Журналист: С какво Кирил и Асен държат Радев, или кой го държи чрез тях?

Журналист: С какво Кирил и Асен държат Радев, или кой го държи чрез тях? (tribune.bg)

Живка Кехайова, zarata.info

Вече два дни се опитвам да не мисля по въпроса, защото отговорът му, вероятно ще научим години по-късно, но той – въпросът се връща непрекъснато, когато щеш-не щеш, проследяваш последователно събитията. Затова ще го поставя, излагайки фактите, а всеки сам да си отговаря.

Президентът назначава за министър човек с двойно гражданство в нарушение на Конституцията, който на всичкото отгоре му е дал документ с невярно съдържание – подписаната от него декларация. Няма как Радев да не е знаел и едното, и другото. Назначава и друг човек за министър, обвинен в кражба на интелектуална собственост, който се е споразумял с обвинителите си извънсъдебно – факт, но въпреки това в друга държава министър нямаше да стане.

Радев е знаел, че с тези назначения става уязвим точно преди президентските избори. Налага му се да преглътне и факта, че двамката пък назначават за шеф на НАП трети симпатичен младеж, под твърде основателно подозрение за данъчна далавера с продажба на собствена фирма на фиктивно лице, за да не плати над милион данъци.

На всичкото отгоре влиза заради Кирил в пряка конфронтация с ДПС, които го подкрепиха за първия му мандат и ги губи за втория.

Ама младежите са симпатични на народа и ударите оставят само малки драскотини по имиджа на президента, влязъл в роля на борец (абсолютно неясно за какво, но пък ясно срещу кого), обожавана от наивните.

Вероятно Радев е смятал, че с това ще му се размине, а и очарователния дърдорко, плюс умника, определено му носят политически бонуси.

Изведнъж обаче решават: сега – веднага да осребрят популярността си още преди президентските избори. Или ги инструктират (което е по-вероятно), да го направят веднага, защото във времето ореолът им може съществено да спихне. Радев очевидно ги моли да държат проекта си в тайна поне докато са министри. Уж го правят, но не съвсем убедително, та всички научават, макар и неофициално. Даже се опитват да вземат „Екогласност“ от БСП далеч преди да престанат да са министри.

И Радев отнася още един удар. Новата партия, която се води под негово покровителство, а де факто изглежда, че той е под неин контрол, разклаща здраво позициите му и пред БСП. Защото всичко, което  каза и то от екрана на Червената телевизия БСТВ Стоил Рошкев, е абсолютно вярно.

Радев за втория си мандат няма как да е президента на БСП. Напротив, той вече вреди на партията в дългосрочен план. Покровителствайки новото отроче, реже жива плът от достатъчно изпосталялата столетница, нокаутира Нинова, разбираща това, но без шанс да го промени, защото не ѝ стиска да извади президент на БСП, а на всичкото отгоре и парламентарната им листа няма да дръпне поне малко напред.

А Радев със сигурност знае, че без БСП е никой, защото въпросните млади нито могат, нито ще искат да са му лоялни, когато си изиграе ролята, а той е към края на спектакъла си, без значение ще бъде ли, или няма да бъде избран.

Нещо повече – новите млади деструктурират и всичките други сателити на Радев, грижливо събрани и отгледани под юмрука. Очевидно за техните цели те не са нужни.

И преди два дни – още един публичен шамар по Радев. Кирил Петков спокойно обясни по БТВ, че е дал на президента документ с невярно съдържание в нарушение на закона, но е бил назначен. Нещо повече, заяви следното – в съкращение (който иска, може да гледа записа): „Не се чувствам виновен. Не смятам, че нося някаква отговорност. Според мен съм направил най-доброто, което мога“.

Петков заявява най-спокойно, че не се чувства виновен, когато лъже, при това месеци наред и не се чувства виновен, когато нарушава закона, защото законът е лош, а не той. По този начин може да се оправдае всеки един престъпник – примерно дрифтаджията в Стара Загора: „Законът е лош като забранява дрифта из града. Ако не го забраняваше, гражданите щяха да се пазят, щяха да не минават по пешеходни пътеки и да висят по спирки и нямаше да пострадат като си дрифтя“. Изглежда ви крайно? Само че е същото. Ако някога не сме спазвали законите, защото са били чужди, после сме преминали към нихилизма да не ги спазваме по принцип, ако не ни отърват. Това е началото на края на нацията, защото поставим ли се над закона, колкото и да не ни кефи, ставаме най-обикновено племе, обречено на изчезване, а не общество, достойно за държава. В същото време, при това правилно, се кълнем, че искаме законност. Кое е вярното?

Но вместо Радев някак да реагира, или поне да замълчи и да се притаи, по някакъв начин, той е принуден да направи нещо абсурдно и недопустимо. Нещо, което няма как да не разколебае по-умните от симпатизантите му. Струва ми се, че няма начин доброволно да е написал до Конституционния съд, че делото в Конституционния съд относно гражданството на Кирил Петков (служебен министър на икономиката) вече е загубило предмета си и затова трябва да не бъде гледано по същество, защото вече има ново служебно правителство и Петков не е министър:  „Факт е, че въпросното „първо“ служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада“, пише в становището на президента пред КС.

Според Радев като го няма вече въпросното служебно правителство с Петков, то всичко трябва да отпадне по същество? „В практика си Конституционният съд (КС) нееднократно е отчитал, че последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето“, гласи текстът в президентското становище – т.е., за да отсъди съдът дали Петков законно е станал министър, то Петков все още трябва да е министър, когато решението бъде взето, което явно в случая не е така.  Пак според Радев, указът му не противоречи на Конституцията, тъй като Петков е дал декларация, че отговаря на изискванията на основния закон за назначаване за служебен министър, включително че няма друго гражданство освен българското. Президентът смята, че както той, така и КС нямат право да проверяват въпросната декларация. „Установяването на факт, свидетелстващ за неизпълнение на конституционно изискване от страна на кандидата (Петков, б.а.), би имало правни последици за самия кандидат и не е задължително това да се отрази на конституционността на указа“, обяснява президентът.(?!?)

Напълно безумно един президент да дава акъл и да диктува практики и решения на Конституционния съд и Радев го знае. Защо тогава го прави? В името на кого и какво?

Ще ми е безкрайно интересно да науча след време. Което не пречи обаче да питаме през цялото време.