ИЗБОРИ В ПАРЦАЛ МАХЛЕСИ

Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. Това го опитахме цели осем години, това продължваме да го изпитваме и до днес...“

Алеко Константинов в „По изборите в Свищов“

 

ГЕРБ планира да ограничи независимите наблюдатели на изборите

 

Такава е новината от 28 ноември т.м. , която коментира Полина Паунова в сайта mediapool.bg.

 

В опит да се ограничи практиката на "легално купуване на гласове" чрез застъпници, промени в Изборния кодекс предвиждат партиите да регистрират толкова застъпници, колкото са избирателните комисии в страната, плюс резерв от една трета. Това прие правната парламентарна комисия в сряда при второто четене на промените в изборния закон.

e12983e1f36c2928e260546e3b5a180e.jpgснимка : mediapool.bg

 

По този начин всяка партия ще може да наема около 16 хиляди застъпници.

 

Досега действащата разпоредба разрешаваше на партиите да ангажират неограничен брой застъпници срещу заплащане, като това им осигуряваше вота на бранещите интереса им. Така се стигаше и до куриози, когато на едни от изборите броят на регистрираните застъпници стигна 500 хиляди души за цялата страна.

 

Общият брой на избирателните секции е 11 646. Депутатите обаче приеха още, че всяка партия може да запише до една трета над този брой застъпници, тъй като "някои редовно регистрирани могат да се разболеят в изборния ден и да не успеят да присъстват".

 

Друга промяна, приета от правната комисия, ограничава възможностите на независими наблюдатели на изборите. Въвежда се изискване неправителствените организации да могат да регистрират като наблюдатели на вота само свои членове. Подобно изискване не съществува за застъпниците на партиите.

 

На решението категорично се противопоставиха депутатите от БСП, ДПС и Синята коалиция.

 

Това на практика дискриминационно предложение на управляващите бе прието само с гласовете на неговите депутати в правната комисия, а представителите на лявата и дясната опозиция се обявиха против.

 

По думите на депутата от ГЕРБ Димитър Лазаров тази мярка била срещу "недобросъвестните" неправителствени организации (НПО). "Едно НПО се създава лесно и после може да се опита да компрометира вота", каза той. Разсъжденията му бяха резюмирани от председателя на правната комисия Искра Фидосова, която отсече, че темата нямала нужда от дискусия, защото било ясно, че опозицията и управляващите са на различно мнение.

 

Според председателя на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева подобно ограничение спрямо НПО ще създаде сериозна пречка за обективно наблюдение на изборите. "По каква причина застъпниците на партиите да не са техни членове, а наблюдателите на НПО – да са", попита тя и получи неясния отговор на Фидосова: "Понеже наблюдателите са независими". А колегата й Лазаров обясни, че на последните избори в Калофер близката до БСП организация ГИСДИ е регистрирала 22 -ма наблюдатели в 4 секции и после "те ходели със списъци и отмятали червени гласове".

427392_3090025382735_1913001551_n

 

Мая Манолова от БСП цитира становището на "Прозрачност без граници", в което се обяснява, че организацията няма членска маса и заради това ще бъде възпрепятствана да наблюдава изборите.

 

Последва репликата на Лазаров: "Всички знаем на кого са неправителствените организации..." Той не доизказа мисълта си, вероятно забравил, че сегашният правосъден министър Диана Ковачева бе изпълнителен директор на българския клон на международната неправителствена организация "Прозрачност без граници" преди да бъде поканена в правителството миналата година.

65484_528634870499791_945476564_n

 

Ето как коментира във Фейсбук Антоанета Цонева това ограничение срещу НПО:

„Ако не се опълчим срещу това - няма смисъл да има от избори - вчера в правната комисия нито един мой аргумент и на опозицията не беше чут - милиционери са това - изплашени, че ще изгубят изборите и после хората ще го гонят с камъни“.

