Избори за президент: "Всеки за себе си, всички за Бойко"

Чрез отбивки, шикалкавене, събуждане на стари кавги, дребно его до его днешните политически герои обезличават и принизяват президентската институция

Илия Вълков*
 
Шумни акробатики в българското политическо блатце: политици без политики, избори без политики, а тези дни и нашенска марка "кампания без кандидати". Родните партии, фракции и съюзи ни вкараха в поредния крив сюжет: да ни занимават с "немитите си прозорци" в търсенето на този, който "олицетворява единството на нацията" (по конституция). 

А и може ли да се намери кандидатът, който да обедини и лявото, и дясното. Да приласкае и тези граждани, които вярват в обединена Европа и НАТО, и тези, които припознават Русия за "Родина-мать зовёт!". А негласуващите, омерзените и отегчените от поредното "политическо караоке"? 

Случайно или по план партийните напъни от последните дни все повече обезличават и принизяват институцията на президента. Наблюдаваме критичен недоимък на лидери хуманисти (днес диктува епидермалният вектор на разгърдения популизъм); раздробеното политическо пространство, което прилича все повече на шарено родопско одеяло; търсенето на одобрение от страна на чуждите посолства у нас; личната ревност, която разви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, мотивирана от въпроса: "Кога ще се кандидатирате?".

Кратката история на постсоциалистическа България има президенти философ, юрист, историк, предприемач и всеки посвоему остави следа. Къде с "Боянски ливади", успешни усилия за присъединяване към ЕС и НАТО, лични амбиции за постигане на "Голям шлем" в енергетиката, редене на служебни кабинети (макар и удобни за партията майка). От какъв президент се нуждае България днес, особено в момент на сложен геополитически ребус, който става все по-сложен с разгарянето на нови кризисни огнища.

С по-стара дата загниващ обществен авторитет се разраства не само у президентската институция, но и в основни диреци на държавността - парламент, съд, изпълнителна власт. 

Изборните кампании все повече са като "безалкохолен коктейл": предизвестен победител, без идейна и управленска алтернатива, лицемерно побратимяване, превръщайки всеки един вот в ритуал за предаване на властта. 

Гласуването все повече се свежда до преброяване на партийния актив, чиито основни работодатели са политически обръчи за влияние в общини и държавната администрация. 

По-малко от три месеца преди изборите за държавен глава 

партийните централи "дъвчат" имената на кандидати, 

преминали през различни цветове и кампании. 

И на тези избори участниците няма да се борят за доверието на хората. Изобщо за какво доверие може да се говори, когато политиците се превърнаха в актьори от циркова площадка. 

Някой може ли да обясни как в "името на България" се събират бившите кум и кумец в живота, ту съратници, ту врагове в политиката - Волен Сидеров и Валери Симеонов? 

Двамата водеха дела за клевети помежду си - на сайта на телевизия "Алфа" още стои 25-минутният филм "Скандалните далавери на Валери Симеонов". Симеонов нарече избирателите на Сидеров "лумпени, прости и тъпи хора, малоумници", а сега ще очаква те да гласуват за кандидатпрезидентската двойка на "Фронта" и "Атака". 

А да не би подобни кавги да са чужди на фракциите в Реформаторския блок? Дори идеологът на последното обединение - Радан Кънев, беше отлъчен, а съюзът разделен на "реформатори във властта" и "реформатори с крак отвън"... Димо Гяуров поне е честен: "Понеже съм свикнал да участвам в състезание за победа, а не за присъствие, няма как да бъда кандидат". 

Там предстои отново придворните формации на ГЕРБ да направят "трик" (по Божидар Лукарски) с избирателите. Първо ще обявят, че имат достоен, силен десен кандидат, а след това ще играят за този, който е посочен от Бойко Борисов... и подсилен от ДПС. 

Последната сапунена разлъка се развива в т.нар. ляво, където БСП и АБВ първо обявиха, че ще се явяват заедно на изборите за президент, а след това отново се раздробиха на потъващите си елементи. 

У нас дори краткосрочната памет е иронично къса 

Затова и толкова се радваме, когато Георги Първанов през юли 2004 г. връчва пагоните на Бойко Борисов "с особено удовлетворение", а през август 2016 г. тъжно обобщава: "Има едни такива измислени генерали в българската политика". 

Помните ли в последните десет години поне един лидерски дебат? Защо нито веднъж не сме видели лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да участва в такъв спор, лице в лице, без да бъде заобиколен от своите крон-принцове? 

И на тези президентски избори няма да се говори за политика, решения и възможности. Колко от спряганите кандидати за власт умеят да формулират един обществено значим проблем, да го представят на разбираем език и да предложат решение. А има ли проблем, който бива решен, без да бъде заметен под чергата на следващия скандал? 

За какво гражданско общество може да говорим, когато дори оттам не е излъчен един кандидат, който да участва в надпреварата за "Дондуков 2"? 

Но те го постигат. 

България е интернат за майстори на снижаването и заземяването

Чрез отбивки, шикалкавене, събуждане на стари кавги, дребно его до его днешните политически герои обезличават и принизяват президентската институция (а и да беше само тази). И това не е просто наивна цел, обяснима с "къси" партийни скамейки или "стратегическа дълбочина", извираща от шаманите на политическите централи. 

Играта на номинации вече довежда до тоталната апатия сред българските граждани, които с новия Изборен кодекс бяха "задължени" да гласуват. Затова и идващите избори ще бъдат сведени до борба между партийни ядки, материално мотивирана периферия и последните наивници, които, пускайки бюлетина, ще вярват, че го правят за "бъдещето на България". 

А и партийните централи вече ги застига предизвестеният край: АБВ и БСП ще имат отделни кандидати, реформаторите "търсят талант", кумът и кумецът - Валери Симеонов и Волен Сидеров, пак ще пият на една маса. Кампания може и да няма, но вече се вее лозунгът "Всеки за себе си, всички за Бойко". 

---------------
*Авторът е журналист в телевизия Би Ай Ти

http://kafene.net/