"Елеонора нон грата от София"

Посланик Митрофанова се прочу със словесните си гафове, но няма да е принудена да си стегне куфарите. Елеонора нон грата и занапред ще може необезпокоявано да унизява страната домакин, пише известен познавач на България.

 

"Елеонора нон грата" под това остроумно заглавие неделното издание на "Франкфуртер Алгемайне Цайтнг" публикува обширна статия от отличния познавач на българската политика Михаел Мартенс, посветена на руската посланичка в София Елеонора Митрофанова и на руско-българските отношения.

В началото авторът прави паралел с предизвикателното поведение на украинския посланик в Берлин Андрий Мелник, който нарече германския канцлер „Сърдитко Петко“ и коментира: „Но ако си мислите, че Мелник е някакъв уникален случай на агресивна реторика, значи не познавате Елеонора Митрофанова. От януари миналата година тя е посланичка на Путин в България, където по известност е сравнима с Мелник в Германия, а по лоша слава дори го изпреварва. В сравнение с нея той прилича на някакъв свенлив мълчаливец. С изявленията си Митрофанова непрекъснато успява да настрои срещу себе си както политическите елити, така и част от населението в България, но за разлика от Мелник тя защитава не каузата на жертвата, а каузата на агресора.“

Обидни сравнения

По-нататък Мартенс разказва как България и нейното правителство са били наречени от Митрофанова „евроатлантически подлоги“ и обяснява: „Излиза, че балканската държава, нейният народ и демократично избраното ѝ правителство са онзи съд, в които се облекчават другите членове на НАТО и на ЕС. Митрофанова и преди това по различни поводи внушаваше, че българската държава всъщност не е суверенна, а просто изпълнява заповедите на Вашингтон. В профила на посолството във Фейсбук министър-председателят Кирил Петков и неговият кабинет подигравателно са описани като „чиновници“ (на САЩ). И все пак сравнението с подлогата беше последната капка, която преля чашата.“

Авторът на обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ припомня още твърденията на Митрофанова, че българският народ бил абсолютно несъгласен с решението на премиера Петков еднозначно да сподели позицията на Запада по отношение на руската война срещу Украйна. „Но въпреки оскърбленията и въпреки претенциите ѝ да говори от името на българския народ или на някакво уж мълчаливо мнозинство в страната, посланичката все още остава в София. И докато не е удушила със собствените си ръце някой член на правителството, тя явно ще продължи и занапред да прави словесни гафове, без да ѝ се налага да си стегне куфарите. Както тя, така и нейните кукловоди от Москва добре го знаят, така че Елеонора нон грата Софийска засега необезпокоявано може да продължава официално да унизява своята страна-домакин. Нейният случай е параден пример за това, че политиката е много сложно нещо, а най-очевидното и най-просто решение не винаги е възможно“, пише Мартенс по повод призивите Митрофанова да бъде изпъдена от България.

"Питам се какво правят всичките тези хора в България"

Авторът обяснява, че една от причините за това е била съдбата на българския кораб „Царевна“ и неговия екипаж, като преразказва накратко сюжета. По-нататък в статията си той стига до въпроса за дипломатическите представителства на двете страни: „Русия поддържа в България обемисто дипломатическо представителство със 114 пратеници: внушителен брой „дипломати“ в една държава с едва 6,5-милионно население. И Петков навярно говореше не само от свое име, когато преди няколко дни каза: „Питам се наистина какво правят всичките тези хора в България.“ Българското посолство в Русия е значително по-малко. От 2019 година насам България на няколко пъти гони руски шпиони, прикрити като дипломати (само през тази година 13 на брой), а в такива случаи Кремъл винаги реагира реципрочно, тъй че ситуацията вече става проблематична за България“, пише Мартенс по повод все по-оредяващия български дипломатически персонал в Москва.

В обширната си статия, посветена главно на руската посланичка в София, авторът се връща към главната си героиня: „И така, Митрофанова остава. Нещо повече: тя създава впечатлението, че това истински ѝ харесва. Когато пое поста си в София, тя вече беше на 67 години, тоест – отвъд пенсионната възраст. Но за Митрофанова сякаш е нещо повече от обикновена служба да представлява политиката на Путин и да разпространява лъжите на Кремъл. Тя с удоволствие прави гафовете си в името на Русия, работата явно не е само до пари. Освен това тя изобщо не е напълно изолирана в България. Да, мнозинството от населението отхвърля войната на Путин, а популярността на руския президент, който само допреди месеци получаваше сериозно одобрение в България, сега силно спадна в допитванията. Въпреки това обаче много българки и българи изпитват емоционална свързаност с най-голямата от всички славянски държави“, припомня авторът.

Какво празнуват българите на 3 март

Михаел Мартенс се връща назад в историята и цитира историка Улф Брунбауер, който говори за Руско-турската война от 1877-1878 и за Санстефанския договор. Ето как авторът коментира идеята за Велика България и 3-ти март като държавен празник: „Излиза, че на своя национален празник българите празнуват нещо, което е трябвало да се състои, но не се е състояло. Зад това явно се крие едно твърде философско възприемане на историята, което е познато на българския народ още от поражението в Междусъюзническата война през 1913 година, когато се провали поредният опит за създаване на Велика България“.

Михаел Мартенс обяснява на читателите за разпространения в България възглед за „турското робство“ и обобщава, че в тази връзка името „Шипка“ е магическо слово, с което руската дипломация като „Сезам, отвори се!“ прониква в сърцата и главите на българите. Той припомня, че Елеонора Митрофанова доста добре се справя с българския език, но „такива детайли не могат да замажат факта, че тъкмо Митрофанова допринесе за ледниковия период, настъпил между България и Русия“. В края на статията авторът коментира, че руската посланичка вече е на нож „с неблагодарните българи, които близо 150 години след освобождението си явно вече си мислят, че могат да взимат собствени решения“.

″Елеонора нон грата от София″ | Новини и анализи от България | DW | 16.05.2022