Заговорът на негодниците: КГБ - оръжието на СССР за държавни преврати, убийства на политици, наркотици за Европа

Юрий Андропов - овладял с КГБ държавата СССР

Записки на бившия подполковник от КГБ Владимир Попов – откъс от документалната му книга

Владимир Попов е служител от КГБ на СССР от 1972 до 1991 г., работи в Пето управление, в отделите, които се занимават с контрол на пътуванията в чужбина, творческите съюзи и международното спортно сътрудничество(вижте интервю с Попов, б.р.). 
През 1995 г. емигрира в Канада. През 2009 г. издава заедно с историка Юрий Фелштински и известните шахматисти, емигрирали от СССР – Борис Гулко и Виктор Корчной, книгата „КГБ играе шах”. Наскоро излезна новата му книга „Заговорът на негодниците”. Части от нея са публикувани в ГОРДОН. Faktor.bg преведе специално за своите читатели една от най-впечатляващите глави(ТУК,б.р.).

Разузнавачи със "специално назначение" в Афганистан

Хафизулла Амин, ръководителят на Афганистан е обвинен без доказателства от КГБ, че е агент на американските спецслужби, както и, че се готви да позволи на САЩ да създадат в Афганистан американски военни бази за балистични ракети "Пършинг", които биха могли да достигнат средноазиатските републики на СССР и източните части на Руската федерация. 
Съдбата на Амин била предрешена.
Базирайки се на информацията, която редовно изпраща КГБ в Политбюро на ЦК на КПСС, там вземат решене за физическото ликвидиране на Амин и 

въвеждане на съветски войски в Афганистан

 При това игнорират мнението на ръководството на въоръжените сили на СССР.
С какво толкова не угодил на Евгений Питовранов генералният секретар на ЦК на Народно-патриотичната партия на Афганистан, председателят на Революционния съвет, премиерът Хафизулла Амин, за да искат ликвидирането му?
Известно е, че афганистанският лидер многократно и публично се е обявявал за приятел на Съветския съюз, много пъти конфиденциално е молил ръководителите на КПСС за военна помощ, тоест, за въвеждането на съветски войски в Афганистан. В разговорите си със съветските представители в Афганистан той подчертавал своето възхищение от Сталин и методите му на изгражздане на социализма в СССР.
Защо тогава е трябвало да бъде жестоко убит от спецназ на КГБ? И не само той, но и членовете на семейството му?
Смяната на ръководството на Афганистав в Москва е разглеждана единствено като акт на физическо унищожаване на Амин. Жив той не им бил нужен. 
А той не "устройвал" Питовранов (и КГБ) по следните причини.
"Преглеждайки досиетата преди изпращането на спецназа в Афганистан, Евгений Питовранов открива стара бележка за Салех Дауд, далечен собственик на бившия афганистански крал и голям предприемач.
Той бил дружелюбно настроен към Съветския съюз и търсел начин с посредничеството на Търговската палата на СССР значително да активизира търговската си дейност. 
Питовранов обещава да му помогне. 
Идването на власт на Амин принуждава Дауд да напусне страната и да се пресели в Италия. В Милано той се среща с Евгений Питовранов. 
Дауд съобщил, че имал намерение да се върне в Афганистан след идването на власт на Бабрак Кармал и напомнил на Питовранов обещанието му. 
Според Питовранова, Дауд, който имал широки връзки в бизнес кръговете, а също така и сред шейховете и вождовете на най-влиятелните племена, можел да бъде полезен за КГБ".
Това е откъс от книгата на генерал-майор Александър Кисельов "Сталинският фаворит от Лубянка". В тази книга той описва живота на своя кумир Питовранов. Кисельов много години е негово доверено лице и приятел на семейството му. Книгата му неволно разкрива тайната страна на дейността му и ръководената от него "неофициална група чекисти".
Оказвайки влияние върху Йрий Андропов, Питовранов в немалкта степен "помага" за колапса на социалистическия строй в СССР и разпада му по-късно. 