 

„Може да има депутати с чували, но не и наблюдатели - така си представят ГЕРБ изборите.“

Много точни коментари на фона на усилията на управляващите от ГЕРБ да спечелят поредните избори с техните номера- министър на вътрешните работи-шеф на предизборен щаб на ГЕРБ, шеф на РИК в Кюстендил зам.-окръжен прокурор, депутати от ГЕРБ изнасящи чували с бюлетини и т.н.

 

Дали това ни учудва ?! Не, тук е България, а това е нещо като Парцал махлеси в Свищов през 1895 г. описана във фейлетона „Бай Ганьо прави избори“ написан от Алеко Константинов.

 

Но нека ви припомня историята ...

Спас Соколов е четник в Ботевата чета.

059_Спас_Соколов_100x140

Едва 22-годишен, той е включен в щаба на Ботевата чета. След смъртта на Христо Ботев, Соколов първо влиза в отряда на Никола Войновски, а след няколко дни той и Стефанаки Савов се присъединяват към групата на Димитър Икономов. Соколов и още няколко четника се натъкват на засада, пленени са край с. Литаково и са откарани в Орхание, а после в София. На процеса в София, Соколов е обвинен, че е сред ръководителите на четата и е осъден на смърт. В последния момент присъдата е заменена с вечно заточение и каторга на остров Родос.

След амнистията през 1878 г. Спас Соколов се завръща в България и е назначен за окръжен управител на Врачански окръг. През 1895 г. министър-председателят Константин Стоилов, човек с европейско възпитание, изпратил на управителя на Врачански окръг Спас Соколов следната телеграма: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро може чрез угасване на свещите, или вземание списъците да направи изборът да не се състои”. През 1895 г. узнава, че се готви фалшифициране на изборите, и уведомява за това писателя Алеко Константинов - така се ражда знаменитият фейлетон "Угасете свещите".

И тъй като съм затруднен да открия в нета този фейлетон ви предлагам поглед към политическата сатира на Алеко изпитана от него на собствения му гръб, а вие си припомнете приликите и разликите в ситуацията – милиционери правят избори.

БББГ избори

 

Чл. 44. Който след изгасявание на свещите се въздържи от разтрошаванието на урните и разкъсвание на бюлетините - губи правото на служба или предприятие от държавата.

Същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвание, бой и стреляние не успеят да развалят неблагонадеждния избор.“

 

Алеко Константинов - „Избирателен закон“

 

ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН

Алеко Константинов

I. Общи наредби

Чл. 1. Народните представители както за Обикновеното, тъй и за Великото народно събрание се избират по реда, указан в настоящия закон.

Чл. 2. Всяка административна околия съставя една избирателна единица и изборът става около централната кръчма; за улеснение на избирателните околии с население повече от 40 000 души жителите могат да не дохождат на избора. Бюрото ще се грижи да пусне вместо тях бюлетини.

Чл. 3. Когато мястото на някой представител стане вакантно поради насилствена смърт, изчезвание или неблагонадеждност, министърът на вътрешните дела назначава допълнителен избор, който трябва да се извърши през такъв месец, когато има най-много виелици, за да не се тревожат далечните избиратели.

Чл. 4. Изборът не се повтаря и трае само един ден; но ако би в този ден да се избере по недоразумение някой порядочен човек, може чрез изгасвание на свещите при взимание списъците изборът да се счете за нестанал и да се повтори следующия неделен ден.

Чл. 5. Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влиние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.

II. Избиратели

Чл. 6. Избиратели са тия български граждани, които не се плашат от отоманския наказателен закон и се ползуват със силни мускули и разнородно оръжие.

Чл. 7. Военните на действителна служба могат вземат най-живо участие в избора. Бомбардирванието на градовете се допуща само в случая, когато и с угасванието на свещите не се достигне целта.

Чл. 8. Не могат да бъдат избиратели:

1. Лишени без съд от свобода.

2. Лицата, които без разрешение от правителството напишат свои бюлетини.

3. Разсъждающите.

