За пореден път можем да се окажем на губещата страна

Ognyan Minchev

Българската държава навлиза в най-тревожния период от своето развитие през последния четвърт век.

Предстои ни най-малко тримесечен период на служебно правителство, което по конституция зависи от волята единствено на действащия президент. Няма парламент, няма функционираща противотежест на концентрацията на властта в ръцете на един човек.

Това състояние на нещата не би следвало да бъде натоварено с особени опасности в нормална политическа ситуация, в която невъзможността да се състави правителство от НС води до подготовка за избори от служебен кабинет и формиране на ново мнозинство и правителство.

Днес ние се намираме в една доста по-комплицирана хипотеза за развитието на политическия процес. Парламентарната конфигурация, която доведе до невъзможност да се управлява страната е твърде вероятно да се възпроизведе в следващото НС, което ще изберем през октомври.

Нещо повече – конфигурацията в новия парламент по всяка вероятност ще бъде още по-сложна от гл. точка на фрагментирано представителство на 6-7 политически формации, съвместимостта на чиито политически възгледи и интереси ще бъде още по-трудна, отколкото досега.

Не е изключено повторение на ситуацията от 2021 г., когато президентът еднолично управлява страната в продължение на седем месеца, предприемайки политически действия, далеч надхвърлящи конституционната дефиниция на служебния кабинет.

Перспективата на политическа нестабилност, която е най-вероятен сценарий за държавата в обозримо средносрочно бъдеще е още по-проблемна от гл. точка на демонстрираните възгледи и прикритите възможни зависимости на действащия президент Румен Радевв контекста на настоящата международна среда и агресията на Москва срещу Украйна.

Радев не крие своите пристрастия към Кремъл, неколкократно е заявявал позицията, че Крим принадлежи на Русия, независимо от категоричността както на международното право, така и на политическите позиции на съюзниците на България в ЕС и НАТО.

Радев съвсем очевидно заема позиции в полза на Москва по отношение на агресията в Украйна (пропаганда на „неутрализъм“, противопоставяне на възможността България да подпомогне Украйна с налично оръжие и т.н.)

Понастоящем ръководството на Кремъл прави всичко възможно за да се възползва от съществуващи пукнатини в единството на Европа по отношение на агресията в Украйна. Средства не се подбират и в никакъв случай не можем да изключим нарастващ интерес от страна на Москва към уязвимостта на България в настоящата – и перспективната политическа ситуация, която да доведе до сериозна невъзможност на нашата страна да осъществява своите съюзнически ангажименти в рамките на общата политика в сферата на външните работи и сигурността на Западния съюз.

Единственият инструмент, който може донякъде да ограничи рисковете пред българската държава в контекста на предстоящото отново еднолично управление е мобилизацията и силата на общественото мнение, което да не допуска актове на управление, противоречащи на националния ни интерес и на геополитическата принадлежност на България към Европа и атлантическия свят.

Особено важно е да не се допуска извършването на политически действия прикрито, „на тъмно“, да се внимава за опасността българското общество и държава да бъдат поставени пред „свършен факт“ вследствие определени непубличнни решения на управляващия президент и неговото служебно правителство.

Ако допуснем подобни неща да се случат, рискуваме необратимост или блокиране на българския национален интерес в контекста на изострящия се конфликт между режима в Москва и цивилизования свят, при което ние за пореден път в модерната ни история можем да се окажем на губещата страна.