За европейците в НАТО заплахата е Русия, за САЩ – Китай

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...

Европейските членове на НАТО ще се ангажират с по-твърда позиция спрямо Китай, но скептицизмът по отношение на англосаксонския натиск за поставяне на Пекин в полезрението на алианса остава.

Членовете на НАТО миналата година предприеха  по-умерен подход, като решиха, че не е необходимо специално фокусиране  върху Китай. Въпреки това, скорошно проучване на НАТО  във всички държави-членки установи, че Пекин е разглеждан като заплаха за сигурността от 52% от респондентите, което е увеличение от 11% спрямо 2021 г.

Тъй като алиансът е готов да договори нова стратегия за следващото десетилетие, Стратегическата концепция, се очаква да определи Китай като „предизвикателство за сигурността“.  Пободен текст не се споменава  в предишни документи на алианса.

Повечето източноевропейски членове като Полша подчертават, че Русия и колективната защита на източния фланг трябва да бъдат основна задача на НАТО, но наскоро те приеха по-суров тон към Пекин.

„От съществено значение е да се наблюдават дейностите на Китай, особено в киберпространството, новите технологии и веригите за доставки. Тези области изискват внимание не само от икономическа, но и от гледна точка на сигурността“, каза за EURACTIV Якуб Файнор от чешкото министерство на отбраната.

„Китай представлява различен вид предизвикателство за НАТО от Русия, затова е необходимо това предизвикателство да се отрази в бъдещата посока на алианса“, добави той.

Чешкото министерство на отбраната разглежда колективната отбрана като приоритет на НАТО, а управлението на кризи и съвместната сигурност са предпоставки.

Файнор продължи, че Чехия смята силната трансатлантическа връзка, сътрудничеството с ЕС, ресурсите за отбрана и по-специално инвестициите в модернизацията на въоръжените сили за ключови предпоставки за изпълнението на тези задачи.

Чешкият експерт по сигурността Петер Бохачек от Асоциацията по международни отношения подчерта необходимостта от балансиран подход в рамките на НАТО по отношение на руските и китайските заплахи.

„Без войната в Украйна Китай би бил основното предизвикателство на НАТО в предстоящата стратегическа концепция. Двете страни обаче представляват обща заплаха в много степени“, коментира  Бохачек.

„Китай служи като фактор за руската агресия, смекчава опитите за нейната дипломатическа и икономическа изолация и осигурява защитно влияние над Москва, благодарение на което може да получи подкрепата на други страни извън Запада“, каза той.

Той добави, че докато Русия е основната заплаха за Европа, Китай е надвиснала заплаха за Съединените щати. За да остане алиансът силен, единен и взаимно изгоден, е необходим баланс.

Словашкото министерство на отбраната се съгласи с тази теза и добави, че действията на Китай имат „последствия“ за сигурността на евроатлантическата зона, особено по отношение на надеждността на веригата за доставки и инвестициите в критична инфраструктура.

„В интерес на НАТО е да се ангажира конструктивно с Китай, като същевременно се запази единството на съюзниците, за да защитят интересите на алианса“, добави той, като имаше предвид нарастващото политическо и икономическо влияние на Пекин в някои части от Европа.

Членовете на НАТО ще търсят тази седмица по-добро сътрудничество с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея, които ще присъстват на срещата като „партньорски“ държави, за да обсъдят сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Повишаването на сигурността на Европа, след като Русия нахлу в Украйна и обещанието да увеличи разходите за отбрана, „ще й осигури по-добри партньори за сътрудничество в областта на сигурността с Азия“, коментира нидерландският министър на отбраната Кайса Олонгрен.

В коментар пред EURACTIV от нидерландското министерство на отбраната заявиха: „В този момент ние не предвиждаме пряка военна заплаха от Китай, но следим с безпокойство бързото натрупване на китайски военни сили.

Те добавиха, че трябва да се внимава по отношение на засилената военна експанзия на страната и все по-настоятелната позиция в Индо-Тихоокеанския регион.

Втвърдената позиция на НАТО и ЕС отразява подобна тенденция в  Германия и Франция .

„Подходът на френското правителство към Китай е насочен към намаляване на риска, особено когато става въпрос за трансфер на технологии и преки чуждестранни инвестиции“, каза Матийо Дюшател, директор на програмата за Азия в Institut Montaigne, пред EURACTIV.

„Френската позиция никога не е била оповестявана публично, но тя има значителни икономически интереси в Индо-Тихоокеанския регион, особено в защитата на суверенната цялост на неговите изключителни икономически зони“,  добави той.

По-скептични гласове обаче предупреждават, че американските съюзници на Европа до голяма степен ще проектират своето възприятие за заплаха върху европейците.

Източници, близки до гръцкото министерство на отбраната, смятат, че НАТО е готова да следва политиката на САЩ по отношение на Пекин, съчетана с увеличените разходи за отбрана и създаването на стена, подобна на „ерата на Студената война“ срещу Китай и Русия.

Според пенсиониран гръцки офицер, който пожела да остане анонимен, по този начин Европа, включително Гърция, ще бъде заключена в англосаксонския интерес, увеличавайки зависимостта си от САЩ и Великобритания.

„НАТО е англосаксонската ос и вече няма какво да предложи на ЕС“, добави той.

В Испания „приоритетът не е Китай или дори Русия“, каза пред  EuroEFE Марио Естебан, старши изследовател в Elcano Institute. Той обясни, че Пекин не представлява „екзистенциална заплаха“ за Европа и НАТО, както твърди бившият президент на САЩ Доналд Тръмп.

„Това, което най-много тревожи САЩ за Китай, са последиците (от политиката на Пекин) за сигурността на Източна Азия като цяло и заплахите за хегемонията на САЩ в света“, каза той.

„По-фокусирани сме върху въпроси като терористичните заплахи и натиска на миграционните потоци, което е свързано с нашето географско положение. Ние сме много близо до Северна Африка и Магреб“, коментира Естебан във връзка с възприемането на заплахата от Испания и предположи, че Мадрид вероятно няма да бъде особено проактивен по отношение на политиката спрямо Китай.