4. Телесно слабите и

5. Бедните

З а б е л е ж к а. Всичките съдилища се задължават да осъждат веднага лицата, които полицията, по споразумение с министъра на вътрешните дела, им укаже няколко дни преди избора.

III. И з б и р а е м и

Чл. 9. Избираими за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание.

Чл. 10.Не могат да бъдат избрани за представители:

1. Лицата, които според чл. 8 от настоящия закон нямат право да бъдат избиратели, освен осъдените за злодеяние.

2. Лицата, които нямат условие с правителството за разни доставки на държавата или нямат предприятия по държавни работи.

3. Военните лица, които се намират в запас или са разстреляни.

4. Разсъждающите.

5. Бедните.

Чл. 11. Всеки избан за народен представител може да не бъде касиран, ако даде формална клетва, че ще мълчи през всичкото време на сесиите.

IV. Б ю р о и и з б и р а н и е

Чл. 12. Щом се подпише указът за свиквание избирателите, министърът на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние чрез окръжните управления.

Чл. 13. Председателят и членовете на бюрото се избират по жребие, тялото - от председателя на окръжния съд.

Чл. 14. Председателят на окр. съд под страх на отчисление не тегли жребие, преди да отбележи някои знакове върху бюлетините.

Чл. 15. Постоянната комисия своевременно разделя приготвените предварително в канцелариите бюлетини на толкова части, колкото секции има в бюрото. Моментът, когато тези бюлетини трябва да бъдат пуснати в урните, остава на вътрешното убеждение на бюрото.

Чл.16. Гласуването се почнува в 8 часа заранта, а за пиенето по кръчмите полицията взема мерки от предидущия ден. Всякой от избраните от полицията избиратели може да пие за сметка на безотчетните до безпамятство.

Чл. 17. В определения за провеждание на изборите ден и час съставеното по известния начин бюро се явява на определеното място и председателят дава на полицията сигнал да почне настъплението.

Чл.18. На вратата на зданието се изпречват събраните от кръчмите избиратели и с помощта на разнородно оръжие възпрепятствуват да доближи някой до урните.

Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ако всички избиратели се окажат неблагонадеждни, почва се последователното действие на пехотата, кавалерията и артилерията.

Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.

Чл. 21. Със съгласието на полицията може да гласува и този, който не е записан в избирателния списък.

Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.

Чл. 23. Лицата, които не са записани в избирателните списъци и са пили за сметка на полицията през цялата нощ, нахълтват в тъмни зори в изборното място и заграждат урните.

Чл. 24. Зданието, гдето става изборът, и съседните с него здания се натъпкват с въоръжена сила. Артилерията може да се разположи и по-надалеч.

Чл. 25. Запретено е на благонадеждните да отиват на изборите без оръжие или каквото и да било оръдие (тояги, бастони и пр.).

Чл. 26. Председателят на бюрото бди и внимава: щом се покажат невъоръжени избиратели, дава сигнал на полицията и войската да стреля. Надлежните административни и военни власти са длъжни да го слушат.

Чл. 27. Властта може да арестува всичките избиратели, ако има достатъчно помещения в града.

Чл. 28. Избирателните събрания не могат да се занимават освен с избирание на лицата, които са посочени от министъра на вътрешните дела - в противен случай свещите се изгасяват и почват да действуват лицата, указани в чл. 24 от настоящия закон.

Чл. 29. Щом се свърши гласоподаванието, председателят на бюрото, без да чете бюлетините, обявява за избрани посочените предварително лица и принуждава въоръжените избиратели да подпишат благодарствена телеграма за дадената свобода на изборите. Телеграмите се подават от името на всичките избиратели в околията.

Б е л е ж к а . Бюлетините, освен действителните, се пазят в окръжната постоянна комисия до проверяванието на избора.

Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Рязанието на уши се предоставя на околийските началници, а за стреляние върху жените изпращат се най-храбрите офицери.

