Диктатурата е факт, но спасение има - “трайте си”...


Диктатурата е факт, но спасение има - “трайте си”...
Между 5 и 10 години продължителност е реалистичният хоризонт на едноличния режим на Бойко Борисов, започващ от днес...

С демокрацията в България се приключи. 22 години след началото и, сами се отказахме от нея. Поне да бяхме го направили в полза на по-интелигентен и добре управляващ диктатор. Но изборът на по-скоро смешен диктатор е нещо нормално в историята на диктатурите, т.е. не сме "прецакани" като българи. Просто повечето народи са "прецакани" като изберат диктатурата, а много малко са случаите на добри и качествени като управленци, диктатори... Та, нищо ново. Каквито Чавес, Моралес, Кастро, Перон и Мусолини, там и Бат Бойко... Като избират диктатурата, народите виждат "здравата ръка", редът, просперитетът, а поименно - като избират диктатурата, народите мечтаят за Пиночет. Но получават Бат Бойко, Чавес и Моралес. Това е реалността. От 100 диктатори, 99 са неудачи...

Но какво да правим в диктатура?

Този въпрос има най-простия и кратък отговор - "Трайте си". Спрете да се занимавате с политика, не коментирайте нищо, не бъдете активни. Мълчете си. Диктаторът няма да ви закачи, ако си траете. Това е изпитаната технология за оцеляване на българина при всякакви тиранични власти. Ако си траете, проблем няма да имате. Това смята да направи и авторът на тази статия, след самата статия. Ще си трае и няма да се занимава с политика. Това е пътят към оцеляването, и сравнително нормалното живеене при диктатура. Това е пътят, дори ако в миналото сте били много активни и много устати. Няма значение какво сте правели в миналото. Важното е какво правите в настоящето. Думи, казани някога си, не са опасни за диктатора. Те се забравят, все едно не ги е имало. Важно е текущо да не приказвате много.

Мълчанието, преклонената глава, траенето - това е пряко изискване, произтичащо от един от основните принципи в диктатурата - никой, освен диктатора, не може да се занимава с политика. Политическата дейност е опасна за диктатора, и затова тя е позволена само на него самия. Всяка опозиция се разрушава или превзема. В диктатура има един политик и всички останали са служители.

Този въпрос е много важен, съотнесен към управляващата партия. И в нея включително, политическата дейност е недопустима. Ако някой партиец много вземе да се изявява, и да трупа успехи, той също става опасен за диктатора. Затова прекалената активност не е препоръчителна. Правилното поведение е на добрия служител. Вероятно първия пример в това отношение, който ще видим, ще е връщането на Цветанов от позицията на самостоятелен фактор - конкурент на Бойко, отново във верен слуга. Но който не стори това, го очаква репресия - дори да е от същата партия. Принципът "траеш си" се отнася и до управляващите партийци. Твърде вероятно е именно сред управляващите партийци да се окажат повечето невнимателни жертви. Доста от тях може да си повярват повече от безопасното.

Накратко - спрете да се занимавате с политика. Политиката е елемент от демокрацията. Когато изчезне демокрацията, трябва да се откажем и от политиката. И така - докато падне диктатурата.

В природата на диктатурите е да падат. В общия случай, това става поради икономически причини. Всяка диктатура, рано или късно фалира. По-бавно фалират диктатурите в ресурсни държави, които могат лесно да изкарват пари от продажбата на въпросните ресурси. По-бързо фалират диктатурите в общества, изискващи модерна икономика при липса на "лесни" пари. Поставена в ограничена свобода, подобна икономика бързо се свива, стига се до мизерия и след като мизерията натрупа достатъчно напрежение, диктатурата пада.

Диктатурата пада сама. Тя не се сваля. Героични опити чрез съпротива да се свали диктатор със сила или с протести, обикновено водят до загуби за опитващите да свалят диктатора. Много рядко това е възможно. Но самото падане при фалит е неизбежно.

