Беше ясно и преди, но снощи се изясни и на малцинството наивни привърженици на старото политическо и управленско статукво в България, че поражението му се затвърждава за четвърти път. След две загуби на парламентарни избори по време на правителства на Радев и две преки тежки поражения от самия Радев фалшивият генерал Бойко Методиев(ич) Борисов няма как повтори любимата си побойническа фраза от близкото минало” винаги сме ги били”.
През първия си мандат за Радев трябваше да изчисти две петна от репутацията си на червен кандидат и на промосковски “натовски” генерал. Успя в значителна степен по първия показател на вътрешния фронт. Това се видя на финала на предизборната му кампания, когато Корнелия Нинова открито го упрекна за това.
На източния външен фронт обаче Радев направи половинчата крачка с първото си признание, че Крим е анексиран в нарушение на международното право, но повтори реверанса си към Кремъл от януари 2017 година с констатацията, че на практика полуостровът е руски. Някои нарекоха това гаф. По-лошо е защото става дума за премислена и препотвърдена позиция, както самият Радев сам изрично подчерта. Гаф е да сбъркаш без да искаш, а той ясно изтъкна, че не се е променил в това отношение. Предстои да видим, дали през втория си мандат, освободен от прангите на необходимостта да се хареса на русофилстващите избиратели, ще се освободи и от тази зависимост, както се освободи от баласта на БСП през първия си мандат.
В личен план като коментатор, колкото и да прозвучи парадоксално, мога да се похваля с тъжната констатация, че Радев потвърди дългогодишните ми усилия да откроя отношението към руската политика като основен лакмус за това кой кой е в българското политика. За мен това е пирова победа на моята доказала се толкова зрелищно теза, поради което няма как да “пирувам” във връзка с победата на Радев.
Въпросът е защо официално заявените му противници от ГЕРБ не използваха срещу него очевидната му слабост в очите на прозападните българи по руска линия. Разбирам ги. Нямаше как да говорят за въже в килията на обесения, който помогна на Путин да затегне примката около врата на Украйна с “Турски поток” и плати с наши милиарди не само въжето, но също столчето и сапуна за процедурата по бесенето.
Отговорът на въпроса защо не употребиха слабостта на Радев по руска линия се онагледява от една снимка на Бойко Методиевич Борисов, нахилен щастливо до руския мафиотски бос Юрий Лужков при официалното откриване на най-голямата база за разпространяване на руско влияние в света ( по оценката на руския външен министър Лавров), осветена на българския бряг край резервата Камчия през септември 2009 година от лидерите на руско-българската мафия. Кметът на Москва, който дразнеше Путин с прекалено явната си мафиотска дейност, беше изхвърлен от руската политика от Путин броени дни след това събитие. Българският му еквивалент оцеля дълго защото си взе си поука и не посмя да подразни Путин.
Не разбирам обаче нахалството на реаниматорите на обесения, които се опитват дори и сега да го крепят на плещите си с призиви да му признаем успехите. Имал такива в международната политика. Коя по точно? Балканската ли, за която толкова го ласкаеха, но приключи с пълна изолация на България в ЕС и НАТО заради ветото срещу Северна Македония? Или може би тази политика се смята за успешна на вътрешния пазар, на който това вето обедини българските политици от страх да не бъдат обявени предизборно за предатели?
Що за “успех” постигна “геополитикът” от Банкя като предизвика ударите на закона “Магнитски” срещу рекорден брой посочени от американците корупционери в чужда държава? Или може би унизителното му за България умилкване, включително по предизборни съображения, около турския автократ Ердоган се смята също за успех? В крайна сметка той я получи, видно от позицията на ДПС срещу преизбирането на Радев, но тя не му помогна да оцелее и да се върне в играта на бял фалкон във властта чрез подставеното лице на един професор. Напротив и последните наивници разбраха, че дълго отричаната сплав между ДПС и ГЕРБ не е измислица, а реалност, която за пореден път се прояви в критичен за аркадашите от старото статукво момент.
Колкото до личността на фасадата, която беше употребена да прикрива омръзналата на твърде много много българи репутация на нейния антипод като манталитет и поведение, по този въпрос съм улеснен днес с коментара си. Не ми се налага да ритам падналия. Казах всичко по темата в аванс. https://ivo.bg/2021/11/18/защо-не-мога-да-подкрепя-атанас-герджи/
“Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин не винаги е едно и също нещо”, е отбелязал смятаният за бащата на науката Аристотел. Човекът на науката Анастас Герджиков би трябвало да се е съгласил с тази мисъл като преводач на Аристотел, но се оказа, че има проблеми с превода на този съвет в съвременния български политически контекст, поставяйки се в услуга на “гражданина за европейско развитие на България” като негов теляк. Не успя да му измие чернилката, а само зацапа доброто си име на учен човек. Дано поне да е поучително за онези от обкръжението на техния вожд, които го превъзхождат с личните си качества, но се унижаваха да се снишават до нивото му заради благините, които раздаваше.
Завръщането на Методиевич на бял фалкон не се състоя – Иво Инджев / Ivo Indzhev
