Генерал Капо ди тути тикви може да осъмне без армия
Сладникаво-вкисналото ласкателство на политпросветника Андрей Райчев за Бойко Борисов, че е “политическо животно”, днес обрасна с някои доказателства за основателността на това прозрение на ръба на аристократичното политпрезрение.
“Политическото животно” надушва бурята. По природен инстинкт се озърта накъде духа вятъра. Подушило е, че на есенния кметски кастинг, когато ще се реши съдбата на служебния му абонамент за изборни победи, може да остане генерал без армия. Но в отговор получи ръмжене.
Двама от най-приближените му лейтенанти му погодиха днес едновременно номера, които приличат на дезертиране.
Пловдивският кмет Здравко Димитров отказа да му козирува автоматично на поисканата оставка. Отвърна му с камъните по неговата глава. Заяви, че е избиран от гражданите (на Пловдив) и само те могат да му искат оставката- не и онзи, комуто дължи на практика положението си като личен негов избраник.
Партийният ученик на учителя от Банкя употреби още нещо от репертоара на вожда в своя защита: “Имаме много важна работа за вършене, виждате на колко фронта се строи в Пловдив. Безотговорно ще е да оставим града на автопилот в този момент”.
Това е класика в жанра на аргументацията, използвана от самия собственик на ГЕРБ, когато протестиращи и политически опоненти му казват да си ходи, да се маха, да се пенсионира и повече да не се кандидатира.
Не по-малка контра изигра на шефа си Вежди Рашидов. В момента, когато неговият вожд декламираше пред партийна аудитория в Пловдив декларативния си отказ да управлява с БСП, винаги верният му Рашидов каза точно обратното в интервю за Нова тв. Нещо повече, с характерното си простодушие и простословие, но от позицията на самозван мъдрец, “културният” гуру на вожда на простите помпозно заяви следното:
“Дошло е време да спасяваме българския народ, не партиите”.
Не е изключено “спасителят” на българския народ още тази вечер да се отрече от сутрешната си клетва по същия начин, по който в рамките на един ден заяви, че е срещу даряването на българско оръжие за Украйна, но бързо се отметна с уточнението, че все пак ще се съобрази с мнението на партията (в която официално дори не членува).
За стотен път ще припомня по аналогия смешката на американския комик Гручо Маркс: “Това са моите принципи, но ако не ви харесват, имам и други”.
И двете плиткоумия на “веждичката”, както го наричат някои негови сътрапезници и до днес, бледнеят като откровение пред още едно в рамките на интервюто – във връзка с рязката промяна на отношението му към ДПС като партия на корупцията:
“Отдавна се клатят едни мантри. Преди години срещу Доган ме караха да казвам. Минава времето и аз узрях. Делян Пеевски е един бизнесмен, вече е строен, отслабнал е”.
Глупотевината да мери значението на един човек на килограм не е новост за Рашидов. Той така определяше и значението на книгите.
Новина е обаче признанието му, че са го КАРАЛИ (курсивът мой -бел. авт). да “казва” срещу Доган, но вече е узрял (за обратното срещу онова, което го карали да “казва”).
Това откровение вече прилича на осъзнат бунт срещу благодетеля му от Банкя, превърнал го в свой наемник в битката за привличане на симпатизанти сред българските турци, които не приемат лесно Доган за свой султан.
Именно в качеството на Доганова алтернатива Рашидов изплува в отбора на орденоносеца от Банкя и се залепи плътно до мутрата. До днес.
Но да не бързам с този категоричен извод. Никак няма да се учудя до часове “веждичката” пак да намигне в обратната посока.
Пловдивският кмет Димитров, другия герой в този съботен сюжет, доста достоверно изглежда изненадан, че началството му, на което толкова вярно служи, му иска оставката. Било за кмета “гръм от ясно небе”.
Сигурно е така. Така му се пада щом не следи прогнозата за бремето, налегнало неговия бос. Би трябвало да научил, че в мафията оцеляването на капо ди тути тикви е върховен приоритет и по този въпрос няма сантименти (например заради някакви апартаменти – справка, съдбата на Цв. Цветанов).
За тиква ди тути капи му е най-актуално напоследък да се прави на евроатлантик, но не може да си позволи да отиде толкова далеч, че да поиска оставката на кварталния си лейтенант по “русофобски причини”, свързани с осветяването на ГЕРБ като все така обслужваща партия интересите на Путлер в контекста на дружбата с руския консул Гергов.
Мутрата също така не иска (или не може) да накриви ушанката на проконсула на “Третия Рим”. Ето защо се обосновава с протеста на футболните фенове в Пловдив срещу наместника на ГЕРБ в местното кметство. Може и да му потрябват (пак).
Руският орденоносец намига по този начин навън от страната и навътре към онези, които се опитва да очарова. Но може да избоде очи, вместо да изпише вежди с такъв рязък и рядък ход.
