ДОЛУ НА ДЪНОТО

Radoslav Bimbalov

Шумно ще е тази седмица. Послушни медии, платени клакьори и щатни умници ще продължат да ни заливат с внушения, че сме изправени пред драматична държавна нестабилност.
Мантрата на стабилността е сред най-фалшивите изпълнения на този порочен хор. Преди да започнем да треперим от страх е добре да се замислим в каква стабилност съществуваме от години.
Стабилността на сегашните ни господари е в строго контролираното упражняване на власт. Парламентът е комсомолска сбирка, в която някакви безличности натискат бутоните, които им посочат. Правителството е от малоумни марионетки, които се развозват в стабилен джип и биват публично унижавани, като мечки на синджир. Правото се раздава контролирано и стабилно тенденциозно – тояга за непослушните, морков за кротките. Едрият бизнес е стабилно разпределен между придворни олигарси и основната му цел е да усвоява големите порции европейски фондове, докато сериозните чуждестранни инвеститори са стабилно държани навън, за да не пречат на угояването. Средният бизнес и малкият му събрат са стабилно приземени в оцеляване и лутане между отбягване на рискове и избягване на законите. Медиите са стабилно вързани до трапезата, от която им хвърлят оглозгани истини. Държавата е стабилно стъпила на дъното на всички класации и гълта все повече мътна вода, с риск да не изплува никога.
Тази стабилност ли искате да ни запазите, уважаеми господари?
Ами, не, благодаря. Аз пък мисля, че в момента България няма нужда от самоцелна, глуповата стабилност. Има нужда от смелост, решителност и дори премерена доза риск. За да излезем от блатото, в което се давим, ще трябва да направим нещо повече от това да усещаме дъното с петите си.
Фейсбук