Върнаха ли милионите на община Бургас от фалирата КТБ ?

Много се писа за тези 20 781 340 лв, които уж били върнати, но отговорът дали е верен и пълен, май никой не знае освен кметът ДиМ. Николов ...

 

Предистория

 

Местната власт е започнала още от 2010 г. да внася в банката на Цветан Василев така наречените „свободни средства“, които с всяка изминала година сумите нарастват и към май 2014 г. достигат 20 781 340 лв.

 

Така нареченият „най-добър град за живеене“ и някогашна витрина на ГЕРБ – Бургас е изправен пред банкрут. Морската община е една от 70-те, чиито финансови средства са блокирани в затворената през юни Корпоративна търговска банка. Липсващите пари са на стойност близо 21 милиона лева. Но това е само една от причините за финансовия колапс. Който ще се затяга все повече като примка на шията на бургаския данъкоплатец, тъй като местната управа реши – ще излиза от батака... с нов кредит.

 

20 941 500 лева е гласуваният от мнозинството на ГЕРБ в ОбС заем, който ще бъде отпуснат от държавната хазна, с условие милионите да бъдат върнати до края на финансово-бюджетната година. Като повод за кредита администрацията на кмета Димитър Николов (също от ГЕРБ) лицемерно използва наводненията от края на миналата седмица в региона. Общинарите даже заявиха, че част от парите от заема ще се използват, за да бъдат покрити щетите от бедствието и да се помогне на пострадалите хора.

 

За целта бе свикана извънредна сесия на Общинския съвет, но толкова набързо, че някои от съветниците бяха уведомени за сбирката часове преди започването й, без да бъдат запознати с дневния ред.

Явно разчитайки че това се отчете като добър предизборен пиар, шефът на ОбС-Бургас Константин Луков наруши правилника и позволи камерите на телевизиите да заснемат на живо заседанието. Нещо, което до този момент бе напълно изключено.

 

За сметка на „свободата на медиите“ обаче, на 9 септември (деня на сесията) залата, в която заседаваха общинските съветници, бе строго охранявана от униформени служители на реда. Оправданието на местната власт бе, че се очаквало „струпване на недоволни граждани заради КТБ“.

 

Така, под полицейска обсада, мнозинството на ГЕРБ в ОбС гласува заемът да бъде отпуснат от Министерството на финансите. Преди дни служебният министър Румен Порожанов се срещна с кметове на общините, които имат депозирани средства в КТБ, и им даде зелена светлина да поискат безлихвени кредити от министерството, които да бъдат възстановени, след като КТБ отново отвори врати (евентуално). Ако обаче това не се случи, средствата трябва да бъдат върнати на държавата за 12 месеца. Никой не казва какви ще бъдат последствията, ако общините не се справят с тази тежка задача.

 

Бургас очакваше отговори от своя градоначалник. Вместо това, Димитър Николов повтаряше едно и също: „Няма ликвидна криза.“

 

Градоначалникът побърза да прехвърли отговорността на своя заместник Красимир Стойчев: „Всяка година му давам разрешение да ръководи финансите на общината. Той има право да слага парите ни в банка, която е по негов избор и не е длъжен да прави конкурси за това.“

 

Самият Стойчев от своя страна се опита несръчно да защити началника си: „Парите на Община Бургас в КТБ са гарантирани с Държавни ценни книжа (ДЦК) и за тях няма никаква опасност. На този етап за правния мир обаче банката е работеща и ние нито можем да се възползваме от ДЦК, нито имаме достъп до авоарите си. Проблемът ще бъде решен най-късно след изтичането на 6-месечния срок, в който банката може да бъде под специален надзор – 21 декември.“

 

След това бодро заяви, че дори и банката да бъде обявена в несъстоятелност, държавата трябва да върне парите на общината чрез финансови трансфери. Което се оказа евтина заблуда за жителите на морския град, защото в случая не става въпрос за разплащателни сметки на бургаската управа, а за обикновен депозит. Според Закона за защита на влоговете, така нареченият „Фонд за гарантиране на депозитите“, в случай на фалит на КТБ ще гарантира изплащането само на суми до 100 хиляди евро.

 

 

Не за първи път с нови дългове се замазват гафовете на бургаските гербери. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 8-9 милиона лева. За седем години техният размер е скочил шест пъти, като с вземането на новия заем той ще достигне 65 милиона лева.

Всичко започва още през 2008 г., когато бе изтеглен най-големият кредит досега от местните власти. Той бе в размер на 10 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира „Интегриран градски транспорт". Подобно на кредита от ФЛАГ, и този обаче се оказа рисков заради плаващия лихвен процент, при който е сключен договорът. И при определени обстоятелства може да се оскъпи значително.

