Генерали пратили загиналия летец Терзиев да гони дневна мишена нощем над морето

Генерали пратили загиналия летец Терзиев да гони дневна мишена нощем над морето (tribune.bg)

Командването на ВВС разписало ползването ѝ за нощни стрелби, защото никъде не било изрично забранено

Мишена, която не се ползва през нощта, а само на светло, е трябвало да гони в тъмното над Черно море загиналият пилот майор Валентин Терзиев със своя МиГ-29. Това се е случило с позволението на генералите от командването на Военновъздушните сили, твърди разследване на „24 часа“.

Валентин Терзиев загина на 9 юни над Черно море, след като неговият самолет се разби във водата при нощни стрелби. Ден по-късно въпреки неприключилата издирвателна операция Министерството на отбраната го обяви за загинал. А в единствения досега доклад по случая основната вина за трагичния случай с военния пилот се хвърля върху негови илюзии, предизвикани от нощния полет. Военната прокуратура продължава разследването и все още очаква „черната кутия“ на падналия изтребител да бъде изпратена за разчитане в Русия от специалисти на производителя РСК-МиГ.

В нощта на 9 юни, като част от международното учение “Шабла 2021”, майор Валентин Терзиев е трябвало да порази светеща парашутна мишена СПМ-100, става ясно от публичната част от доклада на Военна полиция, която бе публикувана вече от Министерството на отбраната. Терзиев е излетял от авиобаза Граф Игнатиево 11 минути след полунощ и според данните от доклада на Военна полиция се е разбил в морето 40 минути и 29 секунди след полунощ.

СПМ-100 обаче не би трябвало да се използва при нощни стрелби.

Това се твърди в упътването за употреба на мишената. Медията е поискала по Закона за достъп до обществена информация да получи упътването за употреба на производителя на мишените - държавната фирма НИТИ от Казанлък. Бомбопускането се извършва денем в подходящи метеорологични условия при хоризонтален полет на самолета - спускач и при условия, определени от тренировъчно-учебната цел на полета, гласи инструкцията за експлоатация на СПМ-100.

С инструкциите на НИТИ трябва да са запознати както всички техници и летци от авиобазата, така и командването на ВВС. Всяка от мишените се доставя в Граф Игнатиево в отделен сандък, в който е поставена и инструкцията. Именно в авиобазата се извършва подготовката на мишените за ползване.

Командирите на загиналия Валентин Терзиев са били наясно, че според инструкцията СПМ-100 се ползва денем, но са утвърдили използването ѝ за нощните стрелби по време на учението “Шабла 2021”, става ясно от отговорите на Министерството на отбраната.

Според военните обаче мишената можело да се ползва нощно време, защото нямало изрична забрана за това в инструкцията, а пише само, че се пуска денем. В инструкцията за експлоатация на СПМ-100 няма забрана за използването на парашутната мишена нощем за имитация на въздушна цел, а нейното използване като осветителна авиобомба е пожелателно.

Стрелбите в рамките на учението “Шабла-2021” са организирани със заповед на командира на ВВС и съгласно утвърден от командира на ВВС “Единен график за тренировки и стрелби със схема на мишенната обстановка за периода 4 -11(12).06.2021г.”

Никъде в нормативната уредба не се изисква специално разрешение за използване на определени видове отбранителни продукти по време на учение, гласят дословно отговорите на МО на зададените от “24 часа” въпроси.

Това означава, че всички подробности около провеждането на учението са подписани от командващия ВВС ген. Димитър Петров - един от генералите от Военновъздушните сили, към когото претенции за смъртта на Терзиев изказа и вдовицата на пилота Димитрина Попова. С правилата за провеждане на учението са били запознати и ген. Николай Русев (командир на авиобаза Граф Игнатиево) и ген. Петьо Мирчев (зам.-командир на ВВС и ръководител на учението “Шабла 2021”).

