Главатарят на старото статукво уж си пази свитата в службите, но всъщност освети своите хора там

Иво Инджев

Методиевич катастрофира с държавната джипка и вече не може да произвежда новини от фронта на своя рекламен блицкриг по села, паланки и строителни площадки, от които се опитваше да внушава колко го обичат изненаданите от появата му строители и просто жители на малки населени места. 

Монолозите му във Фейсбук секнаха, но на този етап не го заплаша забрава.

Делата му говорят вместо него. 

Вътрешният министър в служебното правителство Бойко Рашков го издаде, че е пуснал в отпуск чак до есента шефовете на службите с очевидната цел да не бъдат уволнени от новото началство. Тази новина от отвъдното минало на всесилния доскоро премиер, заложена като мина от него, навежда на някои въпроси и аналогии.

Доколко се разбра от Рашков, пуснатите в отпуск за няколко месеца трябва да са се оказали болни, май. Вкупом. Дори и да в отпуск по друга причина, това е диагноза, но не за физическото им състояние, а за психическото равновесие на Методиевич, убеден, че може да продължи да контролира важните лостове на сигурността и без да кара влака (джипката).

Може да съм омръзнал с припомнянето на тази история, но ще кажа пак, че съм го виждал и чувал да се хвали за абсолютно същото след края на мандата му като главен секретар на МВР, когато турските служби го снабдили тайно с информация за преминаващи в България контрабандисти – за благодарност, че не е допуснал Софийският общински съвет да признае геноцида над арменците в Турция.

Така той блеснал в София благодарение на Анкара вече в качеството си на столичен кмет, който демонстрирал пред службите и политическите си опоненти, че знае и може повече от тях в областта на сигурността.

“Хитрата сврака” обаче е с “двата крака” в капана на своите очаквания да си запази офицерите за нови разигравания. На практика, вместо да ги съхрани и да ги употребява подмолно, той ги осветява като негови пионки. Никой премиер отсега нататък няма да иска да работи с тях. Никак не е хитро. Направо е тъпо в дългосрочен план, ако такъв изобщо има в главата му извън приоритета му с оцеляването на всяка цена.

Или Методиевич си вярва, че ще се върне на бяла джипка във властта начело на собствено правителство и тогава ще призове обратно дезертиралите от постовете си началници, от които се очаква нещо като офицерска доблест на техния тих фронт?

Методиевич ни проглуши ушите със самохвалството си, че ( едва ли не само той) знае как се управлява държавата в България. Само че е постъпил не като държавник, а като бягащ главатар на престъпна групировка, който откровено иска да финтира системата в своя полза, търсейки тактическо надхитряване на врага в лицето на същата тази държава и нейното ръководство.

Но нека не се ласкае – и в това отношение не е измислил нищо ново. Употребата на шефовете на службите беше емблематична за пълзящия преврат срещу правителството на СДС през 1992 година. Начело на операцията беше президентският избраник Бриго Аспарухов.

Продължавайки атаката на своя закрилник Желев от края на август същата година, той свика прескоференция с участието на всички шефове на служби и на техния фон отправи обвинение срещу самото правителство за т.н. македонска сделка.

Повтарям, началникът на разузнаването, в присъствието на всички останали началници на служби, с изключение на главния секретар на МВР Богомил Бонев, заклейми държавното началство с фалшива новина, за която после му се наложи да се извинява, макар и с половин уста.

Аспарухов си доизкара необезпокояван мандата и остана на поста си чак до идването на Петър Стоянов на власт. Президентът Желев отнесе в гроба тайната защо Аспарухов му беше толкова ценен. Не се разстрои дори от факта, че приближеният му Аспарухов веднага се кандидатира за председател на БСП след като беше отстранен от важната позиция през 1997 година.

Така че заиграването с висшите силови кадри за политически цели не е патент на Методиевич, а на неговите кукловоди, които го издигнаха първо в МВР, а след това го подкрепиха като продължител на тактическите им планове да държат България колкото се може по-близо до Изтока с помощта подставени лица като Методиевич или Сакскобургготски, изповядващ по собствените му думи правилото “никога срещу Русия”.

Въпросът е дали стратегическият успех на България да стане член на НАТО и Еропейският съюз беше провал на това задкулисие или пък е част от лукавия му план в рамките на играта на Троянския кон на Русия , т.е. като откровен шпионин на Москва в двете организации. Дори и да допуснем второто, сравнението с действията на днешния имитатор на тази тактика не е в негова полза. Твърде е плиткоумно решението му да си изгори мостовете за информация и манипулации тъкмо в любимите му служби.