Така че - докато е жива диктатурата, съветът е много прост - "трайте си" и чакайте...

Това ще е и поведението на автора на настоящата статия. Аз лично спирам да се занимавам с политика и от мен коментар или критика към диктатора няма да чуете. Не ме и питайте. Заемам неутрална позиция и си мълча. Това е начинът да остана в България, а не да емигрирам. В близките дни ще трябва да бъде написана последната глава на сагата "Гай Балоний". След това тази твърде агресивна към диктатора творба спира. Съотнесена като време към момента на началото на репресиите, тя ще е в миналото, т.е. няма да е опасна. Прогнозата ми е, че репресиите към все още останалите противници на диктатора ще започнат към средата на 2012 г. До тогава ще бъдат превзети всички институции и номинално диктаторът ще контролира всичко. Известна демокрация ще остане до края на мандата на настоящия президент, когото Бойко няма да иска да дразни. Просто времето ще работи за него. След това ще трябват 2-3 месеца, за да се установи пълния контрол върху всичко. После започва доизчистване на системата от "смущения". До тогава, аз лично вече няма да съм никакво "смущение", а ще съм лоялен гражданин, готов да сътрудничи във всичко на държавата. Ако тя поиска от мен мълчание, ще го има, ако поиска говорене, и него ще го има. Ако поиска да бъде свалено нещо от сайтовете ми - ще го има. По никакъв начин няма да спъваме диктатора... Със сигурност диктаторът няма да спечели мислите ми. Но тези мисли по никакъв начин със сигурност няма да му се пречкат...

Каква ще е съдбата на политическата система?

Тя ще бъде разглобена. Част от нея ще бъде погълната от управляващата партия, а друга ще бъде съкрушена. Сред погълнатите са по-малките партии (РЗС, Сините и пр.), както и ДПС, които съвсем очевидно подкрепиха ГЕРБ на тези избори. На 1 тур подкрепиха Калфин - за да измести Кунева, но на 2 тур си изтеглиха подкрепата, измерена в реални гласове, и така подпомогнаха истинския кандидат на Доган - Росен Плевнелиев. Допълнителна полза донесе нагнетяването на т.нар. "анти-ДПС" вот, който беше подклаждан от умели заяждания на Доган (целувката). В крайна сметка - това вероятно ще е най-голямата ирония на последните демократични избори - колко народ ще гласува за Плевнелиев като кандидат срещу ДПС, избирайки самия кандидат на ДПС.

Но личността няма значение, важна е съдбата на партията ДПС. Тя ще има съдбата на Католическата партия по времето на Хитлер. Лоялно сътрудничела години наред на Фюрера, в замяна на конкретни облаги, накрая тя става част от управляващото статукво, а впоследствие е и разпусната формално. Това е бъдещето на ДПС. Дали Доган ще рони сълзи за това, или ще се смее, зависи от това какви са били сметките на самия Доган, когато е умувал да подкрепя Бойко. По-вероятно е да лее сълзи (колкото и невероятно да звучи това сега), защото вероятната причина за подкрепа към Бойко е била той да се провали и да падне. Но станало обсебване на властта, тя ще съкруши ДПС, просто защото всеки диктатор рано или късно стига до репресии над малцинствата. Така че - ДПС като че ли се самоуби...

Партиите, които няма да се влеят в управляващата структура, ще бъдат обезличени и съкрушени. Най-голяма ще е атаката над БСП, защото тя е основната опозиционна сила, която при това е във възход. При диктатура не може да има опозиция, и то растяща като влияние. БСП ще бъде ликвидирана, въпреки че очевидно е започнала да връща доверие и да качва избиратели. И то докато управляващите губят такива. Това при нормална демокрация би могло да доведе до смяна на властта на следващите парламентарни избори. Но при диктатура това ще доведе просто до повече болка при "деактивирането" на БСП. Тя ще бъде просто съкрушена, така както са съкрушени социалдемократите от Хитлер. Бидейки основната и най-силна партия исторически в Германия, те са ликвидирани от нацистите, въпреки сериозните си политически позиции, и въпреки че дори печелят последните местни избори, преди пълната диктатура.