Началото на края е сложено в Афганистан

Докато управлява Хафизулла Амин за Салех Дауд няма място в Афганистан. 
Довеждането на власт в страната от СССР на лоялния към КГБ Бабрак Кармал, открило възможност на опитния бизнесмен Салех Дауд, който имал приятелски отношения с Кармал, да разшири и развие бизнеса си.
Именно в това бил интересът на Питовранов.
Дауд, с връзките си в политическите кръгове и вождовете на племената, можел да открие за Питовранов пътя към природните богатства на Афганистан, на територията на който се намират така наречените пегматитови поля. 
В залежите, разположени на десетки и даже стотици километри, имало истински съкровища: рубини, изумруди, берили и редките камъни кунцити и хидденити, както и редките метали бериллий и торий. Без тези метали е невъзможно съвременното самолето и ракетостроене.
Една особеност на залежите в Афганистан била, че те били лесно достъпни и можело да бъдат разработвани с най-прости методи.
В северен Афганистан пък се намират едни от най-големите световни залежи на лазурит. 
Предприемчиви и делови хора като Салех Дауд и Питовранов можели добре да спечелят в Афганистан. На слабо контролираната от централното ръководство територия на страната чрез племенните вождове и муджахедините без особени усилия можело да се организира добив на полезните изкопаеми чрез съвсем примитивни методи и да се осигури нелегалният им износ.
Успоредно с това, от началото на съветската окупация на Афганистан, производството на коноп и хероин  и нелегалният пазар за наркотици се развива до огромни мащаби.
Произведените в Афганистан наркотици, през територията на СССР, достигат Европа, носейки стотици милиони долара печалба.

Разузнавачите със "специално назначение" – робите на групата на Питовранов

Особeна роля във вземането на това, без преувеличение, съдбоносно за СССР решение за вкарване на съветсктите войски в Афганистан изиграва информацията от специалния представител на Андропов в тази страна, генералът от външното разузнаване Иванов. 
Както вече писах,  Иванов беше един от ръководителите на дълбоко законспирираната група кагебисти, които се подчиняваха пряко и единствено на Андропов и Питовранов.
По официална линия в Първо главно управление дейността на групата на Питовранов е да прикрива верния му помощник Кисельов.
Ето как описва задачите и той:
"Трябваше да съдействаме на въстаническите опеирации по линия на национално-освободителните движения, а също така трябваше да сътрудничим на ориентираните към Москва лидери на палестинската съпротива".
По-подробно пише за това дългогодишният началник на нелегалното разузнаване генерал Юрий Дроздов в книгата ни "Нужна работа": "В средата на 70-те години беше сформиран 8 отдел на управление ''С'' (наречен така на основателя на отдела легендарният съветски терорист Яков Серебрянски), който проследявал всичко, което се отнасяло до спецназ на НАТО-вските войски, и,  естествено, подготвял специални подразделения от офицери от КГБ.
В мирно време отделът за нелегално разузнаване подготвял условията (включително и агентурно-оперативни позиции) за управление на диверсионното разузнаване ( "Вимпел")" за действия в потенциален военен конфликт 
Офицерите, преминали през тази специална подготовка били наречени "разузнавачи със специално назначение".
Те били подготвени за диверсионни действия на територията на чужди държави и били диверсанти, според всички тогавашни и сегашни определения.
Първата група от спецназа на КГБ получила названието "Зенит" и пристигнала в Афганистан още през лятото на 1979 година, няколко месеца преди убийството на Амин и навлизането на съветските войски.
Офицерите от "Зенит" тайно от афганиските власти разузнавали стратегическите обекти в Кабул, включително двореца Тадж Бек, в който се укрил Амин след опита за убийството му.
Покушението било организирано от противниците на Амин в резиденцията на държавния глава Тараки, за което бил информиран специалният представител на Андропов в Афганистан генерал Борис Иванов, и който, въпреки това посъветвал Амин да посети Тараки, който вече бил негов противник.
Оцелелият по чудо Амин скоро бил отровен по време на "помирителния" обед с Тараки.
Поредното покушение върху живота му било осъществено от личния му готвач, който обаче бил агент на 8-ми отдел на управление "С" на ПГУ на КГБ Михаил Талибов. 
Както вече писах, това поделение е ръководено от довереното лице на Питовранов полковник Кисельов. 
Амин обаче оцелява за пореден път. 
Иронията е, че го спасяват лекарите на руското посолство в Кабул, които и не подозирали, че по този начин объркват картите в смъртоносната игра, водена от "разузнавачите със специално назначени", изпълняващи заповедите на Андропов и Питовранов.
Доколкото в плановете им не влизало да оставят Амин жив, двамата организират щурм на двореца.  Грешката на съветските лекари, които спасили Амин и приближените му от мъчителна смърт, била поправена от "разузнавачите със специално назначение, които по време на щурма безжалостно убиват всички наред-включително жените и децата.
По-късно участници в операцията разказват, че килимите в двореца Тадж Бек били 

