Едно епично визуално пътешествие между два свята - част 3
22 Септември, 2014 г.
Предишният ми постинг стана прекалено голям и накрая взе да се ебава, затова трябваше да го разделя на две и това е втората му част. Тогава завърших с обещанието, че снимките от Европа ще видите в следващата публикация и ще си спазя обещанието.
Но първо трябва да завърша окончателната си присъда над бай Ганьо, като го охуля и оплюя с още малко констатации.
Един приятел твърди, че бай Ганьо всъщност бил положителен герой. Аз няма да споря дали това е така или не, но реших в този постинг да не го наричам бай Ганьо, а бай Булгар, като отвреме на време ще го доукрасявам с последващи епитети. Разбира се, епитетите няма да са приятни, а все от лайняно-кафявия спектър.
Преди малко се сетих за една емблематична песен на българския рок (тогава, когато все още имаше такова чудо като български рок), написана в началото на 90-те години на миналия век. Става въпрос за легендарното парче "Черната овца" на група Ахат. Не знам какво ме прихвана изведнъж - пуснах си я и се заслушах в текста. Какво беше изумлението ми, когато установих, че един от пасажите в нея казва абсолютно всичко, което може изобщо да се каже за българите и то - само с няколко реда:
"Падаме в калта,
затъваме до шия в нея.
Виновни търсим,
за да успеем
невинни във калта да заспим."
Просто гениално. Признавам си, че досега не се бях замислял над тези редове, но, пренасяйки ги през времето оттогава до наши дни, виждам тяхната брутална актуалност. Сякаш проклетият текст е писан вчера, а не преди 25 години. Той показва исконната и извечна, така да се каже, любов на бай Булгар към калта (аз бих добавил - и към лайната) - кал истинска и метафорична - както и пълната му инертност и нежелание да излезе от нея, да я отмие от себе си и да направи живота си по-хубав.
Но има и нещо друго. Нещо, което ме цапардоса право в лицето, когато го осъзнах. Знаете ли какво се запитах, докато свалях снимките от български градове, села и паланки, качени смело и безразсъдно в Google Earth? Запитах се кои, аджеба, са били тези хиляди нискоинтелигентни двуноги бозайници, на които изобщо им е хрумнало да качат такива снимки в Google Earth. По дяволите, та това е платформа, до която имат достъп хора от целия свят (без Северна Корея, разбира се) и всеки един човек на планетата, във всеки един момент може да кликне върху някое от мъничките сини квадратчета и да отвори която и да е от ония "прелести", на които се нагледахте в предишния ми постинг.
Какво ще види този човек, дами и господа?
С какво впечатление ще остане той, виждайки помийната яма и кафяво-лайняната клоака, облещили се пред очите му с цялата си воняща "прелест"?
Какво ще си помисли за България този човек, когато стане свидетел на олющените, мръсни панелки с веещи се гащи по балконите или на неугледните, кални, неизмазани селски къщи с порутените, ръждясали огради, тревясали и разхвърляни дворове?
Какво впечатление ще си създаде той за милата ни татковина, виждайки строшените, кални улици, по които вече (о, небеса!!!) той, чужденецът, може дори да се разходи посредством Google Street View?
Пак питам: това ли трябва да виждат хората по света? Наистина ли сте толкова малоумни, че да качите такива снимки и, най-важното - изобщо да не си помислите, че някой някъде ще ги отвори и ще се отврати? Или ще кажете, че не ви пука за това, ’щото в Индия и Бангладеш е по-голяма мизерия. Ако ще се сравнявате с тези страни - добре. Дерзайте! Или пък ще кажете, че същата тази мръсотия цари и в предградията на градове като Париж, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Рио де Жанейро, Сао Паоло. Да, така е - и ще бъдете прави. Но не забравйте, че това са ПРЕДГРАДИЯ на мегаполиси! Не забравяйте и какви са жителите на тези предградия - най-мизерната и бедняшка паплач на света! Не забравяйте също, че, докато мизерията там е изолирана в огромни гета, България цялата се е превърнала в такова лайняно гето. Нима си мислите, че България е гето? Като виждам в какво сте я превърнали, нищо чудно вече да е станала такова - просто все още не е сменен официалният й статут.