БСП ще бъде разгромена още в първата половина на 2012 г. Тя трябва да бъде премахната като заплаха, преди следващи парламентарни избори. Вероятният механизъм за разрушаването ще бъдат вътрешни интриги, инспирирани от диктатора. Възможно е разрухата да стане в сблъсък между Първанов и Станишев, който ще бъде насърчен от диктатора. Първанов вероятно си мисли, че е се е разбрал с Бойко, и че работят заедно. Всъщност не е така. Диктаторът не се договаря с никой. Първанов просто е маша в ръцете на Бойко, за да съкруши БСП. Ако има малко мъдрост в БСП, ще се откажат от всякакви вътрешни борби и ще се обединят зад Станишев. Това не гарантира, че няма да бъде съкрушена по друг начин. Но ще бъде модел за максимална съпротива.

Също в първата половина на 2012 г. ще се ликвидира вътрешната опозиция в ГЕРБ. Диктатура не е възможна при дуалистична власт. Докато Цветанов е съперник на Бойко, диктатура не може да има. Но ако Цветанов продължи да упорства, рискува съдбата на Ернст Рьом (шефът на частната армия на Хитлер), който опитвайки алтернативна политика на Фюрера, е просто премахнат. По-логично е Цветанов да осъзнае по-изгодната за себе си роля на лоялен служител на диктатора, и да се откаже от личните си амбиции. Същото ще стане и с всяка различна мисъл в ГЕРБ, като е възможно някои по-почтени гербери и да напуснат политиката.

Какво ще става по изборите?

Избори ще има. Просто от тях нищо няма да зависи. Избори има във всички диктатури, но те не пречат, а само легитимират диктатурата. Изборите у нас вече винаги ще бъдат печелени от управляващата партия. Ако формално остане някаква опозиция, тя ще има единствената задача винаги да губи. Твърде вероятно е и да бъде добре платена за това. Но чисто технически и политически, от тук насетне вече не е възможно управляващите да загубят избори. Всъщност, изборите вече дори ще бъдат инструмент на управляващите за укрепване на властта. Те ще се свикват в най-удобния момент, така че да се получава нов пълен мандат с минимални рискове. В този смисъл, дори през 2012 г. е възможно провеждането на предсрочни парламентарни избори. На тях Бойко би могъл да получи нов 4 годишен мандат, като чрез Плевнелиев, ГЕРБ ще запази властта и по време на служебното правителство. Вероятно подобни избори няма да са пред пролетта - веднага след трудната зима, а ще са по-скоро през есента - след лятото на почивките. Трябва да са и след разгрома на БСП, т.е. пролетта не е добър момент. Но есента е перфектен. Може би тогава ще имаме избори, на които да преизберем Бойко. По подобен начин ще са и бъдещи избори...

Какъв е хоризонтът на всичко това? Колко време ще издържи диктатурата?

Това е труден въпрос, и затова отговорът може да е в широк диапазон. Вероятната продължителност на диктатура у нас е между 5 и 10 години. Т.е. тя ще приключи някъде между 2017 и 2022 г. България няма ресурса дълго да издържа нискоефективна икономическа система, няма много резерви, процесите ще станат доста бързо. Падението на България ще се ускори от засилената при всяка диктатура емиграция, както и от международна изолация, която в рамките на икономиката и инвестициите вече почти е налице. Възможността за "приставане" на Русия, с цел някаква поддръжка не е много надеждна, защото Русия вече не храни покорни страни, а ги дои. Т.е. моделът "Тодор Живков" е неприложим. Няма да има евтини енерго ресурси, няма да има опрощавани по идеологически причини милиарди. Ще има лека подкрепа, от която ще се очаква възвращаемост. Примерът с Лукашенко е достатъчно ясен - Русия го поддържа известно време, изкупи му значими части от енергетиката, и накрая го изостави. Страната му в момента е във фалит, не е ясно още колко време ще издържи диктаторът. Със сигурност е ясно, че Русия няма да го крепи безсрочно.

