Деполитизираните избори

Официалното обявяване на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова като кандидати на ГЕРБ за президентските избори засилва подозренията, че на 23 октомври ще имаме може би най-деполитизираните избори в най-новата ни история. И президентските, и местните – само че деполитизирани по различен начин.Официалното обявяване на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова като кандидати на ГЕРБ за президентските избори засилва подозренията, че на 23 октомври ще имаме може би най-деполитизираните избори в най-новата ни история. И президентските, и местните – само че деполитизирани по различен начин.

В президентските избори основните претенденти са различни версии на рецептата „надпартиен експерт“.

Партиите се опитват да се дистанцират от самите себе си

т.е. от компрометирания си партиен образ. Затова издигат „експертни“ кандидатури на хора, които дори формално не са техни членове – като социалдемократа Калфин и безпартийния Плевнелиев. Меглена Кунева пък се изхитри дотам, че сама се отказа от партията си, обявявайки се за „кандидата на гражданите“, с което очевидно са опитва да скъса връзките, свързващи я с НДСВ и всичко онова, на което НДСВ е причинител и символ.

„Надпартийно“ тук означава еманципация не само от партийните централи, но и от ясно очертаните политически платформи. Политиката е отнемане от едни в полза на други. Тех­нократизирането на политиката заобикаля неудобната реалност и претендира, че проблемите се решават просто с познаването на правилната технология. (Например как да усвояваш еврофондове.)

Основните претенденти за президентския пост явно ще се състезават на тази плоскост, т.е. ще галят слуха ни с онези клишета, които PR агенциите са преценили като най-подходящи. (Случаят с Калфин е по-особен, защото той може да изгради една последователна лява платформа като критика на сегашното „дясно“ управление.

Това обаче само ще подчертава връзката му с БСП и ще стопява периферната му подкрепа, затова вероятно ще го посъветват и той да говори, без да казва нищо.) В този конкурс за надпартийно излъчване най-големи са шансовете на Плевнелиев, защото е експерт в реалния сектор, а не в брюкселско дърдорене. Освен това е най-млад и има най-малко история, която да крие.

Той обаче трябва да излезе от коварната сянка на Борисов, защото един протестен анти-ГЕРБ вот може да обърка прогнозите. Все пак при балотаж той би трябвало да спечели биполярния вот срещу съперник, асоцииран с „Тройната коалиция“.

Колкото и да е абсурдно, единственият претендент с политическа визия е Волен Сидеров. Друг е въпросът, че по-добре президент без визия, отколкото с такава като Сидеровата. Другите, които не се поддават на модата по „експертите“, са сините – само че по най-лошия възможен начин. С невзрачната си партийна кандидатура, белязана накрая и от скандал,

„Синята коалиция“ вече не е алтернатива на разпада на политическото

започнал със завръщането на Симеон. Сините, светли и тъмни, така и не разбраха, че привържениците им преглътнаха формирането на „Синята коалиция“ като временен компромис с надеждата, че нуждата от автентична десница ще накара СДС да се прочисти от корумпираната си партийна номенклатура, а ДСБ – да разшири електоралната си база извън твърдите фенове на Иван Костов. Нито СДС се прочисти, нито ДСБ се отвори.

И сега точно преди изборите лъсна цялата неадекватност на „сините“. Комедия от грешки, като се започне с предварителните избори за кандидат-президент, които блокираха възможността да се търси авторитетна фигура извън партийните редици, и се стигне до решението на СДС да се регистрира за президентските избори не с коалиционния си партньор ДСБ, а с формацията на „старите муцуни“ Софиянски, Бакърджиев и компания.

Дори чугунените глави от БСП се научиха да не лансират партиен бюрократ за президент. СДС не. Никога досега „старата десница“ не е била в толкова безпомощно състояние преди национални избори. Не че не се е случвало и преди да няма шансове да спечели. Новото е, че вече никой не го е грижа.

Президентските избори се очертават като ефирни, т.е. телевизионно лъскави и безсъдържателни. Командните щабове ще са в PR агенциите, а битката ще се води в ефира на телевизиите. Като при рекламните клипове с широки усмивки – доверете ни се, за да ви направим щастливи.

Местните избори обаче ще са

по Вапцаров – „разровиш ли го - ще мирише

и ще горчи като отрова“. Ако президентските избори се очер­тават като парадно надпартийни, местните ще бъдат задкулисно надпартийни. На местно ниво партиите отдавна са се омесили, а миграциите на бивши и бъдещи кметове от една партия в друга не правят на никого впечатление.

Бойко Борисов обича да повтаря как промяната е започнала с ГЕРБ, но за местните избори ГЕРБ вече приюти под крилото си символи на статуквото като вечния кмет на Варна Кирил Йорданов и забърканите в скандали и разследвания Йордан Лечков в Сливен и Георги Славов в Ямбол.

По всичко личи, че на местните избори ще се потвърждават или пренареждат съществуващите схеми на разпределение на публичния ресурс от общинските бюджети към влиятелните „бизнесмени“ по места. Централизираните партии вече не са онази сила, която командва парада – дори ГЕРБ явно не може да си го позволи.

Феодализацията тече с пълна сила

Въпреки това обаче местните избори остават мястото, където още е възможно да се упражни някаква гражданска енергия. При президентските избори партиите и агенциите са ни оставили единствено ролята на публика. Гласуваща, но публика.

Бойко ПЕНЧЕВ

Дневник