подгизнали от човешка кръв

Важното било, че Амин е убит. Броят на невинните жертви не интересувал никого, също както и загубите сред нападателите. Главният въпрос, който интересувал спецпосланика на Андропов генерал Иванов бил: "Какво стана с "Дъба?" ("Дъб" било конспиративното наименование на двореца Тадж Бек).
Иванов нетърпеливо разпитвал за ситуацията докладващия му по радиостанцията генерал Юрий Дроздов, който командвал операцията и Евалд Козлов, непосредствен участник в убийството.
След като чул, че дворецът е превзет, Иванов, без дори да прибягва до конспиративни имена директно попитал: "А Амин?" Чувайки еднозначния отговор от Козлов, че Амин е убит, Иванов незабавно изключва радиостанцията си.
Щурмът на двореца Тадж Бек и физическото унищожаване на Хафизулла Амин е само началото на съветската операция за нахлуване в Афганистан, която завършва чак през февруари 1989 година с изтеглянето на съветските войски от територията на страната. 
В продължение на 10-те години на войната освен армейските подразделения и спецназа на ГРУ, в Афганистан активно действа и спецназът на външното разузнаване на КГБ.
Първата група от 38 разузнавачи-диверсанти пристига в Кабул на 5 юли 1979 година в състава на групата "Зенит-1". Всички те имали фалшиви паспорти и се представяли за цивилни специалисти в различни области на икономиката.
До декември 1979 година в отряда вече има 130 офицери от спецназа на КГБ и по-нататък се нарича 

"Каскада"

