За да се случи реално подобрение, трябва да има будни граждани

Радослав Бимбалов

Следващото важно условие, от което зависи ефективната промяна в България, е да се смени местната власт.

Следващото важно условие, от което зависи ефективната промяна в България, е да се смени местната власт.

„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. След обощенията за отминалата си година  дойде ред на прогнозите. Днес четете отговорите на Радослав Бимбалов – рекламист и политически коментатор.

Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?

– Надявам се колелото да се е завъртяло достатъчно, за да сме достигнали до онази ниска точка, след която нямаме друг път освен нагоре. Това е доста ирационална надежда обаче.

Историята опровергава всяка наша мисъл, че се намираме на някакво дъно. Пандемията, която смразява живота и икономиките на модерните общества, всъщност е пренебрежимо малко страдание, ако я погледнем през призмата на двете световни войни, например.

Въпреки това аз вярвам, че цикличността няма да подмине нито ковид, нито развитието на собствената ни държавица. И сме близо до плахото начало на някакъв подем, макар и още да не го виждаме.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи? Ще усетим ли промяна по отношение на бюрокрацията, корупцията, условията за правене на бизнес, данъците, градската среда, транспорта, здравеопазването?

– Ако пак разчитаме тази промяна да се случи за нас, но без нашето участие, сме обречени да се разочароваме отново. За да се случи реално подобрение в държавата ни, трябва да има будно гражданско общество, което да изисква всекидневно от управляващата каста да изпълнява задълженията и обещанията си.

Нито една партийна структура, дошла на власт, не трябва да разполага със спокойствието, което превърна предишните управляващи във феодални господари. Макар и все още крехка, у нас се надигна подобна гражданска съвест.

Следващото важно условие, от което зависи ефективната промяна в България, е да се смени местната власт. На локално ниво у нас все още управлява една безхаберна, алчна и често кошмарно некадърна дружина. Като почнем от столицата и стигнем до най-малкото селце в някой ъгъл на картата ни.

И накрая, въпреки че може би трябва да е в самото начало – промяната ще настъпи чак когато се случи правосъдна реформа. Това означава не просто да уволним Каскета, а да променим начина, по който се формират институциите, съблюдаващи за правото у нас. Правосъдието в България не функционира правилно и това води до безнаказаност и ширеща се престъпност, на всички нива – от селския мегдан до площада на властта.

Катарзисът, през който трябва да мине обществото ни, задължително включва съдебни дела и ефективни присъди за ключови фигури, които са печелили нашето доверие и са били овластени от нас, но са безчинствали с години.

Ще бъде ли стабилно новото управление?

– Стабилност е една от думите, които девалвираха фатално в съзнанието ми напоследък. Не желая повече измамната стабилност на нищоправещите крадливци, които ми се хвалеха с непомръдващата икономика на държавата, асфалтираните пътища, изкопаната дупка за суперкомпютър и тръбите за транзитно прелитащ газ, платени от нас.

Време е за смели, предприемчиви, невинаги популярни и лесни за преглъщане начинания, които създават нови перспективи за икономиката ни. Искам да видя нещо такова от новото управление и изобщо не ме интересува дали е стъпило стабилно на четирите си, напълно различни крака или лази.

Идва ли краят на пандемията от коронавирус?

– Краят на пандемията, инфодемията, истерията и противопоставянето на страхове ще дойде. Но самият вирус няма да изчезне, няма да се разтопи в неприятните ни спомени. Ще се случи това, което се случи със СПИН. Някак успяхме да намерим правилните лекарства и предпазващ подход към HIV вируса. Толкова, че СПИН да излезе от списъка със смъртоносни болести на СЗО, а носителите на заразата да живеят пълноценен живот.

Смятам, че ще наближи денят, в който и този нов терористичен вирус ще стане поносима, предвидима част от нашия живот. Все пак и самият вирус не е камикадзе. Неговата цел е да живее, заедно с нас.

Три най-сериозни риска пред коалиционната формула и правителство за 2022 г. ?

– Има ключови разминавания между коалиционните партньори – и те са в основните писти на това трудно състезание с кризите, в което влизаме – икономиката, външната политика и социалната ангажираност на държавата.

Двата актуални риска са казусът Северна Македония и енергийната криза. Колко и да е странно, и двете носят еднакво равен шанс за популизъм, който изкушава новите властници.

Какво очаквате от заявилите се като опозиция ГЕРБ и ДПС?

– Те ще са креслива опозиция, това е ясно. Ще използват всяка трибуна – парламентарна и медийна, за истерични включвания. Но това ще е само шумна и фалшива фасада. Истинските им действия ще бъдат изцяло партизански. За целта те разполагат с почти терористично настроени клетки, внедрени достатъчно дълбоко в администрацията на всички нива – от министерства, държавни агенции и комисии, до местни управи – общини и кметства. Някои ще си взривяват имиджа публично и скандално, жертвайки институцията и себе си за своите господари. Други ще работят тихо и упорито, колкото им позволяват типичната некадърност и посредственост.

При всички случаи очакам тази партизанщина да бъде деструктивно истерична и да доведе до множество малки катаклизми, в различни сектори на обществото и икономиката ни.

Кога ще са следващите парламентарни избори според вас?

– Когато трябва. Писна ми да ме плашат с провеждането на избори. Има далеч по-скъпи държавни занимания, а освен това изборите са единственият начин управленската ни система да подменя кръвта си. Нещо, което трябва да прави, ако иска да има сили да бяга толкова бързо, колкото ние изискваме от нея.

Тези хора, които избираме, не получават почетни кресла в някаква зала на славата. Те стават наши служители, при това кратковременно, а не пожизнено. От тях се очаква да работят по-тежко и повече от нас, техните работодатели. Властимащ е труден, неблагодарен занаят, който не трябва да води до шумни аплодисменти или личен финансов просперитет. За да издържат, а и за да не се изкушат да забравят всичко това – трябва често да ги сменяме. С избори.

https://kafeneto.wordpress.com/