Двата тоталитарни близнака на 20-и век, с почти еднаквата си символика, с масовите убийства, изтребления, чистки, концлагери и намерения.

Даниела Горчева

Не било възможно да се сравняват хитлеровият и сталинският престъпен режим, избил само до началото на ВСВ над 10 милиона, вкл. с Голодомор, докарал хората от огромна област в Украйна до канибализъм .
Не можело ли?
В Холандия децата ги учат заедно - като двата тоталитарни близнака на 20-и век, с почти еднаквата си символика, с масовите убийства, изтребления, чистки, концлагери и намерения.
Че Хитлер се е учил от Сталин и се гласел да приложи и Голодомора, не само концлагерната система на Ленин и Сталин, има достатъчно сведения, вкл. в речите му.
И ако престъпленията на Хитлер са известни, то тези на още по-голямото чудовище Сталин, все още не са достатъчно известни. Ето малко за съдбата на някои от жертвите И НА ДВАТА РЕЖИМА
Из статия на Milen Radev
"Маргарете Бубер-Нойман става комунистка през 20-те години в Германия. Съпругът й Хайнц Нойман е водещ деец на Компартията, двамата активно се борят срещу надигащия се нацизъм. След идването на власт на Хитлер те емигрират в СССР, след това участват в гражданската война в Испания.
По време на чистките в края на 30-те години Хайнц Нойман е арестуван в Москва както повечето ръководители на западноевропейските компартии и разстрелян. След дълги изтезания като “фашистка шпионка” съпругата му е пратена в болшевишки концлагер в Караганда. Когато Сталин и Хитлер сключват през август 1939 своя пакт за дружба и сътрудничество Маргарете споделя съдбата на много от германските обитатели на ГУЛАГ – в знак на братска дружба НКВД ги предава на Гестапо.По чудо тя доживява края на войната в лагера Равенсбрюк. Buber-Neumann2
Излекувана веднъж завинаги от своите комунистически илюзии Маргарете Бубер-Нойман разказва за преживяванията си в двата рая на трудещите се в книгата “Под два диктатора: затворничка на Сталин и Хитлер” през 1949 година. Естествено тази публикация както и активната й антикомунистическа позиция я превръщат в обект на клевети и враждебна пропаганда от левите сили в цяла Западна Европа.
Незабравимо остава нейното свидетелско показание в Париж по делото на Виктор Кравченко срещу списанието на ФКП „Летр франсез“ през същата 1949 г. На този признат за исторически процес срещу съветската комунистическа система тя подробно, спокойно, с безжалостна точност потвърждава фактите в книгата на Кравченко „Аз избрах свободата“ и така допринася съществено за съдебното решение в полза на антикомунистическия автор.
Не намирам нищо по-подходящо за днешната годишнина, особено на фона на несекващия срамен и недостоен за жертвите и на двата режима спор, от следните думи на Маргарете Бубер-Нойман. В своите спомени тя пише за паниката, която обхваща жените в лагера Равенсбрюк през пролетта на 1945, когато Вермахтът и лагерната охрана се оттеглят хаотично пред настъпващата Червена армия. Много от затворничките познават методите на НКВД. Да бъдат „освободени“ от съветски части означава за тях връщане в ГУЛАГ и смъртна опасност. Заедно с други жени Маргарете бяга, успява да си проправи път на Югозапад и да се доближи до предния фронт на американската армия:
„… Пред нас стояха мълчаливо, подредени в неравна редица американски войници. Приближихме се до най-близкия от тях. Имаше кръгло, червендалесто, приветливо лице и ни гледаше с любопитство. На развален английски, с трескави думи му обясних какво означават шарените нашивки върху мизерната ни лагерна униформа и какво ни очаква ако попаднем в ръцете на руснаците… „Окей, сестро“, промълви той „Минавайте насам!“ И с гостоприемен жест ни покани да минем зад тях. Тъй прекрасно подредени четири думи не бях чувала никога през живота си…“
 
Фейсбук