изцяло на американски горива и напълно да се откаже от всякакви руски ресурси.

За повече от 100 дни война в Украйна бяха разрушени ТЕЦ-овете в Кременчуг, Ахтирка и Луганск. Запорожската и Славянската ТЕЦ преустановиха работа. Експертът отбелязва, че сега в Украйна потреблението на електроенергия е спаднало заради войната и липсата на отопление, затова във вътрешността на страната тя е в повече, отколкото е нужна. И макар, че добивът на въглища, използвани в ТЕЦ като гориво продължава, в „Екодія“ и други обществени организации от известно време обсъждат възможността за извеждане на части от мините от експлоатация.

„През последните 4 години работихме с Покровск, Доброполие, Мирноград и други въгледобивни градове в Донецка област, за да трансформираме икономиката им в случай на закриване на въглищните мини. Общувахме с местните власти, обсъждахме варианти за местната икономика и на какво може да се премине, за да се осигури енергийната ефективност. Например, мините в Мирноград и сега работят, дори малко са увеличили добива. При това някои от мините в началото на войната бяха наводнени и аз не мисля, че те ще може да бъдат реанимирани и върнати. Има и изследване за възможностите за отказ от въглищата в Украйна до 2030 г. и замяната им с възобновяеми източници. То показа, че може да се закрият една трета от въглищните централи в Украйна и никой няма да усети нищо“, казва Криницкий.

Според него, сега Украйна трябва да развива децентрализирано производство на електроенергия. Т.е. да не създава големи централи, а да се концентрира в малките отделни общности и да използва за тях източници на възобновяема енергия – слънце, вятър, вода, биомаса.

Отделен е въпросът за подготовката за отоплителния сезон. Не е ясно какви енергийни мощности ще работят, докато се води войната. Президентът Зеленски отбеляза, че Украйна сега се готви за отоплителния сезон и тази година няма да продава нищо от вътрешния си добив на газ и въглища.

„Министерството на енергетиката сега се опитва да направи добива на петрол и газ като основа за енергийната независимост на страната. Ние като обществена организация наистина не сме съгласни. Подчертаваме, че енергията трябва да бъде възобновяема. Но докато има война, шансовете за стратегическо застъпничество са малко ограничени. А и за държавата е много важно да определи каква ще бъде нашата енергосистема в дългосрочна перспектива. С получаването на статут на кандидат за влизане в ЕС преходът към възобновяеми източници на енергия трябва да се ускори, нали това е една от основните политики на ЕС в сферата на енергетиката – Европейското зелено споразумение“, подчертава Криницкий.

Той отбелязва също, че остава открит и въпросът за транзитирането на руския газ и петрол по тръбопровода през Украйна за Европа. В тази ситуация Украйна подчертава, че е надежден партньор и само стриктно изпълнява своите ангажименти. Ако ЕС се съгласи за ембарго на руското гориво, Украйна незабавно ще прекрати достъпа. Не става дума за това тръбата да бъде затворена едностранно, Украйна няма намерение да ескалира отношенията с Евросъюза.

„Всички експерти са наясно, че ние няма да можем вечно да прекарваме енергоресурси от Русия. Украинското правителство предложи вариант – Украйна, особено западна, да стане хъб за газ и петрол от други страни. Това е един от плановете, за да останем играч на този пазар. А също е възможно в бъдеще да можем да транспортираме по тези тръби наш водород вместо руски петрол и газ. Но именно неговото транспортиране по съществуващата газова система поражда съмнения заради риска от огромни загуби“, коментира експертът.

Може ли Европа да се откаже от руските енергоресурси, без да губи?

Да, това е възможно, смята Константин Криницкий. Но, според него, важно е не да се заменят петролът и газът от една страна с друга, а постепенно да се внедряват енергоефективни средства, да се намалява потреблението и използването на газ и петрол в ЕС.

„В началото е нужно да се понижи енергопотреблението и използването, а после да се премине към възобновяеми източници на енергия. ЕС представи своя план RepowerEU, според който целта е в близко време да се увеличи използването на зеленото (възобновяемо) поколение. Но в този план и досега е записано използването на неголямо количество газ, петрол и атомна енергия. За ЕС, от една страна, това е замяна на доставчика на изкопаемо гориво, т.е. отказ от ресурсите на Русия. От друга страна – развитие на зелената енергетика. Но трябва да има ясни приоритети и страната трябва да се спре на нещо. Например, има руски петрол и петрол от Катар, режимът в Катар е малко по-добър, отколкото в Русия и, кой знае къде ще отидат тези пари, може за друга война“, коментира Криницкий.

Експертът се надява, че ЕС ще се отнесе по-благоразумно към отказа от изкопаемите горива. Още преди войната имаше дискусии за това как газът да стане преходен източник на енергия между изкопаемите и зелената. И ако не беше войната, преходът щеше да стане с руския газ.

Според Дъг Веър, ситуацията в Украйна принуди повечето политици да се замислят за липсата на защита, която създава зависимостта от изкопаемото гориво. Но той не е убеден дали ще им стигне мъдрост и смелост да ускорят прехода към възобновяемите източници на енергия:

„Нахлуването на Русия, финансирано от петрола и газа, трябва да бъде тревожен сигнал за Европа и целия свят. Зависимостта от изкопаемото гориво ни прави повече политически незащитени и ускорява климатичната криза, а колективната ни безопасност изисква ние да ускорим прехода към възобновяеми източници на енергия“.

Макар Украйна да иска незабавен отказ от руските енергоресурси, това няма да стане бързо. Забраната на въглищата ще влезе в сила от август 2022 г., т.е. Русия и днес продължава да получава средства. Петролното ембарго вероятно ще започне през следващата година, а газово такова не се обсъжда изобщо.

*Текстът е подготвен от проекта на информационна агенция „Заборона“. „Новая газета. Европа“ публикува материала с разрешение на изданието. Превод на български BIRD.BG. Снимки: Getty Images