Защото, повярвайте ми, ТОВА СА СНИМКИТЕ от България в Google Earth - не се майтапя. В 80% от случаите (’щото в останалите 20% става въпрос за планини, реки и златни равнини) ТОВА СА ШИБАНИТЕ СНИМКИ от България, да ме вземат мътните! Някакви плоскочели тъпанари са решили, че ТОЧНО ТЕЗИ ИЗОБРАЖЕНИЯ трябва да покажат България на останалия свят. Ето, за това казвам, че от българите наистина няма по-големи малоумници на света. Защото само много голям малоумник може да реши, че ТОВА СА ШИБАНИТЕ СНИМКИ на България, които хората от Владивосток до Ню Йорк и от Норвегия до Тиера дел Феуго трябва да видят.
Егати и рекламата на Великата страна България!
То вярно, че всички български села и градове наистина изглеждат по този начин, ама трябва ли и на света да го показвате, бе, вашата мама и мизерници!
Принципно аз винаги съм се срамувал, че изобщо имам български корени, но пък трябва да призная също, че нищо досега не е успяло да ме накара да спра да се срамувам. Напротив - всеки шибан божи ден се пръкват поне по десет повода да се срамувам от произхода си. Има моменти, в които за известно време просто спирам да чета български новинарски сайтове или да гледам български телевизии, а в други моменти си казвам, че не трябва да съм безразличен. Никой не трябва да е безразличен, дявол го взел! Защото точно от това безразличие България е заприличала на селски клозет. После пък осъзнавам абсолютното безсмислие да се боря с вятърни мелници и "глупци неразбрани". И така - отново, и отново, и отново. До безкрай.
Сигурен съм, че след всичкото онова визуално насилие, която преживяхте в предишния постинг, ще имате нужда от нещо коренно различно. Нямам представа дали снимките, които ще видите тук, ще успеят да почистят омърсените ви сетива и окаляни души, но се надявам поне да компенсират малко нещата.
Ще видите снимки от 8 европейски държави, доста различни като цяло, но които имат и едно много общо нещо, както с България, така и помежду си - всички те години наред живяха като нас в "развито социалистическо общество". Някои от тях дори имаха много по-тежки авторитарни режими от нашия, други пък преживяха съветска окупация, трети имаха зловещите Секуритате и ЩАЗИ, както и Берлинска стена, а някои преживяха тежки военни конфликти и граждански войни. Но повечето от тях за четвърт век напълно забравиха за онези черни времена, намериха верния път, по който да вървят, стегнаха си задниците, работиха здраво и в момента са едни много по-богати, приветливи, подредени и чисти места за живеене от България.
Защо? С какво тези страни са по-различни от България? Отговорът е простичък: нито една от тези страни никога не е имала своя бай Булгар. Защото гнусният, прост, миризлив, фашизоиден селтак, който се страхува от бежанци, въшки и глисти, но същевременно няма нищо против да живее сред орди от крадливи, въшкави, противни цигани в нещо по-лошо и от кочина, никога не би могъл да вирее в подредена и чиста среда.
Ще видите, че и в тези страни комунизмът е оставил своите следи (няма как да е иначе), но те не са толкова жестоки и неизличими, както в България. Даже са направо нищо. Там комунизмът просто е минал и им е ударил по някое шамарче, колкото да им зачерви бузките. А в България е раздавал яки тупаници. Защото подобно туморно образувание може да вирее само в гостоприемна, робска среда като българската, с много прост, много инертен и тотално несвободен народ. В по-предишния постинг споменах защо това е така, но ще го кажа и тук: в България зловредното влияние на комунизма и съветската поквара срещнаха подходящ гостоприемник и много мощен катализатор в лицето на самия бай Булгар. Именно смъртоносната комбинация между тези два фактора превърна голяма част от българите в невежи, мракобесни простаци, осакатени духовно и душевно, "възпитани" в дух на омраза и неприязън към всеки различен (т.е. към всеки, който не иска да се идентифицира с кенефа, в който те обичат да живеят), и прогониха почти 2/3 от населението на страната за по-малко от 25 години. Точно тази смъртоносна комбинация между съветския комунизъм и Простака по Презумпция, бай Булгар Цървулски, беше причина за зловещите, грозни, вонящи картини, които гледахте в предишния постинг.