Базирана на вътрешни ресурси, България не може да храни дълго диктатура. Почти сигурното приставане на Русия ще забави падането на диктатурата, но няма да я укрепи безсрочно.

В най-добрия за диктатора случай, времето му ще е 10 години.

Има ли светлина в тунела?

Има. Но е слаба. Диктатурата е на 99% сигурна. Има 1% шанс и да не се случи. Този шанс е свързан основно с външнополитически фактори. В рамките на ЕС диктатура е по-трудно да се изгради. Т.е. възможно е съюзът да осъществи някаква корекция на случващото се у нас. Но това е много ефимерна вероятност. Опитът например в Унгария с режима на Виктор Орбан, сочи че ЕС не успява да възпре авторитарните тежнения. Генерират се някакви протести от страна на Брюксел, но "керванът си върви". Премиерът Орбан вече е превзел цялата власт и никой не го спира. Единственият му проблем е, че Унгария е пред фалит, но това е икономическа пречка, а не политическа. И не идва от ЕС.

Съвсем отделно, самият ЕС е доста дестабилизиран и не е ясно до кога изобщо ще бъде някакъв политически фактор.

Известен шанс за демокрацията съществува и в политическата ни система, в която е заложен политически дуализъм между президент и премиер. Това е механизъм, поставен в Конституцията, писана точно след диктатура, и съдържаща анти-тоталитарни елементи. В случай на непокорен президент, който може да води собствена политика, е възможно диктаторските амбиции на премиера да бъдат ограничени. Това може да стане и чрез президент със силна външнополитическа подкрепа.

Плевнелиев обаче е твърде слаба и неуверена фигура, за да вярваме, че ще се "опъне" на Бойко. Той повече прилича на Фандъкова, отколкото на Цветанов. Ако Цветанов би бил президент, бихме могли да говорим за съперничество. Но с Плевнелиев ще имаме просто варианта "кмет на София" в национален мащаб.

Тези 2 възможности не трябва да бъдат надценявани. Може би дори 1% шанс за успех им е много...

Така, в крайна сметка, изводът от реалността е ясен - "трайте си". Ако има нещо, което изобщо не трябва и да помисляте да правите, това е да оказвате съпротива. Диктатурата не се сваля със съпротива. Тя сама пада, когато и дойде времето.

Репресии ще има. Но не се съпротивлявайте. Ще ограничат медиите, ще ограничат Интернет, ще има дори арестувани, може да има и бити-пребити. Но нека това не ви подлъгва. Това дразни, и поражда бунт и негодувание. Но съпротивата е глупава. От тук насетне властта ще съкруши всеки протест, ако трябва и със сила. Цялата сила е на страната на властта, народът няма ресурса да се пребори с държавната машина. Не бъдете глупави, съпротивата е наивност. Няма полза от хора по затворите, от това да доставяме удоволствие на милиционерите да ни бият, няма полза от напразни жертви. Полза има ако хората оцелеят, ако демократите оцелеят, и преживеят до края на диктатора. Няма вечни диктатори, а бедните диктатури обикновено са кратки. Победата е пълна за Бойко Борисов в момента. Той е нашият водач, нашият лидер, скоро - и нашият Фюрер. Но като всичко человеческо - и той е преходен. Надежда и светлина има - някъде в бъдеще време. А до тогава - нека всички бъдем верни поданици на Генерала. Това ще е добре не само за него, а и за страната... Няма нужда да я рушим чрез съпротива... Тази страна е наша...

Добри Божилов