Всъщност добре дошли в България ! Всички новини за смъртта на комунизма в тази страна са силно преувеличени…

Петър Ангелов-Дарев

Годината е 2022-ра, включваш телевизора и виждаш някакъв Копейкин, след него икономически съвети и прогнози дава професор с агентурно име от ДС „Економов”, после говори експерт по енергетика с агентурно име „Хабов”…За действията на президента ни осведомява агент „Майстора”, а международните събития обсъжда агент „Филип”…Разбира се , че това не е нито сън, нито измислица, както не е измислица, че съществува закон обявил комунистическият режим за престъпен. Всъщност добре дошли в България ! Всички новини за смъртта на комунизма в тази страна са силно преувеличени…
След почти половинвековна мимикрия, свързана с оцеляването, комунистическата идеология така заличи човешката идентичност и индивидуалност, създаде такава етична и морална празнота, че безличното и посредственото разложиха йерархията на ценностите , също като изотопите, които се разпадат на малки елементарни частици и образуват постоянен радиационен фон.
Другото голямо престъпление на комунизма, освен масовите убийства и терор , освен отнемане на имущество и издевателства над невинни хора, бе духовното осакатяване на големи маси, принудени да живеят в състояние на мимикрия, за да оцеляват. Знаем, че същecтвyвa мимиĸpия пpи нaceĸoмитe, пpи живoтнитe, мимиĸpия пpи pacтeниятa. Най-добрите имитатори са влечугите и хората. Има някой дълбоководни видове риби и дълбоководни видове хора, които се крият и сега в тинята. Те често сменят политическите си цветове, но почти не излизат морално от тинята. Сред дълбоководните имитатори по времето на соца бяха хората от академичните среди и тези на изкуството. Имаше просто и интелигентни хора, които оцеляваха, крепейки се на една безкрайна система от лъжи, индивидуални, обществени и всякакви. Те умело се приспособяваха към даденото, непосредственото, познатото, и с една овладяна предпазливост, извличаха егоистична изгода от това. И социализма си имаше своя интелигентен, изобретателен, находчив, пресметлив и дори коварен Одисей, който знаеше кога да се прави на луд, кога на патриот, как да стъпва върху добре очертаната паяжина на лъжата, как да се „уреди” с апартамент, кола или служба без да чака ред като плебса, който чака за тези неща докато му изпадат зъбите. Социалистическият Одисей си беше циник, в къщи говореше едно, навън друга, на трето място си запушваше ушите с восък. Създаването на връзки си беше по-ценно от твърдата валута. Чрез тях се домогваше до благинки, за които социалистическият планктон не беше и сънувал. Интелигентни, умни и способни хора имаше във всички професии, живееха пръснати и скрити в подмолието на уродливата система, погълнала най-доброто в човешкия потенциал – таланта и субективността. Тези люде сдържаха умовете и устите си, знаейки че нямат никакъв шанс. Животните бързо излизат от състоянието на мимикрия според средата, но човек живял половин век в състояние на социална мимикрия, трудно излиза от роля и партийна оцветеност. За тях това се оказа почти невъзможно, почти мъчително-биографично, почти болезнено и травматично. Когато дълго си се преструвал пред другите, накрая започваш да се преструваш и пред самия себе си. Разбира се, най-тежката цена на червената чума платиха убитите, затворените, ограбените, хората, чиято съдба бе прекършена завинаги.
В една от стаите на родната ми къща завърши дните си индустриалец, на който цялото семейство бе разбито, бяха му отнели абсолютно всичко, освен дългото палто останало на гърба му. Беше осигурявал работа на стотици хора, бе помагал с безлихвени заеми на текстилните си работници, дарявал плат за семействата им. Комунистите му отнеха всичко. Остана само с това палто. Никога не го видях отчаян, или тайно да плаче. И сега се чудя на този негов стоицизъм, който не го напусна до края. Живееше в своята автентична цялост, затворен в контура на своя самотен конфликт със света, като отделна планета, в своя цялост в свой гещалт, до самата си смърт.
Всъщност най-податливата категория хора, осакатени от матрицата на комунистическата пропаганда се оказа масовият човек.Този, който за да оцелее се вписваше изцяло в рисунъка в общоприетите правила, ходеше на събрания, махаше знаменца по манифестации. Добре отиграното лицемерие почти достигна до ранг на качество в оцеляването, за малко да се превърне в добродетел. Когато напъхаш добродетелите на хората в ограничени, изкуствени, привидни и наложени рамки, когато обикновената човечност затъне в тресавището на лицемерното и приблизителното, се появяват първите кълнове на злото. Превръщаш се част от масовидното, обезличено съществуване, парче от безличната маска на всекидневието. Комунистическата пропаганда направи така, щото този човек и сега да си представя държавата като силна, могъща и безотказна майчина гръд, която е длъжна да му дава да суче, дори да няма никакви заслуги или принос за това. Нагласата към комунизма на този психотип и днес остава положителна. Тези люде така и не разбраха , че премахването на неравенствата е в същината на всяко зло. Изначално посредственият човек е осъден да следва мними пророци, те подхранват фантазиите , надеждите и илюзиите му, водят го към неясни цели, тласкат го към празни химери.
Излишно е да споменаваме синовете и внуците на бившите комунистически номенклатурчици, техните семейни и кариерни кланове, които заедно с армията доносници и мерзавци от ДС ограбиха активите по време на престъпната приватизация.
Същите тези хора, заедно със съмнителни, гастролиращи политици, със затънали в мъгла неясни биографии, идващи от фантомни партии, днес и сега отново са във властта. Днес и сега отново управляват. Избрани от същите онези хора, неспособни да възприемат, преценяват и оценяват света. Това са декласирани големи социални групи Хора, чиято реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, откъдето искат да чуват гласове, обещаващи да изпълнят ирационални им желания. А когато чуят тези гласове, дори не разпознават по тембъра все същите комунистически мерзавци, техните синове, внуци и поставени лица. Тези люде и преди не разбираха цялата пустота и безжизненост на марксизма-ленинизма, коренната му противоречивост, демагогия, фалш и античовечност.
Левите лозунги винаги са били едни кухи фрази изпразнени от съдържание, но със силно емоционално и сублиминално въздействие. Те винаги са насочени към човекът-маса, който няма нито народност , нито какъвто и да е географски или културен топос. Най-обезкуражаващото е , че бъдещето на обществата и на Изток и на Запад все повече започва да зависи именно от него .
От човекът-маса.