В различните провинции на Афганистан действат четири групи "Каскада". 
Всяка група отговаряла за различни провинции и работила на подконтролната си територия от шест до девет месеца, след което ги заменяли.
През 1983 година е създаден отрядът "Омега", който също изпълнява разузнавателно-диверсионна дейност в Афганистан, освен това членовете на групата били изпращани като "съветници" в афганистанските спецслужби.
Една от най-важните оперативни задачи, които трябвало да решават офицерите от спецназа на КГБ съвместно със спецназа на ГРУ, било прекъсването на снабдяването с оръжие и боеприпаси на въоръжената афганистанска съпротива от територията на Пакистан.
В същото време те трябвало да обират керваните със скъпоценни и полускъпоценни камъни, както и наркотици.
"Помня, че веднъж получихме команда да спрем кервана с лазурит, който се движеше от прохода Панджшер към Пакистан. В Москва беше получен анонимен сигнал, че групата е пленила и си е поделила товара на 150 мулета натоварени с изумруди", спомня си един от офицерите на КГБ Ербек Абдулаев. 
С керваните се случвали всякакви перипетии. Някои "изчезвали" безследно. Един от участниците в съветската интервенция в Афганистан офицерът от  военното разузнаване Алексей Чикишев, воювал в състава на 66 десантно-щурмова бригада пише в проучването си за дейността на спецназа:
"Борбата с караваните и охраната на границата непрекъснато създаваше проблеми на съветското командване. Спецназът разбиваше не само кервани доставящи оръжие, но и такива с продоволствия, медикаменти, различни стоки от първа необходимост, предназначени  за населението. Някои командири караха пленените магнетофони, фотоапарати, часовници да бъдат натрупани на купчина и заповядваха отгоре да мине танка … 
Други офицери обаче си затваряха очите за всички случаи на мародерства, получавайки от войниците дял и за себе си".
Пак той си спомня:
"Началството пристигаше с хеликоптери в района на бойните действия, за да вземат за себе си най-доброто от "трофеите".  Някои дори разпореждаха какво точно да им бъде доставено, започвайки с вносно полево оборудване и свършвайки с валута кеш. Това се беше первърнало в много разпространено явление. Единствените кервани, които безпрепятствено преминаваха през засадите бяха тези на номадските племена. Имаше много строги заповеди да не ги закачаме".
Заповедите извали от Кабул, където било разположено командването на 40-а армия, резидентурата на КГБ (външното разузнаване и военното контраразузнаване) и специалният представител на Андропов - генерал Борис Иванов.
"Цялата работа в Афганистан се координираше от Борис Семенович Иванов", потвърждава Юрий Дроздов, непосредственият командир на разузнавачите-диверсанти.
Иванов имал неограничени правомощия и възможности да организира операциите на спецподразделенията на съветското разузнаване, действащи в дълбокия тил на опозиционните въоръжени формирования.
Отделни кервани безпрепятствено достигали целите си, някои били пленявани и предавани на вождовете на враждуващите помежду си племена, определена част била унищожавана.
Тук много полезни се оказали личните и делови връзки на Питовранов и неговите оперативни контакти – и особено роднината на краля, авторитетния бизнесмен Салех Дауд. В страната, разорена от войната Дауд получавал чрез керваните си, които били защитени от заповедите на генерал Иванов, огромни материални ценности, които мълниеносно препродавал с голяма печалба. 
Полезни се оказали и широките връзки на Дауд с вождовете на племената в различните части на Афганистан. 
Пленените кервани с оръжия, боеприпаси и военно снаряжение били препращани на "контрагентите" на Дауд, а те плащали с наркотици, изумруди и всепризнатите с качеството си лазурити.
Всичко това донасяло огромни доходи. До влизането на съветските войски на територията на Афганистан годишното производство на опиум е от 200 до 400 тона. Десет години по-късно, когато войските на СССР са принудени да се изтеглят, производството е от 1000 до 1500 тона.
Своята "бизнес" дейност в Афганистан Питовранов и Иванов ловко маскирали с информация предоставяна им от Дауд, която те допълвали със сведенията на останалите 482 агенти. 
Общият обем на агентурната информация, получавана от съветските ръководители давала възможност те да представят Салех Дауд като агент на влияние на съветското външно разузнаване в Афганистан, с когото   Иванов и Питовранов поддържали постоянен контакт. 
Кисельов пише: 
"Макар че беше напълно погълнат от афганските дела, генерал Иванов неизменно се интересуваше от това какво се случва във "Фирмата" винаги, когато идваше в Москва.
Припомняме, че "Фирмата" се наричаше подчинената само на Андропов спецрезидентура на външното разузнаване на СССР, ръководена от генерала в оставка Евгений Питовранов. 
Иванов "давал много ценни съвети. Питовранов нерядко го навестяваше в Кабул", спомня си Кисельов.

За всичките 19 години зад стените на КГБ не съм срещал нито един офицер по сигурността със „трезва глава, топло сърце и чисти ръце“

ФСБ са получили пълен контрол над страната, безсрамно я ограбват, прикривайки се зад своя бизнес, казва бившия подполковник от Държавна сигурност Владимир Попов, автор на книгата „Конспирация на злодеите“

Интервю на Дмитрий Волчек, радио Свобода

- Владимир Попов, в книгата „КГБ играе шах“ открих спомен за нашата радиостанция. Говорите за това как КГБ e прихванало телефонния разговор на кореспондента на Радио Свобода Юри Дюлейн от Ню Йорк до колегата си Юрий Змий, който работеше в Мюнхен. В този разговор Дюлейн споменава за срещата по време на Олимпийските игри в Лейк Плeсид с двама съветски журналисти, които критикуваха съветската действителност, за които вие сте бил инструктиран да ги откриете...

- Да, всички тези разговори бяха прихванати и аз трябваше да свърша това. В крайна сметка фактът, че съветски журналист е посетил пресцентъра на Олимпийските игри, където беше и кореспондентът на Радио Свобода, е доказателство за политическа ненадеждност. Ние не само бяхме прихванали тези двама съветски журналисти, но информацията беше потвърдена и от агентурата. Един от журналистите, който беше мой агент, дойде и написа рапорт за това, след което стана и радиоприхващането.