Факт е, че на учението са присъствали и хора от фирмата - производител на мишените, които не са се противопоставили на използването на СПМ-100 през нощта. СПМ-100 се използва отдавна от българските Военновъздушни сили за провеждането на учения, като и друг път е била използвана при нощни стрелби, твърдят пред медията бивши офицери от ВВС.

Според техници, с които репортер на вестника разговаря обаче, правилната мишена за нощно учение трябва да бъде ЦП-100. Тя била подобна на ползваната във фаталната нощ на 9 юни, когато загина Терзиев, и е била в употреба назад в годините. И друг път при учение се е случвало мишената да дефектира и да започне да пада по-бързо, както твърдят, че се е случило и този път. Тогава обаче стрелбата се прекратява и самолетът се връща в базата. Информацията, че светещата мишена е падала по-бързо от предвиденото, бе оповестена от министъра на отбраната Георги Панайотов още в деня, в който загина Валентин Терзиев.

Според доклада на Военна полиция мишената е пусната от учебен МиГ-29 на височина 7000 м (което отговаря на изискванията на производителя за максимална височина от 10 000 м) и 10 секунди по-късно се е разпалила на височина от 6300 м. В документа няма нито потвърждение, нито отрицание на твърдението на министъра на отбраната, че мишената е падала по-бързо.

Допълнително към документацията на всяко учение има и указания за безопасност, които определят при какви условия и на каква височина е безопасно да стане поразяването на мишената, така че пилотът и самолетът да не бъдат изложени на допълнителен риск. Според твърденията на Димитрина Попова на Терзиев не е трябвало да му бъде разрешено да слиза под 5000 м височина и да преследва мишената в нощта. Тя се позовава на свои разговори с колеги на загиналия летец.

Такова единно ограничение реално няма. То се определя от специфичните условия на всяко учение и се съгласува с командирите и съобразно подготовката на пилота. Във всеки случай обаче майор Терзиев е воден към атака на много по-ниска височина, отколтото е било разумно и е било определено в правилата на учението, убеден е бивш генерал от ВВС.

Самолетът на Валентин Терзиев е бил на 1310 м височина и пикиращ към морето в преследване на мишената, когато пилотът е докладвал, че ракетата, с която той е трябвало да порази мишената, е изстреляна, става ясно от публичната част на доклада на Военна полиция по случая. В този момент МиГ-29 се е носел към морето със скорост от 948 км в час.

Терзиев не е бил спрян да изпълни атаката по светещата мишена, а е бил воден от командването към постоянно намаляване на височината, показва докладът на Военна полиция. Последователно в периода между 00:35:42 ч на 9 юни и 00:38:41 ръководителят полети бойно управление сваля Терзиев от 7000 на 3000 м височина. Впоследствие отново командването го сваля и на 2000 метра, а Терзиев не е спрян, когато най-накрая иска разрешение за стрелба. Тогава неговият МиГ-29 е на 1800 метра над морето. Терзиев е получил разрешение за стрелба, когато неговият изтребител е бил вече на 1585 м височина, като през цялото време поне от публикуваните от Министерството на отбраната разговори на пилота с командира на полетите няма данни да е отправено предупреждение, че самолетът е опасно ниско и атаката трябва да бъде прекратена.

Решение на командирите ген. Русев, ген. Мирчев и ген. Петров е било и избирането кои пилоти да изпълнят сложните нощни стрелби. Според правилата на ВВС няма единен стандарт при какъв нальот е възможно пилот да участва в нощни стрелби, още повече над морето. Нощта на 9 юни е била в новолуние, което допълнително затруднява ориентацията на пилота. Както стана известно, Терзиев е имал само 12 часа и 50 минути във въздуха от началото на годината до датата на катастрофата. Публично не е известно обаче какви са часовете във въздуха на останалите пилоти от Граф Игнатиево и дали е имало по-подготвени от майор Терзиев.

Полетът в безлунна нощ и преследването на мишената са довели до състояние на “очарование” в Терзиев и той не е успял да изведе самолета от сблъсъка с морето, твърди докладът на Военна полиция.