Защото няма как Простак по Презумпция, отровен с марксистко-ленинска доктрина, да роди нещо свястно и красиво, както и няма никакъв начин въпросната марксистко-ленинска доктрина да пусне корени при хора, които не са Простаци по Презумпция. Става въпрос за фатална симбиоза, толкова фатална, че не е възможно двата компонента да съществуват самостоятелно един без друг.
В държавите, из които ще ви разведа сега, факторът бай Булгар отсъства, затова и марксистко-ленинската доктрина е загинала в момента, в който е била изритана от гостоприемника си. Именно поради отсъствието на бай Булгар, след този постинг вие няма да се чувствате омерзени и изцапани с вселенска гнус и метастазираща простотия.
Хайде, наздраве и да потегляме! Да се поразходим из Европа и да видим европейските байновци как са се справили с раните от соца.
Ще започнем нашето епично европейско пътешествие от братска Чехия. Този път, за разлика от снимките в българската секция, аз ще се въздържам от чак толкова много и дълги коментари, а ще оставя изображенията да говорят сами за себе си.
Започваме с един много приятен селски мегдан.
Е, и там си имат дупки по междуселските пътища, но дори и с дупката, картината е по-приятна от който и да е свой български аналог.
Ето го и белегът на комунизма. Имам чувството, че всички скапани панелки от онова време са проектирани от един и същи некадърник. Сигурно е бил българин, защото само бай Булгар може да е такъв мърляч и без никакво чувство за естетика.
Явно по едно нещо си приличаме с бай Чех - и той обича да си простира дрехите на балкона. Не толкова масово както бай Булгар, но го прави. Въпреки това обаче, дума не може да става за сравнение между тази панелка и панелката на бай Булгар Мизерника от ж.к. "Три клозета - Изток", която показах в предишния постинг.
Селото на бай Чех.
Селската църква на бай Чех.
Селската къща на бай Чех със зелената морава отпред. За сравнение, селската кочина на бай Булгар е с кафява, лепкава кал отпред, защото бай Булгар не обича да му е зелено и чисто - той обича да му е лайняно и мръсно.
Отлитаме удовлетворени от Чехия и продължаваме нататък.
През далечната 1986 година ходихме на бригада в ГДР - Германската Демократична Република. Доколко е била демократична, е доста спорно, но определено още тогава, въпреки че бях 16-годишен келеш и много повече ме вълнуваше как да хвана Ленчето за циците, ми направи впечатление колко чиста, зелена и подредена страна е тя. Помня също и колко учудени бяхме, че за 35 дни не видяхме НИТО ЕДИН бай Мангал.
Вижте малко гледки и от там.
Асфалт, който, според другаря Станишев, не се яде.
ЖП линия на Източногерманското БДЖ.
ЖП гара на Източногерманското БДЖ.
Градинката зад блока на бай Германец - зелена трева и цветя. Не като градинката зад блока на бай Булгар - кафяви лайна и кал.
Къщата на бай Германец.
Прав е другарят Станишев, че асфалтът не се яде. Така е, но пък май е хубаво да го има.
Панелният комплекс на бай Германец. Снимките ясно показват, че бай Германец е естет, защото дори и панелките му изглеждат перфектно, за разлика от олющените, полуразкапани грознилища на бай Булгар Цървулски. Бай Германец явно не е допуснал бай Булгар да му проектира панелките и ето го резултатът.
Селото на бай Германец.
Градът на бай Германец, гледан отвисоко.
Естествено, бай Германец си има дрезденския Цвингер, но и бай Булгар си има българския Лувър, който наскоро - о, небеса!!! - май беше ограбен. Или поне така разбрах.
