ДОЙДЕ ЕСЕНТА НА 1946 Г. - I част от Трилогията за бесарабските българи

През 2011 г. се навършват 65 години от колективизацията през 1946 г. в Бесарабия и настъпилият глад там. Режисьорът Константин Чакъров е единственият, заснел филм за спомените на българите от Бесарабия за събитията там – „Дойде есента на 1946 г.”. Агенция “Фокус” разговаря с него за това какви са били спомените на бесарабските българи за масовия глад през 1946 г. по времето, когато е правен филмът – 2000-2001 г. "За съжаление, в България много трудно могат да се намерят документи за това време. Историците не са проявявали по ред обясними причини интерес към тези събития. Съвсем случайно ми попадна един сборник от бесарабските българи за себе си и оттам се запалих по изповедта на една героиня, която се наричаше Домникия Ганчева. Реално погледнато, тръгнах с една много смътна идея с екипа си към Молдова и Украйна за да направим филма, и беше решено просто на терен, на място - какво да се заснеме. Основното бяха спомените на възрастните хора от тогавашното време. Документи намерихме от Одеския архив понеже тогавашната секретна полиция в Съветския съюз са се интересували много сериозно. Нейните информатори, които са били в селата, са правили донесения и тези донесения успях да ги намеря, по един или друг начин. Те също залегнаха вътре като естествени доказателства в самия филм. Намериха се в архива и кадри от колективизацията, които съвсем ясно показаха съвсем различно нещо от това, което е ставало на практика, на терен по самите села. Те са такива ура-патриотарски, по принцип плакати на Сталин, как излиза от колхозите и т.н., и т.н. Като се събра целият този материал, го донесохме тук в България, и го монтирахме на филм, който се нарича „Дойде есента на 1946 година”, което заглавие взехме от спомените на Домникия Ганчева, образно казано главната героиня на филма."