Живковизмът на БСП осиротя при обезценяването на живковиста Методиевич

Иво Инджев

Ръководството на БСП реши вчера на свой пленум (все пак) да подкрепи действащия президент Румен Радев за втори мандат. 

Президентът Плевнелиев, който разочарова много от малцината си последователни защитници срещу неговото обругаване по “русофобска” линия (превръщайки се вече в любимец на ругателите си от от онова време заради верността си към Методиевич), по същото време беше цитиран от агенция Фокус да предизвиква (цитирам) демократичните сили: 

“Въпросът е дали демократичните сили в България ще извадят силна кандидатура срещу генерала-популист и русофил. Това коментира за Агенция „Фокус“ Росен Плевнелиев, президент на Република България в периода от 2012 – 2017 г. http://m.focus-news.net/?action=news&id=2862696

Демократичните сили! Дали се надява ГЕРБ да бъде припозната като “демократична сила” за общи действия срещу Радев? Не са ли тези “демократични сили” вече популистки, както напоследък ги нарича Плевнелиев?

От тази кратка и уж необвързана с решението на БСП да подкрепи Радев реплика на президентът Плевнелиев на практика разбираме, че Борисов няма да се кандидатира за президент заради гаранцията, че няма да има необходимата за това широка поддръжка – от “демократичните сили” (подчертавам отново, а не от “популистките”, както ги нарече Плевнелиев няколко пъти през последните дни). 

Сега, след когато цялата “безалтернативност” на ГЕРБ се срина, а лансираната преди изборите версия за напълно възможен кабинет “Борисов 4” е изтрита напълно от реалността, партията и нейният вожд ще трябва да преглътнат и отказ от битката за свой президент. Прехвърлят топката към “демократичните сили”, за да се види при победа на Радев колко струват те без бившите управляващи.

Явно в популистката ГЕРБ са убедени, че Радев ще спечели втори мандат и се опитват отсега да обяснят това не със собствения си провал в личната война на Методиевич с него, а …с всичко друго и всички други.

Янаки Стоилов се пошегува, че пленумът на партията му няма да стане исторически. Признавам си, че (почти) ревнувам шегата му. Изпревари ме със замисленото от мен заглавие относно вчерашния Априлски пленум на партията му (за младите: Априлският пленум е отправна точка на победилия Живковизъм в съветската колония НРБ през 1956 година). Иронията му, иска или не, се разпростира и върху факта, че Живковизмът наистина загуби позиции си чрез пировата победа на изпадналата в изолация ГЕРБ, начело с ученика на Живков.

Колкото до живковизма в БСП, демонстриран от Нинова с решението си да постави през 2016 година “ново начало” в управлението на БСП с поклонение пред паметника на Живков (където беше и Янаки Стоилов), той си е жив. Но не много здрав. Даже е доста болнав поради обезценяването на верен спътник по общия живковистки път, какъвто е Методиевич. http://epicenter.bg/article/Korneliya-Ninova-se-pokloni-na-pametnika-na-Todor-Zhivkov-v-Pravets/102388/2/48

Но БСП и ГЕРБ въпреки това имат шанс да запазят мнозинството си в групата за приятелство с Русия и пак да си поделят ръководство й на паритетни начала.

Бащицата Методиевич и досега не оставяше съмнение относно привързаността си към Матушката Русия, но като опозиция ще получи шанс да докаже още повече силата на своята любов към нея.