Продължаваме нататък по азбучен ред (от латинската азбука, разбира се) с малко гледки от Хърватска. Бившата югославска федерация съвсем скоро бе приета в ЕС. Но това дори не е толкова важно, защото, въпреки сериозните рани, нанесени от комунистическия режим и от продължилия четири години военен конфликт, довел до окончателното й отцепване от Югославия през 90-те години на миналия век, Хърватска е една много по-приятно изглеждаща страна от България и съм напълно убеден, че след десетина години ще изглежда още по-добре, докато България ще е още по-зле. То да се чуди човек накъде по-зле от това, ама... Както и да е!
Започваме със селото на бай Хърватин.
Още малко асфалт, който не се яде.
Поредното доказателство, че панелните грознилища са били проектирани от един единствен всеобхватен. вездесъщ некадърник. В мен продължава да се завърждава мнението, че той наистина е бил някой български клозетен естет и кенефмайстор.
Тук е вечният дом на бай Хърватин. Изглежда много по-добре от вечния дом на бай Булгар Мърльото от България. Който желае, може да погледне в първия постинг от поредицата, където съм показал нагледно това.
Явно бай Хърватин не си излива лайната директно в морето, както прави бай Булгар Цървулски от България и в резултат морето му изглежда по този начин.
Крайбрежният път на бай Хърватин, направен от асфалт, който не се яде.
Вече сме в Унгария, за да видим как е преодолял комплексите си от миналото бай Маджар.
Още от първата снимка се вижда, че явно добре ги е преодолял, за разлика от бай Булгар, който в предишния постинг, още от първата снимка си пролича що за свиня е.
Мдааа. Български некадърник ще да е бил. Няма друг начин просто. Явно, където и да стъпи бай Булгар, превръща всичко в неугледна кочина. Но, понеже, бай Маджар явно не е лайнофил като бай Булгар Говнярски, неговите панелки изглеждат с една идея по-добре.
Така като го гледам, май и този асфалт не става за ядене.
А тук е вечният дом на бай Маджар.
23 Септември, 2014 г.
След като снощи в предаването "Господари на ефира" показаха шокиращи кадри на насилие над коне от страна на въшкави, унтерменш-примати, аз окончателно се убедих, че България няма никакво място не само в Европа. Мисля, че наистина ще е по-добре, ако тази държава я закрият и затрият, а 80% от жителите й бъдат заточени някъде далеч на север, отвъд полярния кръг. Там те трябва да бъдат оградени с ограда, по която тече ток с високо напрежение (също като в "Джурасик парк") и от време на време, примерно на тримесечие, над тях да прелита голям транспортен самолет, който да пуска десетина пакета с храна и провизии, но не за да се нахранят, а за да се избият помежду си и да останат само най-силните. След това НАТО с подкрепата на международната общност да проведе една масирана акция с изстребители и да избие оцелелите. Всичко това няма да е лошо да се предава с лайв-камери по цял свят - нещо като реалити шоу, което хем да забавлява нормалните хора, хем да им бъде като урок и назидание никога да не се превръщат в безчовечни боклуци като българите, защото и тях това ще ги очаква.
След това лирично отклонение, продължаваме с разходката из Европа.
Пренасяме се в съседна Румъния. Не знам блогерът Блякпредатор дали им знае БВП-то на румънците по времето на Чаушеску и след това, но аз подозирам, че след не повече от пет години бай Румънец ще е много по-напред във всяко едно отношение от бай Булгар, който дотогава сигурно ще е изкопал още едно дъно.
Няма как - тук прилича малко на България.
Но тук вече не. :))
А тук бай Булгар Архитекта щедро е изливал панелната си некадърност.
Селската къща на бай Румънец. Изглежда много по-добре от селската кочина на бай Булгар.
И тук бай Булгар Архитекта се е изсрал на метеното.
Този фонтан прилича на глухарчетата в Дрезден. Единственото нещо, което помрачава усещането, е панелният блок отзад, който е бил проектиран и построен от... правилно се сетихте - бай Булгар Архитекта. Всъщност, на втори поглед блокът не изглежда чак толкова зле. А, бе - нищо не може да се мери с българските мизерии, това е.
Вечният дом на бай Румънец.
