За едни руски туристи по-малко

Снимка: iStock В бранша се налага смяна на чипа. Е, поне не му е необходима кирилизация…

Мануела Геренова

Черноморие без руски туристи е като лятна почивка без стомашен дискомфорт – почти невъзможно.

Допреди коронавируса тази максима обитаваше ума на всеки български хотелиер и ресторантьор по морето, но пандемията неминуемо доведе до разместване на пластовете, а дипломатическите скандали дойдоха като истинско земетресение, което е на път да промени необратимо пейзажа.

Новината, че Русия спира туристическите полети до България се посрещна крайно противоречиво у нас и това е напълно нормално. Туристическият бранш логично се страхува, че губи едни от най-платежоспособните си клиенти и сипе тежки клетви по предполагаемите виновници за напрежението по оста София-Москва.

Немалко сънародници обаче си отдъхнаха, че втора година подред руснаци по Черноморието няма да има и е време този вопъл за промяна да бъде чут. 

Истината е, че българският туризъм изпадна в нужда от грубо събуждане и може би именно пандемията ще изиграе ролята на шумен и категоричен будилник.

Години наред индустрията се окопаваше все по-дълбоко в измамен комфорт, осигурен от руските посетители и сякаш подплатен с онези топли „шубы“, които те така обичат да си купуват дори и насред най-голямата лятна жега.

Туризмът заложи на ухажване на руснаците с всичките си налични средства и способи зачеркна от приоритетите си цели останали групи туристи, сред които и българските, защото по една или друга причина не са толкова предпочитани.

Постепенно по Южното Черноморие се обособиха цели квартали с прозвища като „Малката Москва“ и даже се нароиха вестници на руски език. Всичко това – за да примами още повече руснака към българските брегове, за да го накара да се чувства още по-желан и по-ценен, ако това въобще е възможно.

С други думи, бизнесът си гледаше печалбата като всеки уважаващ себе си бизнес, но и без особена прозорливост за бъдещето. 

В същото време българинът се почувства като прокуден от собствената си държава и курорти, в които сервитьорът го заговаря директно на руски до степен, в която вече не е и учудващо.

И вместо да се бори с вятърни мелници, той забегна още по на юг, където персоналът на свой ред научи български, за да угоди на най-милото си – своя клиент.

Те може да са жив ураган, но туристическият брашн си ги обича повече от всичко

Жал по руските туристи

Те може да са жив ураган, но туристическият бизнес си ги обича повече от всичко

Сега коронавирусът подсказва, че една от страните в този казус не е била съвсем права и това не е тази, която предпочита да пие ледено узо по ръкавите на Халкидики. 

Туристическият бранш пък изпада в трудна ситуация, в която или трябва да прояви гъвкавост и то бързо, или със сигурност ще последва серия от напълно предвидими фалити. Вместо да плаче по „загубения руски турист“, индустрията трябва да припомни на служителите си първо да казват „Здравейте!“, а чак след това „Здраствуйте!“ или „Hello!“.

Ще се наложи също така да се отучи да се оплаква, че „тия българи са ужасни, пият само две бири с едни картофи“, вместо да се напият безпаметно и да си платят сметката няколко пъти, докато с шума и изцепките си нерядко тероризират всичко живо наоколо.

Може би дори ще се наложи бизнесът да започне да се радва, че някой е купил чаша за кафе или лакирана мида за няколко левчета, вместо да скърби по руснаците с навика им да изкупуват скъпите и прескъпи кожени палта с косъм и фалшификати на дизайнерски кожени стоки.

Но за целта ще се наложи смяна на чипа. Или поне преформатиране на настоящия. Гледайте го от добрата страна – поне не е необходима кирилизация…

Плажни мисли от един ахтополски летен следобед

Теория и практика на българо-руските отношения на плажа

Плажни мисли от един ахтополски летен следобед