Възможен ли е ГЕРБ без Борисов след изборите догодина?

България няма ресурса да излъчи диктатор заради обвързаностите ни в НАТО и ЕС, които са вид политически борд

Димитър Попов

Като гледам социологически проучвания за нагласите на избирателите, откривам парадокс - ГЕРБ вероятно ще победи на изборите догодина, но Борисов няма да стане премиер. Последните сондажи показват, че след протестите през лятото ситуацията се нормализира, избирателите, които очакваха оставка на Борисов са разочаровани и няма да гласуват изобщо, а това отваря пътя на

твърдите избирателни ядра

 на партиите, сред които лидер е ГЕРБ. Ето защо партията пак е във форма. Но сме в ситуация, в която Борисов има по-малък рейтинг от своята партия. В такива случаи се смята, че лидерът пречи на партията си и е по добре да посочи свой заместник, защото няма как да стане премиер с такова голямо недоверие. Особено пък ако има и други факти, които показват, че неговото време на фактор в политическия живот на страната е отминало. 
Сред тези факти може да припомним протестите през лятото, които предизвикаха формирането на анти Борисов коалиция и показаха, че над 60% от българите са готови да се разделят с неговото управление, което намират за корумпирано. Освен това всички партии в страната обявиха, че причината за гнева им е самият Борисов, а не ГЕРБ, което го прави неприемлив коалиционен партньор след изборите. Такова лично неглижиране е индикация, която вещае изолация и на партията ГЕРБ, която дори да спечели изборите, заради Борисов няма да намери коалиционен партньор за да управлява.
От друга страна Борисов получи много сигнали от ЕС и от САЩ, че е неприемлива кандидатура за премиер четвърти мандат. 
Обсъждането на корупцията в България, което стана главна тема както на Европейския парламент, така и на издания като Файненшъл таймс, засилиха усещането, че европейските лидери са го изолирали. С отличния си нюх той се опита да промени вече оформеното мнение с едно интервю пред виден германски вестник, в което обясни, че не е провален политик, нито е корумпиран, а е само човек, нещастен в личния си живот. На такива сълзи в Москва може и да му повярват, но съм сигурен че в Берлин не му съчувстват никак. Меркел остро го разкритикува заради ветото за започване на преговори със Северна Македония, а Франция е силно недоволна от ветото, което България наложи на санкциите срещу Турция, които европейските лидери искаха да наложат. А да изгубиш подкрепата на двата мотора на съюза, означава да изпаднеш в изолация и Борисов отлично го знае.
От САЩ също има сигнали, че не си представят Борисов като лоялен съюзник заради обвързаности с Русия. Досега Тръмп си затваряше очите за тази реалност. Байдън обаче обяви, че има нова политика за Балканите и тя е насочена към

 възпиране на мощното руско влияние тук

 Това означава, че Турски поток и АЕЦ Белене стават напълно неприемливи за САЩ и най-многото, с което новата администрация на Байдън ще се съгласи, е реактор в Козлодуй с американска подкрепа. Освен това американският посланик в Германия поиска мораториум върху строителството на Северен поток 2 незабавно, което хвърля светлина върху бъдещето на южния му близнак – Турски поток, с който Борисов е силно ангажиран. Новата твърда политика срещу Русия поставя политика в позицията 