 

Солиден заем в размер на 16 милиона лева беше взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли нов кредит, този път в размер на 10 милиона лева.

 

До началото на настоящия мандат на Общинския съвет на морския град тихомълком са усвоени и десетки заеми за съфинансиране на по-малки европроекти, като общият им размер достига 5,5 милиона лева. Меракът на хората на Николов да закопават парите на бургазлии под града не спира дотук. Шумно рекламираният атракцион „Подземен град“ предвижда в укритията под Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2.5 милиона, който ще бъде изплащан в продължение на 13 години, а самото съоръжение ще отвори врати най-рано през 2015 г.

 

Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез правилна политика и управление, а разчита на външно финансиране за безсмислени проекти с цел да се облагодетелстват близки до нея фирми. Или както е в сегашния случай – да се върши предизборна пропаганда, демонстрирайки фалшива загриженост към пострадалите от наводненията, само че отново с пари на кредит. Дълговете обаче ще трябва да се връщат от обикновените бургазлии, на които вместо икономически просперитет, местното управление на ГЕРБ стовари една непосилна ипотека. Която ще тежи като бреме и на бъдещите поколения. (desant.net/show-news/31194/ )

 

Министерството на финансите възстанови остатъка от 36,8 млн. лв. на 15 общини по блокираните им сметки в КТБ и така всички средства на общините по блокираните им сметки в КТБ са възстановени напълно. А дали е така ?!

 

Средствата от 76,1 млн. лв., разпределени по общини:

 

Белица - 10 641 363 лв.

Гоце Делчев - 2 655 843 лв.

Симитли - 321 222 лв.

Айтос - 5 482 002 лв.

Бургас - 21 359 362 лв.

Созопол - 6 401 700 лв.

Сунгурларе - 3 157 344 лв.

Козлодуй - 594 082 лв.

Дупница - 977 125 лв.

Долна Митрополия - 610 210 лв.

Раковски - 3 148 126 лв.

Сливен - 12 352 577 лв.

Борино - 964 224 лв.

Казанлък - 5 884 224 лв.

Харманли - 1 556 216 лв.

 

news.burgas24.bg/530825.html

 

 

Цветан Цветков, председател на Сметната палата, пред вестник "БАНКЕРЪ"

 

Проверихме политиките и практиките на местните власти относно поемането и обслужването на техните финансови задължения. Анализирахме потенциала им да посрещат безпроблемно плащанията по тези задължения и дали се спазват заложените в Закона за публичните финанси критерии по отношение на общинския дълг.

 

Констатациите, които посочваме в доклада, са, че общинският дълг нараства. Неговият размер вече е 1.07 млрд. лева. Той се формира от 183 общини, които са близо две трети от всички в страната. Дали сред тях не е община Бургас ?

 

Е, може ли да се мисли, че този един милиард лева е толкова сериозна сума, та да буди притеснения?

 

- Размерът на този дълг не е толкова тревожен, колкото тенденцията, че задълженията на много общини нарастват. А това е индикация, че те изпитват сериозни затруднения както с посрещането на своите плащания като цяло, така и с обслужването на дълга. В 43 общини нивото на задлъжнялост се е повишило с над 50%, а при 12 от тях дългът се е увеличил повече от пет пъти. И което е още по-неприятно - това значително увеличение е съпроводено със затруднения при реализирането на собствени приходи за тези общини. Наблюдаваме намаляване на събираемостта на собствените приходи, особено на местните данъци и такси. Такива общини основно разчитат на държавната субсидия. А в Закона за публичните финанси неслучайно е записано, че плащанията по дълга не бива да надвишават 15% от собствените приходи на общините. Този критерий, който е важен за финансовото здраве, не се спазва от много местни власти. Нашите анализи показват, че в 35 общини съотношението на плащането на дълга спрямо собствените приходи е над 30%, като в осем общини това съотношение е над 100%, а за три общини е над 200 процента. На този фон не е учудващо, че 36 от общините са се обърнали към Министерството на финансите с молба да им бъде предоставена финансова помощ под формата на безлихвен заем от бюджета. Този заем трябва да бъде върнат в рамките на три години.

 

http://www.banker.bg/interviu/read/obshtinskata-zadlujnialost-dobiva-trevojni-razmeri

 

И до днес въпросът с милионите на община Бургас, услужливо депозирани в КТБ май не е изяснен напълно ...

 

Под лупа“