В България се повтаря един и същ филм. Вече 45 плюс З0 години. А от трийсет години и героите "спасители" са си все едни и същи.

Rashel Levi

В България се повтаря един и същ филм. Вече 45 плюс З0 години. А от трийсет години и героите "спасители" са си все едни и същи. Остарели, ясни като сълза, вечни... И драгият зрител се радва на един и същ изтъркан филм с вечната песен "Ний идем бодри партизани". Не иска и най-малката промяна, чака си юмрука на великия спасител. Без юмрука му не вярва, че са блеснали житата и че ги е окъпал летният дъжд.
Някъде по на Запад и по на Север лъжата среща отпор и по-малко наивност, и повече съпротива, и повече вътрешен бунт. Тук танковете " трябва да дойдат", там - пред танковете трябва да се застане.
Затова там има повече История, а тук повече повторения на Историята: незавършена, редактирана, преписана и с набъбващо приложение "История на предателствата".
... Защото между автентичност и филм не се научихме да се ориентираме. Обичаме си вечните" актьори". По стокхолмски...

Фейсбук