След намесата на потърпевшия в разследването Висшият съдебен съвет трябва да прекрати това безобразие.
Бомбата на шосето край Ярема, която пукна фар на бронирания автомобил, возещ главния прокурор, и одраска няколко крайпътни джанки, ще отеква дълго на върха на съдебната власт.
Истинското местопроизшествие вече над 30 години е извън фокуса на обществото и това позволява на обитаващите го (с много малки изключения) да си стоят на завет необезпокоявано.
Епицентърът на взрива е във Висшия съдебен съвет (ВСС) – структурата, която, казано разговорно, се явява, поне формално, началник на главния прокурор (на кого Иван Гешев вика шефе е отделен въпрос).
Поради особеностите на българската конституция обаче де факто ВСС е подчинен на главния прокурор. И това е абсурдът, който медиите очевидно не успяхме да обясним на обществото вече три десетилетия, затова народните представители, които то излъчва, в мнозинството си не се вълнуват от проблема.
Висшият орган на съдебната власт, случайно или не, беше споменат от един от бившите му членове, който и тогава, и сега не крие, да я наречем, субективността си към главните прокурори.
„Това не е опит за атентат, а атентат. И опит за убийство. Ако главният прокурор не се е движил с брониран автомобил, днес трябваше Висшият съдебен съвет да свика извънредно заседание и да открие процедура по избор на на нов главен прокурор“, каза патетично по БНТ заместник-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров.
Тодоров е прав, греши само в условното наклонение. След намесата на потърпевшия (Гешев) в разследването Висшият съдебен съвет трябва бързо да се задейства и да прекрати това безобразие.
Незаконно е главният прокурор да се намесва в което и да е разследване, да не говорим за собственото му. Вече четвърта година слушаме мантри как от него нищо не зависи и гледаме с очите си как всичко зависи от него.
Дни наред смятаният за потърпевш водеше разследващите за носа – с внушения, че децата му много се изплашили (разбирай, че са били в колата), с незаконно изпращане за участие в огледите на нелегитимен „израелски специалист“, с твърдения за мощността на взрива и други обстоятелства, при положение че нито една експертиза не е готова.
И точно Прокурорската колегия във ВСС и Инспекторатът към съвета – органите, които са длъжни да осигурят независимост и експертност при разследването – по ирония на съдбата се оказват подчинени на предполагаемия потърпевш – защото от него зависи кариерното им развитие.
Не е по-розово и в съдийската колегия. Точно затова трудно може да се повярва, че тази зависима, превзета институция е в състояние да вземе каквото и да е принципно решение, отвъд това, което й се нареди „на бели покривки“, както казваше навремето един председател на съд.
А и като гледаме какви гласове се обаждат, както и как върви противопоставянето по върховете на прокуратурата, може да се окаже, че два клана ще си разчистят сметките и ще обявят, че това е съдебната реформа. Случвало се е и преди.
Това е големият дефект на българската конституция, за която откакто е приета, спорадично вървят дебати да бъде отстранен. Само че винаги се намира едно здраво ядро – и в прокуратурата, и в съдебния съвет, и в парламента, което да не позволи промяната. Очевидно е защо.
Взривено в преносен смисъл е и следствието, което по закон трябва да направи независимо разследване. Затова в първите часове след взрива се сервираха ефектни бомбастики, които едно по една бяха опровергани от самите разследващи.
Кой им внуши да заблуждават обществото е въпрос, с който Висшият съдебен съвет и Инспекторатът му трябва спешно да се заемат. Но по същество и добросъвестно, а не като с ЦУМгейт или „Осемте джуджета“. Което при тази схема на избор на членове на съвета изглежда невъзможно. И отново опираме до липсата на мнозинство, което да промени конституцията, така че да гарантира независимост на разследването, съдебен контрол и равенство на всички пред закона.
Колкото до сюжета с Гешев – той неизбежно стои като поредна серия в сапунката с т. нар. заплахи за убийства срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски. Някои добавят и атентата срещу Ахмед Доган. Дали не трябва да бъде търсен общ сценарист?
По-паметливите помнят и момента, когато в ролята на Гешев беше някогашният главен прокурор Никола Филчев – един от менторите на днешния. Тогава на дневен ред стоеше невъзможността да се разследва съпричастността му към убийства и самоубийство, а малцинството от ВСС, което му поиска оставката, не успя да я получи.
Така се появи решението по делото „Колеви“. И усещането, че над четвърт век нищо не помръдва мафията, превзела съдебната власт, защото другите две власти дълго я отглеждаха.