Отиваме в друга съседна държава - Сърбия. Тя е единствената държава от осемте, избрани от мен за този постинг, която не е член на ЕС. Това също е и държава, в която съветското влияние е почти толкова силно и пагубно, колкото и в България. Това особено ясно личи преди Белград. На запад от столицата им, нещата вече се изменят драстично. Което още веднъж доказва моята теза, че колкото по-далеч от СССР е една страна, толкова е по-добре.
Но нека да видим как се справя с наследството си от ония времена бай Сърбин и дали и той е същото прасе като бай Булгар.
Селската къща на бай Сърбин на пръв поглед прилича на къщата на бай Булгар. Но това впечатление е наистина само на пръв поглед. На втори поглед става ясно, че байбулгарската селска къща, всъщност, е кенеф.
Бай Сърбин обича да кара старата си Застава. Това е защото бай Сърбин поне си произвеждаше сам Застава-та, за разлика от бай Булгар, който произвеждаше и продължава да произвежда основно нищета и мизерия. А, щях да пропусна - също така и говна.
Асфалт, който не се яде, в центъра на Белград. Въпреки, че градът е с население над 2 милиона и в него е централизирано всичко, което се сетите, благодарение на вътрешноградската магистрала, той може да бъде пресечен за по-малко от 25 минути без никакъв проблем.
Вечният дом на бай Сърбин.
Това вече е братска Словакия, която според повечето мнения е по-бедното отроче на бивша Чехословакия. Дори и така да е, вижте за каква бедност и нищета става дума и пак ще си говорим.
Започваме с асфалта, който не се яде, разбира се. Това е братиславското "Цариградско шосе", което изглежда в пъти по-добро от оригиналното "Цариградско шосе".
Бай Словак, също като бай Германец, не е допуснал бай Булгар Архитекта да му проектира панелките.
Селото на бай Словак със селския му двор. Вижда се и каручка, която, обаче, е само декор, за разлика от официалния й статут на превозно средство в България.
Част от града на бай Словак, гледан отгоре.
Другарю Станишев, прав сте. Наистина не се яде проклетият асфалт, но явно в останалите страни го считат за нещо много полезно. Само в България може да служи като средство за манипулация на изкуфели бузлуджански баби и дядовци.
Църквата на бай Словак.
А това е нещо като словашкият аналог на град Русе. Майтап, бе!!! :)))
Завършвам визуалната част на този епохален труд със снимки от Словения. Както споменах в предишния постинг, нито едно от изображенията, които видяхте и там, и тук, не е правено лично от мен, за да не бъда обвинен в пристрастие. Затова, ето ви малко Google Earth-ски снимки от още една бивша Югославска република, която се отдели мирно и тихо само за има-няма две седмици от федерацията, въпреки че режимът в Белград не беше много съгласен и се опита да предизвика военен конфликт. За щастие, словенците не се поддадоха на това, а и близостта им с по-добрата част на Европа предотврати дивотиите, които се случиха в други бивши югославски федерации. В настоящия момент Словения е една от най-богатите страни от бившия Източен блок и най-богатата от всички бивши югославски републики. Но, както многократно писах, това не е толкова важно - просто бай Словенец, както и останалите байновци, които гледахте дотук, просто не е свиня като бай Булгар Мизерника и не обича да живее в лайна като него. Бай Словенец е цивилизован, отговорен, квалифициран и с чувство за естетика, което го причислява към останалата нормална част от Европа, за разлика от бай Булгар, който и в Бангладеш да отиде, ще направи по-голяма кочина, отколкото е.
Просто гледайте.
Словенски крави кротко си пасат на фона на Юлийските Алпи. Тук искам да отворя една малка скоба и да кажа нещо любопитно - в Словения има едно събитие, което се провежда по това време на годината. Тазгодишното вече мина преди седмица и нещо. Нарича се kravji bal, или преведено на байбулгарски - кравешки бал. То е нещо като забавен панаир, честващ края на лятото и завръщането на стадата от откритите алпийски пасища и "зазимяването" им. Провежда се в района на Бохин и ясно показва, че в Словения дори кравите са на по-голяма почит, отколкото хората в Байганландия. Просто бай Словенец има уважение към животните, които го хранят (а и не само), а няма как човек, който уважава животните, да не уважава и хората. Да не говорим, че самият бал е по-приятен за гледане, отколкото абитуриентските балове в Байганландия, но това е друга тема. Само ще спомена, че на въпросния кравешки бал, кравите са "облечени" по-изискано и стилно от българските абитуриенти. В Байганландия бай Булгар няма уважение към нищо живо и това личи навсякъде - по улиците, по пътищата, на работата, навсякъде. В Байганландия бай Булгар не уважава дори себе си, след като е преценил, че може да живее в клоака, пълна с миризливи лайна.