- А как подслушвахте международните телефонни разговори?

- Пускаха така наречените хидрографски плавателни съда, но всъщност бяха ангажирани с прихващане. Тази система се наричаше „Арктика“ и всички прихванати разговори бяха събирани в бюлетин, а след това бяха публикувани. Всичко се прихващаше! Когато говоря за това, мисля и за собствената си безопасност. Всъщност фактът, че говоря за дейността на КГБ, никак не се харесва и на днешните специални служби. Литвиненко забрави този факт, той се държеше изключително неразумно, което стана и причина за смъртта му.

- В интервю с норвежки журналисти преди три години казвате, че искате да бъдете на мястото на Литвиненко и да разкажете как е действала КГБ в Съветския съюз и как днес действа ФСБ, която е неин наследник. Имате ли все още желание да го направите?

- Да, след смъртта на Литвиненко аз самият се обърнах към неговия съавтор Юрий Фелштински, един дълбоко уважаван от мен човек и му предложих материалите, които имах. И част от тези материали бяха включени в книгата „Корпорация: Русия и КГБ по времето на президента Путин“. Но по това време майка ми и сестра ми бяха живи, живееха в Москва и не исках името ми да се споменава. Тогава заедно с Фелштински и гросмайстор Виктор Корчной подготвихме книга „КГБ играе шах“, в която фигурира и моето име. По време на шахматните турнири правех цялото криптиране на информацията, която идваше от резидентурата и познавах всички задкулисни игри. И така аз измислих заглавието на книгата, защото вместо да се занимаваме със сериозен бизнес, ние наистина играхме шах. Например, беше ни разпоредено външно наблюдение на шахматиста Борис Гулко, на когото не му беше разрешено да отиде в Израел.
Има два вида външно наблюдение. При първи вид, което се осъществява по отношение на сътрудници към чуждите посолства, участваха кадрови разузнавачи и тези хора бяха доста квалифицирани. Външното наблюдение, което се обезпечаваше от служители на нашето Пето управление, се занимаваше основно с наблюдение на обикновени хора и често се работеше непрофесионално. Човекът, когото започваха да следят, бързо забелязваше това и всичко, както казвахме тогава, „тръгваше с главата надолу“. Ето така следяха Гулко и заради собствената си глупост направиха от него дисидент. Тогава казах директно в моя отдел, че трябва приживе Гулко да ни издигне златен паметник. Всеки един работен ден на екипа за външно наблюдение по това време струваше по 5000 рубли, което беше цената на кола „Лада“. Само един ден! А екипът го следеше навсякъде. И за да бъде осигурено подслушвателно устройство, беше ангажиран цял апартамент, но разбира се, той и не подозираше нищо за това. Но тъй като жилището беше съвсем ново, нямаше още телефон, трябваше да бъдат прекарани кабели. Затова в съседната сграда беше оборудвана конспиративна квартира, като от покрива на сградата, в която живееше Гулко, беше прехвърлен така нареченият въздухопровод до другата сграда, където работеха жени, служители на 12-ти отдел, които осъществяваха подслушването и записваха всичко, което се случваше в неговия апартаментът. Като цяло колосални средства се харчеха за нищо. Затова и така нарекох книгата „КГБ играе шах“.

- Заглавието на новата ви книга е „Заговорът на негодниците“. Кои са тези негодници?