да избира между врагове,

 което заради обвързаността му с руските проекти в България от една страна, и заради нелоялни действия в НАТО от друга, го прави неподходяща кандидатура и за двете воюващи страни.
Факторът корона вирус също работи срещу Борисов. Страната навлиза във все по видима икономическа и социална криза, което означава, че той ще трябва да раздава все повече пари за да смекчава удара върху управлението.  Срещу такова раздаване обаче има все по голям отпор както вътре в неговата партия, така и сред водещите икономисти, които предупреждават, че то трудно ще постигне друга цел, освен социални размирици рано или късно, както и дългови кризи, за които нашият валутен борд не е подготвен. Освен това Борисов беше силно критикуван заради закъснелите мерки срещу вируса, които за пореден път показват, че има нужда от промяна на неговото управление, което сега се ръководи от ПР настроения, а не от нуждите на страната. 
Наистина стила на управлението на Борисов винаги е бил да се харесва на всички и да си пази рейтинга. Той избягва конфронтацията и се нагажда според ситуациите така, както възникват сами, движени от външни фактори. А понякога и от лобита. Край него в правителството гъмжи от хора на разни групировки и групички, които бранят доста агресивно интересите на своите ментори. Той разбира се им е свикнал на натиска и отдавна е намерил лекарството – компромиса. Да, Борисов е отличен балансьор. Усвоил е до детайли онези тънкости на управлението, които позволяват да насочиш едно лоби срещу друго, да дадеш на едно и после на друго, така че да не паднеш отвисоко и да запазиш статуквото. 
При това Борисов ползва „мека сила”- разчита на интриги, баланси, и твърде много на корупция. Така успя да направи зависими от себе си тези влиятелни български фактори, които имат намеса във всяко управление. В същото време обаче той стана зависим от всички тях. И то зависим дотолкова, че някои частни икономически интереси се превърнаха и в държавна политика. Сега изобщо не е сигурно дали Борисов наистина управлява, или е управляван от лобитата и от ситуациите, както възникват стихийно и непреднамерено. През лятото например, когато избухнаха протестите, той стана заложник на обкръжението си, което не му позволи да даде оставка преди да завърши Турски поток. През юни той обяви, че е готов да се оттегли, през юли обаче се отказа да го прави. В спора с Македония стана заложник на ВМРО и Каракачанов, които заплашиха с оставка ако не наложи вето в ЕС. 
Очевидно нагаждането и компромисът не винаги са добра политика, особено ако си изпуснал мярката и вече не вземаш независими решения. Тогава е най-добре да напуснеш сцената навреме, и то достойно. Той няма от какво да се срамува и 

не си отива нито като диктатор, нито като провален премиер

Той не е от политиците „лъвове“ според класификацията на Макиавели, които не могат да живеят без власт. Те сами си чертаят дневния ред и работят само за своето величие. Решенията на този тип лидери не се влияят от ситуации и лобита, те често ползват репресии за да наложат волята си. Те са авторитарни хора по характер и установяват единоначалието като единствена форма на управление. Тези хора имат цел, в която вярват и която преследват на всяка цена. Типични примери са Ердоган и Путин. 
Борисов е човек на компромиса и това осигури години на стабилност и икономически растеж. Иначе мечтания сред българите за твърда ръка има, но за щастие той не се подведе по тях. Борисов добре знае, че 

България няма ресурса да излъчи диктатор 

заради обвързаностите ни в НАТО и ЕС, които са вид политически борд. Освен това страната няма нито административен, нито икономически и военен ресурс за политика като тази на Турция или Русия. Затова, въпреки желанията на 45% от българите за твърда ръка, следващият премиер ще води същата компромисна политика, каквато виждаме в последните години от Борисов.
Социологическите проучвания сега сочат, че шест партии ще прескочат бариерата на следващите избори. С изключение на Обединените патриоти, останалите са в анти Борисов блок, което прави невъзможно мнозинство около ГЕРБ с премиер Борисов. В същото време и БСП не може да направи коалиция заради разногласията между Демократична България, ДПС и Слави Трифонов. Нинова не е приемлива за ДПС, ДПС не е приемлив партньор за ДБ, така че максимално възможното е само парламентарно мнозинство, което ще излъчи независим и необвързан премиер, а не еднопартиен кандидат на БСП. Такива премиери е имало няколко в България – Любен Беров, Димитър Попов, Пламен Орешарски. И тримата имат негативни оценки за управлението си. Сега няма да е по-различно. Но е по-вероятно такова правителство да не бъде съставено и „сламен“ премиер да не бъде намерен. 
Изглежда по приемлива и отговорна възможност е правителство на ГЕРБ, Обединени патриоти и Да България, но без Борисов. Така ще бъде избегната опасността догодина да има парламентарни избори и през април, и през ноември. Ето защо самият Борисов трябва да посочи своя заместник отсега, и да обяви, че се оттегля, както го правят не един и двама дългогодишни европейски лидери когато им дойде времето. Така ще отвори възможност за преговори с извънпарламентарни партии, които одобряват ГЕРБ. Защо не го прави той не знам. Може би е в плен на илюзията, че някак ще излезе от тази ситуация и пак ще го харесат за премиер. Или смята, че следващите избори няма да решат нищо и се готви за парламентарни избори през ноември, заедно с президентските? Ако е второто, тежко и горко на държавата догодина. 
Не е добре да си отидеш от политическата сцена с усещането, че накрая си обзет от отмъстително злорадство срещу своите съграждани, които не са те дооценили. Видяхме го при Иван Костов в края на мандата му, дано не го видим и сега.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-vazmozhen-li-e-ge...