Градът на бай Словенец, гледан отвисоко.
Селото на бай Словенец.
Никъде в Словения няма да видите кал, както е в България. Навсякъде, докъдето се е докопал бай Словенец, той е озеленил, почистил, окосил, залесил и го е превърнал в райско местенце. Бай Словенец почиства зелените площи дори в гората, докато бай Булгар не си почиства дори пред входната врата, защото смята, че това е работа на Общината, което още веднъж идва да покаже, че от бай Булгар по-голям мизерник и миризлив търтей няма.
Тунелът "Караванке" под Алпите, свързващ Словения с Австрия. Строен е в годината, когато възниква конфликтът между Югославия и Словения, но явно това не им е пречело и не са тръгнали да се оправдават защо не могат да го направят. А в България без никакви военни конфликти, все още няма тунел под Шипка примерно. Да не говорим, че единствената цяла магистрала в Байганландия вече плаче за основен ремонт в старите си участъци, но, както мъдро отбеляза другарят Станишев на връх Бузлуджа пред червените, изкукуригали старчоци, асфалтът не се яде.
Сто процента е така, другарю евродепутат Станишев.
Добре почистено от бай Словенец речно корито.
И накрая вечният дом на бай Словенец.
С тази последна снимка приключвам визуалната част от постинга.
Ясно е, че разликите между изостаналата, циганска България и цивилизована Европа са гигантски и безнадеждно непреодолими. Да, точно това стана ясно от тази виртуална разходка и само наистина много тъп, сляп националист с промит от ТВ "АЛФА" мозък или просто малоумен бай Булгар биха го отрекли. А те със сигурност ще го отрекат, защото в България е пълно с палячовци и отрепки като тях.
Дори не съм сигурен дали изобщо трябва да се коментира видяното.
Ако трябва все пак да обобщим, то ще е, че всички бивши соц-страни в различна степен са много по-приятни, много по-приветливи и много по-чисти места за живеене от клоаката, наречена България. Както виждате, аз не обсъждам БВП-тата им, както прави блогерът Блякпредатор, защото считам, че това няма нищо общо. Както споменах в по-предишната ми публикация, то не е до бедност или до богатство. Не е и до политика.
Хората.
Те са важните.
Точно това е онзи загадъчен етнос ТЕ, за който споменах в началото на предишния постинг. Ако бай Булгар не осъзнае, че ТЕ всъщност е САМИЯТ ТОЙ, нищо хубаво не го чака. Разбира се, казвайки това, аз си давам ясна сметка, че вече е прекалено късно - огромната част от българите са деградирали напълно и необратимо във всяко едно отношение и нищо не може да поправи това. Вече не. Докато преди двайсетина години имаше някаква надежда, сега вече няма.
Защото хората, които трябва да дават добрия пример, отдавна ги няма.
В България за съжаление, НАИСТИНА остана предимно лошият материал, колкото и да не ви се иска да го чувате това - инертни, апатични, прости, невежи, мързеливи, лъжливи и нечистоплътни (и в двата смисъла) хора, които вечно чакат Месията да дойде и да ги оправи, докато безметежно си живуркат в калта и лайната на собственото си жалко битие. А такива донкихотовци като мен ще продължават да правят отчаяни опити да отворят гуреливите очи на заспалия народ, като често го сритват в задника.
И така - до края на света.
Очаквайте следващият ми епичен труд на тема "Наистина ли българите са велик народ, както твърдят?"
http://christof.blog.bg/zabavlenie/2014/09/25/edno-epichno-vizualno-pyte...