- Това е третият вариант на ръкописа, но заглавието е това от самото начало. През 1967 Юрий Андропов беше назначен за председател на Комитета за държавна сигурност и веднага привлече тайно да му сътрудничи генерал-майор Евгени Петрович Питовранов, самият той известен човек, с когото започна да се съветва.
Андропов се срещаше с Питовранов изключително в сигурни квартири и се вслушваше в съветите му. Питовранов имаше двама много близки сътрудници - Филип Бобков и Борис Иванов. Питовранов издигна Иванов за първи заместник-началник на Първо главно управление. Мисля, че именно благодарение на Питовранов Бобков пък стана шеф на Пето управление на КГБ.
Питовранов е и подстрекателят за създаването на „Фирмата“, както той я нарича. В системата на Първо главно управление (външно разузнаване) имаше контрол С, нелегално разузнаване; съществуваше отдел Б, който след предателството на сътрудника Лялин, беше преименуван на 8-ми отдел. В 8-ми отдел беше създадена структура, която се занимаваше с дейности, които не бяха под контрола на ръководството на Първо главно управление като цяло. Цялата документация отиваше директно при Андропов; никой освен Андропов нямаше достъп до нея. По принцип Питовранов събираше уличаващи материали за Брежнев, членове на семейството му и за най-близките му хора, за да покаже на Андропов, че реално страната няма господар. По времето на Хрушчов, опасявайки се от повторение на репресиите срещу съветския партиен апарат, Централният комитет прие постановление, според което на органите на държавна сигурност е забранено да концентрират материали за представители на партийната номенклатура. Но чекистите вече бяха уморени от партийни повели. Така наречената „Фирма“ на Питовранов събираше материали не само за съветската партийна номенклатура, тоест материали относно генералния секретар и неговия най-близък кръг, включително неговия син. Юрий Брежнев, който заемаше поста първи заместник-министър на външната търговия, получаваше скъпи подаръци от представители на различни компании, подписвайки договори, които до известна степен причиняваха икономически щети на страната, за сметка на неговото облагодетелстване. Но до Андропов имаше двама, които бяха шпиони на Брежнев - Циньов и Цвигун. Веднъж документи, събрани от групата на Питовранов, адресирани до Андропов, случайно попаднаха в ръцете на Циньов. Той нареди незабавно да ги унищожат. Но тези материали, въпреки инструкциите на Циньов, не бяха унищожени.

- Тоест, по това време вече се е родила и тайно се налага идеята постепенно да бъдат изтласкани партийните служители от властта и те да бъдат заменени с хора от КГБ? Успя ли в крайна сметка тази „злодейска конспирация“ с идването на Путин на власт?

- Точно така. Питовранов, Иванов, Бобков направиха точно това. По указание на Бобков в ЦК бяха внедрени сътрудници, които се занимаваха с пренасочването на паричните средства на партията в чужбина, разпръсваха тези пари по такъв начин, че те да не се свързват с комунистическата партия, но продължаваха да работят в неин интерес. Средствата отидоха в ръцете на хората от тази група. Борис Семенович Иванов, бивш разузнавач, оперираше с милиарди долари. Къде отидоха тези средства? За това разказвам в книгата си. По-специално, за Руско-американския университет, който беше оглавен от Алексей Подберезкин. Там работеше Дмитрий Рогозин, настоящият ръководител на „Роскосмос“. Те бяха дошли от различни международни младежки организации на КГБ, същите бяха и агенти на КГБ. Отначало те не виждаха Путин като президент, той се появи така да се каже от нищото, изскочи като дявол от табакера. За московските служители по сигурността Путин беше един непознат, който обаче ги избута настрана. Но в книгата си аз пиша, че путинизмът няма да изчезне, той ще продължи да живее. Имам един епитаф от Едгар Морен: „Сталин не умря, той се потопи в бъдеще“. Съдейки по делата, всъщност цялата политика на Путин е продължение на политиката на Сталин: укрепване на армията и флота, опит за доминиране в света. Нещо повече, Путин се съизмерва със самия Сталин. Съвсем наскоро, когато беше попитан за възможността Япония да върне част от Курилските острови, той каза : „Татко взе всичко и всичко свърши“. Става въпрос за Сталин. Тоест, той се равнява с него!

- Смятате ли генерал Питовранов за предшественик, един вид идеологът на завземането на властта от КГБ?

- Съвършено точно го определяте. Идеолог и предтеча, точно такъв е.

- Ако трябва да сравните КГБ, където сте работил, с ФСБ, какво е общото и кое е различното между тях?

- По времето на Съветския съюз основното за служителите на КГБ беше кариерата. За разузнавачите - възможността да пътуват в чужбина. Те живееха за това. А сега те са получили пълен контрол над страната, безсрамно я ограбват, прикривайки се зад своя бизнес. Това е фундаментална разлика. Бившото КГБ се контролираше от Централния комитет на КПСС. До каква степен - това е друг въпрос. А над сегашното ФСБ няма никакъв контрол.