Чл. 31. Правилността на изборите може да оспорва само министърът на вътрешните дела.

Чл. 32. Народните представители получават, докле трае сесията, по 20 лева дневни, а нощни им се дават според заслугите и степента на муканието.

Чл. 33. Начинът за изгасявание на свещите и за упражнение на моралното влияние се определя от министъра на вътрешните дела, който дава на подведомствените си административни органи подробни инструкции по телеграфа. Лентите на подобни телеграми веднага се унищожават.

V. Н а к а з а н и я

Чл. 34. Всеки административен, съдебен или други какъвто и да бил държавен или общински служител, който се откаже да изпълни обязаностите, които му се налагат по настоящия закон, наказва се с лишение от служба и опозорявание чрез печата.

Чл. 35. Председателят и членовете на бюрото, които съзнателно допускат някой избирател да гласува свободно, лишават се от доверието на властта.

Чл. 36. Председателят и членовете на бюрото, както и проверителите, които се откажат да подпишат продиктувания тям дневник за абсолютна свобода на изборите, изваждат се от служба.

Чл. 37. Ония, които са назначени за изброявание на гласовете, ако не скрият или не променят неблагонадеждните бюлетини; ако не притурят достатъчно количество благонадеждни и ако не прочитат умишлено само имената на поръчаните кандидати - подвъргат се на екзекуция чрез изгасвание на свещите.

Чл. 38. Ония от въоръжените избиратели, които окружават урните, ако на поканата от бюрото не се хвърлят върху невъоръжените и не ги разгонят с помощта на оръжието сиизгубват правото да искат служби и предприятия от държавата.

Чл. 39. Ония, които влязат в избирателното място с оръжие, ако са влезли със съгласието на полицията, нареждат се около бюрото; ако са влезли без съгласието на полицията, наказват се със затвор от 1-3 месеца и глоба от 100-300 лева, а по желанието на министъра на вътрешните дела могат да бъдат предадени на съд и за бунт против държавата.

Чл. 40. Ония, които окружават бюрото, ако не употребят заплашвание, насилие, бой и убиване, за да накарат неблагонадеждните избиратели да се въздържат от гласоподавание, наказват се със залп от войската.

Чл. 41. Предвиденото в горните два членове наказание се налага и върху лицата, които са дали средство или по какъв и да е начин са способствували да се извърши един неблагонадежден избор.

Чл. 42. Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се чрез правителствените печатни органи.

Чл. 43. Който без знанието на председателя на бюрото се въздържи от разстрелванието на избирателите, зачислява се в списъка на предателите.

Чл. 44. Който след изгасявание на свещите се въздържи от разтрошаванието на урните и разкъсвание на бюлетините - губи правото на служба или предприятие от държавата.

Същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвание, бой и стреляние не успеят да развалят неблагонадеждния избор.

Чл. 45. Който умишлено пише точно и вярно преброителните листове или дневника за избора, или пък не прибави или измени нещо в тях, ако така е заповядано - губи доверието на властта и написванието на дневника се възлага другиму.

Чл. 46. Когато виновните в делата, показани в чл. 43 от настоящия закон, са държавни или общински чиновници, наказанието се усилва.

Чл. 47. Непредвидените по настоящия закон престъпни деяния, извършени в избирателното място, не се наказват.

Чл. 48. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела.

Чл. 49. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл. 39, не се съдят в общите съдилища.

VI. О т м е н е н и е

Чл. 50. Избирателният закон от 8 януарий 1890 год., заедно с измененията и допълненията му, се отменява.“

Ганьо-европеец

Нека ви припомня и оная ситуация по време на избори, която май никак не се е променила от времето на Бай Ганя-този извечен български герой, който ако бе жив тялом няма съмнение за кой би гласувал и уреждал изборите, колкото за духа му той е жив във всички управляващи.

Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща!“

Алеко Константинов -“Бай Ганьо прави избори“

552140_4172411001699_2115837947_n

Под лупа“