Зидарят на статуквото Трифонов си поговори на ти с доайена на статуквото в нашенската журналистика

НА СНИМКАТА ОТ ЕКРАНА: От екрана наднича лицето на дългогодишнот статукво, чийто днешен вариант се опитва да руши с детонатори от  рода на адвокат П. Илиев, взривявайки чрез него крехкото статукво на съгласието за правителство

След като даде досега две интервюта за БНР на Петър Волгин, най- представителния журналист на червеното статукво в българската журналистика, вчера Станислав Трифонов беше показан по телевизията на статуквото БНТ да си говори на ти с доайена на журналистиката на статуквото от две десетилетия насам Бойко Василев.

Трифонов, който също толкова години формираше статуквото в България от екрана на водещата по аудитория телевизия БиТиВи, но се обяви за враг на граденото от него статукво на посредствения манталитет в българската публичност, не изневери на статуквото и този път. Не каза нищо ново, освен че натопи министри на президента Радев, президента на статуквото, когото горещо подкрепя. Издаде ги, че сами са му се предложили да продължат да министерстват при новото статукво – в случай, че Трифонов го създаде.  

Понеже статуквото около Трифонов с нищо не се променя от интервюто му за лицето на статуквото в нашенската журналистика не би трябвало да коментирам това чегъртане по старата плоча. Лошото е, че нищото се повтаря и иска да потрети шоуто с бягството от отговорността за създаването на алтернативно статукво, каквито очаквания иначе възбуди сред част от избирателите.

Ето защо се налага и аз да се повторя, ако искам да съм последователен в опитите си да помогна с нещичко за изясняване на картината около статуквото, част от което толкова дълго беше Трифонов като негов солидарен създател. Беше си близък с властелина на статуквото Георги Първанов и в частния си живот. А Първанов беше ментор на предшественика на Певски по влияние в медийното пространство Красимир Гергов, работодател на Трифонов. 

Демонстрацията на тази близост и пред публиката в най-буквалния смисъл на думата се състоя в онова издание на “Шоуто на Слави” през март 2003 година, в което за събеседник подмазвачът Трифонов беше поканил Зорка Първанова. В публиката се мъдреше самият президент Първанов. От двете му страни седяха двамата му най-близки приятели от Перник. 

Единият му спътник в публиката, доведен от него, беше подсъдим за финасови злоупотреби митничар ( и благодетел на Първанови, подарил им автомобил на вилата си пред много свидетели). Другият му съратник, който точеше врат да го видят съгражданите колко е важен в антуража на президента в “Шоуто на Слави”, беше дребен по онова време  бизнесмен, но пръв семеен приятел. 

Какво се случи с двамата под крилото на президента Първанов? Митничарят Венци Деянов беше оставен на мира от съда след като 17 пъти подсъдимият го финтира с разни медицински извинения и прочее шиканиране, докато се “оказа”, че поради настъпилото междувременно деноминиране на лева сумата на злоупотребата, извършена от близкия приятел на действащия президент, се била превърнала в нищожно обстоятелство.

Дребният строителен предприемач Владимир Лазов беше изстрелян в космоса на печалбите с държавни поръчки след като се “оказа”  по нотариален акт собственик на двата мезонета в луксозен софийски квартал, подарък от оръжеен бос за Първанови, но маскирани като чужда собственост.  Спечели дори пръчката за ремонт на свързана с биографията на Г.Първанов сграда в родното му село Сирищник – на баснословно раздута цена за “услугата”.

Поисках от Трифонов кадрите, демонстриращи близостта на Първанов с приятелите му, когато пишех книгата си по темата. След два дни мълчание и след мое повторно настояване ме излъгаха от името на Трифонов, че той не разполагал с архива на предаването. Представяте ли си? Точно архивът на предаването със Зорка Първанова на диванчето, самия Г. Първанов в публиката и най-близките му авери до него да се е изгубило. Твърдя и днес, че Трифонов се изяви като лъжец, за да закриля закрилника на своя работодател.

Трифонов и компания, защото те си бяха една компания, не спряха с обслужването на онова статукво само с това. След като през 2010 година се появи книгата ми “Президент на РъБъ” в шоуто на статуквото направиха опит да ме дискредитират лично без възможност да се защитя срещу лъжата, че просто ей така съм си тръгнал от БиТиВи, когато всъщност ме заплашиха с уволнение, а от името на президента беше изчетена ( отново без възможност да кажа и дума) цяла декларация на президента Първанов, в която поименно бях заклеймен като враг на неговото статукво.  https://ivo.bg/2011/02/26/би-ти-ви-се-набутаха-сами/

Три години по-късно, може би в опит да ми се реваншират ( или да потърсят реванш за това, че съм ги изобличил като лъжци в книгата си ), ме поканиха през март 2014 година на нещо като разпит в същото това шоу, игнорирайки напълно с въпросите си горната “чувствителна” тема. За сметка на това ме заклеймиха чрез Тошко Йорданов като “русофоб”, защото подкрепям спазването на международните закони и солидарно с целия свят обявявам руската окупация на Крим за незаконна. 

Ето такива типове закриляше един от зидарите на статуквото в България, който днес се обявява за негов рушител. Градеше го заедно с Г.Първанов, К.Гергов, Б.Борисов и прочее негови зидари. 

Да, не казвам нищо ново. Тъжно е, че трябва да се повтарям. Но щом четете това мое признание, значи сте признали, че си е струвало да си припомните фактите относно претендента да бъде морален съдник и душманин на статуквото, върху което толкова активно паразитираше Станислав Трифонов.

Зидарят на статуквото Трифонов си поговори на ти с доайена на статуквото в нашенската журналистика – Иво Инджев / Ivo Indzhev