- Друга разлика от времето на Брежнев е мащабът на специалните операции в чужбина, включително убийства. Очевидно опитите не са били само по отношение на Скрипал и Литвиненко, има още много случаи, за които не подозираме…

- През последните години доста широко се разгърна Главно разузнавателно управление, което не съществуваше преди. Предполагам, че на първо място това е желанието на Шойгу да се позиционира като възможен наследник. Той е много популярен в руското общество. В много страни ГРУ се заявява точно с такива действия - жестоки, абсолютно незаконни. А структурата е под ръководството на Шойгу.

- Работата е в това, че по отношение на участието на специални служби в спортни събития също нищо не се е променило. В книгата си разказвате за офицера от КГБ Борис Пакин, който е акредитиран като допинг инспектор на Олимпийските игри в Москва, разменя положителните тестове с чисти проби от урина, събрани от спортисти преди Игрите. Сега ФСБ прави същото, с тази разлика, че всичко това стана известно благодарение на Родченков и други източници на информация.

- Да, съвсем правилно, на тези състезания беше внедрен сътрудник на службите в антидопинговата комисия, всичко което се правеше, беше по същата схема.

- Интересно е, че много от героите на вашата книга се оказаха свързани с групата "Мост" на Владимир Гусинский. За Гусинский вие пишете, че е бил агент на КГБ под псевдонима Денис, а след това е наел служители на КГБ. Филип Бобков при него е бил шеф на Аналитичния отдел. Тогава обаче НТВ влезе в конфликт с Путин, след което Путин ликвидира бизнеса на Гусинский…

- Точно така, защото както казах, Путин беше за тях непознат. Широко разпространено е мнението, че Бобков е отишъл при Гусинский, за да заеме някаква длъжност. Не, Бобков създаде длъжност за себе си - беше мини-КГБ. По същата аналогия по-късно Коржаков създаде Дирекция за сигурността на президента, също като мини-КГБ.

- Групата "Мост" също ли беше мини-КГБ?

- Да. Именно затова Бобков привлече много сътрудници от Пето управление. Те се занимаваха със сериозни анализи, събираха компрометиращи материали за политически активисти от това време. По инициатива на Бобков Гусинский влезе в сблъсък с Путин, в резултат на което изгуби своя бизнес и беше принуден да напусне страната.

- Тоест, две групировки на КГБ са били в конфликт за сфери на влияние?

- Точно така. Отново ще повторя, Путин се появи съвсем неочаквано, съвсем не беше планирано той да заеме тази длъжност, той случайно се отзова там. Те много разчитаха на Лужков.

- Друга тема във вашата книга е свързана с интелигенцията и нейното отношение към спецслужбите. Вие разказвате за това как известни фигури, като Евтушенко, по принуда или доброволно са ставали сътрудници…

- Или по принуда, след упражнен от някого натиск, или доброволно, изхождайки от това, че ако не бъдат лоялни към органите на държавна сигурност, не биха могли да заемат завидно положение в обществото. Ако не си лоялен – няма да те печатат, няма да имаш възможност за кариерно израстване.

- Вие споменавате сред сътрудниците на КГБ и Юлиан Семенов. Хората от неговото обкръжение смятат, че той не е умрял от естествена смърт, а е бил отровен, защото твърде много неща е знаел.

- Аз не изключвам тази версия. Той наистина беше близък с Андропов, а самият Андропов му симпатизираше.

- В кой момент започнахте да не харесвате КГБ?

