Да и 22 септември може да замени 3 март, стига руското статукво да позволи

 

 

 

 

 

 

 

От всички изявления във връзка с днешния Ден на независимостта най-много ми хареса призивът на СДС този официален празник да стане Национален – макар, че личните ми предпочитания за Национален празник да са за общонародното дело от 6 септември 1885 година. https://www.vbox7.com/play:bc750f2c71

Хареса ми инициативата на СДС с факта, че по този начин се отрича  наложеният от московската пета колона руски празник 3 март, превърнат в Национален на мястото на съветския 9 септември. Не го заявяват открито, а малко така “дипломатично”, за да не дразнят Путин (по метода на коалиционния им батко Бойко от Банкя), но все пак косвено призовават за отказ от 3 март като Национален празник.

Но има и нещо, което не ми хареса в позицията на СДС. Нямам предвид, че борави с отреченото от повечето днешни историци понятие “турско робство”, което продължават да си харесват у нас желаещите да бъдат потомци на роби. Такова самосъзнание не вирее в нито една друга днешна държава, била някога част от Османската империя .

В нито една! Идете кажете на гърците или сърбите, че произхождат от роби, но вземете мерки преди това да гарантирате някак си личната си сигурност…

Робското самонаказване в България, която отбелязва и 100 години без своя литературен патриарх Иван Вазов. Той е наложил с перото си термина турско иго, но също така се е обърнал към руските агресори в Добружа през 1916 г. с “вий иго ни носите ново”. Да произхождат от роби е удоволствие само на робуващите на русофилията, която Вазов успява да преболедува. На русофилстващите им се нрави да се чувстват освободени от победителите в евразийската надпревара кой да управлява българите, избирайки нагайката , а половин век по-късно сърпа и чука.

Явно и на днешния ден и на днешния СДС също се харесва същото.

Но да се върна на мисълта си какво най-вече не ми харесва в изявата на коалиционните съратници на Методиевич. Не мога да се начудя, как така са си толкова близки с него, как са му толкова важни за посиняване на червения му заник, а да не му повлияят за толкова важно решение като смяната на 3 март с 22 септември. Или си говорят с него само, когато се наложи да му чистят червения заник от избори на избори?

Апропо, твърдението, че “група българи” били извършили Съединението като стъпка към Деня на независимостта ми напомня за “групата граждани”, които протестирахме на 3 ноември 1989 г. пред Народното събрание с искане за демокрация. Наречени бяхме “група граждани” в кратка дописка в “Работническо дело”. Всъщност, както се видя само седмица по-късно след като група заговорници свалиха Тодор Живков, това искане беше на българите изобщо. Не беше наистина чак толкова единодушно, както на българите по отношение на Съединението през 1885 година, но се споделяше достатъчно масово, за да не позволи партийният преврат да си остане само дворцов, макар резултатите от него да се изродиха след това в подмяната на 9 септември с 3 март. 

 

Ако имаше ден, на който е постигната окончателна българска независимост от СССР той щеше да е много подходящ за Национален празник. Както в Австрия. Там празнуват изтеглянето на съветските войски. Но такъв явно не е настъпил у нас. Напротив, в настъпление се опитва да премива съветският постколониализъм. Според неговата пропаганда днес пъшкаме под евроатлантическо робство. Така заявяват от Москва и ехото тук робува на тази инструкция.

Само че днешната минимална работна заплата в “поробената” от Европа България е два пъти по-голяма от подаянията за крепостните на Путин. В България тя е 332 евро, а в Русия е 160. И това се случва въпреки почти пълната ни продължаваща постсъветска зависимост от Русия в снабдяването ни с енергийни източници. А какво ли щеше да бъде, ако в тази ключова, основополагаща област от икономиката бяхме постигнали повечко независимост?

Да и 22 септември може да замени 3 март, стига руското статукво да позволи – Иво Инджев / Ivo Indzhev