- Узряването на вътрешния протест продължи години, не беше за една нощ. Факт е, че нямах амбиции да бъда в тази организация. В КГБ имаше такъв израз: „от улицата и от плуга”. От улицата - това бяха тези, които дойдоха не от висшето училище на КГБ, а от граждански университети, а от плуга – тези, които нямаха влиятелни роднини. Та аз бяха и от едните, и от другите. Учех във вечерния факултет на Всесъюзния правен институт, сега това е Юридическата академия. Наблизо, на Красная Пресна, се намираше Институтът за държавата и правото, а моята мечта беше да получа висше образование и да работя в този институт. Въпреки че сега не разбирам каква държава и какво право имаше тогава в Съветския съюз. Когато завършвах трети курс получих писмо: "За да бъде разрешен въпросът с получаването на работа по избраната от вас професия, моля, обадете се на еди-кой си телефон." Позвъних и бях поканен в приемната на Кузнецки мост. Човек на име Александров, с прякор Рашпил/Расп, ми каза: "Знаем, че сте служили в поделение на съветските войски в Германия, от три години сте шеф на поделението, добре се учите. Предлагаме ви работа в нашата организация." Казах: "Служих в съветската армия като войник в продължение на три години, това ми беше достатъчно. Не смятам да посвещавам 25 години на военна служба." Нищо чудно, че е получил прякора Рашпил/Расп, той ми отговори толкова внимателно, нежно: „Трябва ясно да разберете, че отказвайки на нашата организация, вие сте политически нелоялни. Предвид това възниква резонният въпрос: има ли смисъл да ви дадем възможност да получите образование, още повече да работите в областта на правоохранителните органи?" Разбрах намека. Помислих: добре, ще отида да видя. Това беше моята грешка. Първоначално работех в секретариата на 10-ти отдел на КГБ, а структурата ми включваше следствения арест в Лефортово. Аз и още няколко сътрудници разнасяхме секретната поща до всички отдели на Централното управление на КГБ, като предавахме пощата в отдела за комуникация на Малая Лубянка. След това ме зачислиха към Второ отделение на 10-ти отдел, което се занимаваше със специална проверка на пътуванията на съветски граждани в чужбина. Имаше две звена: едното беше ангажирано с частни пътувания, а другото – с тези, които бяха изпращани от държавни и обществени организации в чужбина. След като получих званието младши лейтенант, работих още една година. Тогава ми предложиха да отида в Пето управление. А аз, разнасяйки пощата до различни отдели, минавах и през Пето управление, където видях на рафтовете: ТАСС, АПН, други материали и разбрах какъв масив от интересна информация пристига в КГБ. Това беше моята мечта! Така се озовах в Пето управление. Там работеше Евгений Федорович Иванов, който по-късно оглави аналитичната група в „Мост Банк“. Нашето подразделение, Първо отделение, се занимаваше с творческата интелигенция. Телевизия, научни институти, всички писатели, Съюз на писателите на СССР, Институт за световна литература, Литературен вестник, Литературен институт и т.н. За мен се разкри една съвсем различна реалност на съветската действителност. Всичко това предизвика моето възмущение. След две години работа написах доклад: „Моля, уволнете ме, защото не виждам себе си в тази структура“. Уволнението на всеки служител е скандална история. Просто ме разубедиха. А година по-късно ме пратиха в условно наречения спортен отдел. Създаден бе през 1977 г. във връзка с подготовката на олимпиадата в Москва. Поработих и в него. И за всичките 19 години зад стените на КГБ не съм срещал нито един офицер по сигурността със „трезва глава, топло сърце и чисти ръце“. И оттук моят негативизъм.

- През последните 20 години страната се управлява от чекисти начело с президент чекист. Наскоро казахте, че очаквате пълен разпад на страната и сте сигурни, че от това правителство няма да има смисъл?

- Но това няма да се случи. И аз, като много други, имах надежди през периода на перестройката, но през 1993 г. разбрах, че нищо няма да се промени. Тогава казах на приятелите и близките си, че КГБ ще бъде на власт, а те ме гледаха, сякаш съм луд. През 1993 г. казах, че не искам да живея в тази страна. Колегите ми ще бъдат на власт и аз не искам семейството ми да живее при този режим. И си тръгнах.

- От къде дойде тази увереност у вас, че КГБ ще дойде на власт?

- Отчасти интуитивно, но интуицията е сестра на опита. Имах собствен бизнес, на площад „Маяковски“ имах офис, където бивши колеги идваха при мен и ми казваха какво се случва. Мразеха Елцин, всичките му трансформации. А аз бях на страната на Елцин, защото ако не беше Елцин през 1991 г., страната ни отново щеше да се превърне в онзи кондовски Съветски съюз. Виждах тези негативни тенденции, виждах как бившите ми колеги се инфилтрираха в различни структури и беше съвсем очевидно, че властта отново ще бъде у тях. В това никога не съм се съмнявал.

Превод:Faktor.bg