ИЗБОРНА РАВНОСМЕТКА

Grigor Lilov

 

1. Първи мит: решаващи избори. Нищо вярно!
• Решаващи избори у нас никога не е е имало. Всички решаващи обрати в новата история на България не са плод на вътрешни обстоятелства, а урожай, следствие от промяна на външни, международни обстоятелства.
• При липса на мащабно гражданско общество няма как да има „решаващи избори”. Например първите свободни избори през 1990 г. бяха фалшифицирани и целият масив данни от тях – скрит или унищожен (тогава, в онова време разказах как, кой и кога го направи и кое „демократично” лице отнесе архива срещу апартамент от 300 квадрата в политбюровския блок на ул. „Сан Стефано”)
Ако имаше истински обществен порив към свобода, това или нямаше да се случи или щеше да доведе до огромен граждански протест, който да помете не само старият, но и новоназначения тогава уж „антикомунистически” и псевдодемократичен елит.
• Вторите решаващи избори през 1997 г. също не бяха такива въпреки видимостта им на ключови. Те парафираха новата ситуация: след фалита на България и марсианец да ги беше спечелил, реалното управление на България пак щеше да бъде в ръцете на МВФ и Световната банка.
• Сегашните „решаващи” избори нищо решаващо не решиха и няма и да решат. Смяната на един премиер, какъвто и да е той и отпадането от изпълнителната власт на една партия няма как да промени корупционно-мафиотския модел на управление на България и реалният й господар – Задкулисието.
Да напомня големите надежди, свързани с управлението на Жан Виденов, Иван Костов, цар Симеон, Бойко Борисов в първия му мандат и следствието им – мамо, малка бях, излъгаха ме. Страхувам се, че електоратът и дори самоопределилата се като „най-прогресивна” негова част винаги ще си остават излъгани в очакванията. Защо ли – защото народът ни, вкл. и родната интелигенция продължават да са обществено-политически инфантили от една страна, а от друга – конформизмът винаги е бил водещия за така нар. лидери на общественото мнение у нас.
.
2. Втори мит: статуквото, удържано толкова години на Бойко Борисов и ГЕРБ е пречупено. Нищо подобно!
• Дрехата, наречена Бойко Борисов, е захвърлена за пране или на боклука. Отдолу обаче пак е тялото на същото Задкулисие.
• Понякога се учудвам как дори най-образованата и претенциозна част от така нареченото българско „общество” толкова лесно скача в капана на пропагандните неистини и митове.
Защо всички не забелязват, че статукво „Бойко Борисов” никога не е имало?! Не е имало, защото НИКОГА досега ГЕРБ не е печелил парламентарно мнозинство. И въобще от времето след Иван Костов ВИНАГИ ДОСЕГА управленията са коалиционни (обяснявал съм в постове защо – по международни обстоятелства и „съображения”)! Дори правителството на Симеон беше без мнозинство (120 депутати с подкрепата на две партии) и всъщност беше коалиционно управление.
• Коалиционни са всички управления на Борисов, понеже ГЕРБ нямаше мнозинство. Следователно модел „Борисов” няма, понеже коалициите не зависят от волята на господар, дори да приемем, че пожарникарят е такъв в ГЕРБ (въобще не е господар, кукла на конци е на три олигархични кръга).
• Т.е. моделът „Борисов” е модел ОФ – Отечествен фронт на куцо и сакато, както соча от десетилетие. В този конгломерат има явна част – коалиционни партньори, и неявна част – цялата опозиция като скрити коалиционни партньори, каквито са не само ДПС, но и БСП .
Ето го например днешното закъсняло признание на Корнелия Нинова: „4 години се борим на два фронта - и срещу ГЕРБ, и срещу неговите проводници вътре в партията. 4 години не спират опитите за коалиция БСП-ГЕРБ.” Ще отбележа, че самата Нинова доскоро провеждаше политика на неявно, потайно коалиране с ГЕРБ, не оглави протест срещу ГЕРБ, което предизвика напрежението между нея и президента.
.
3. Старо, ново - все ОФ
• Следователно сега едно явно ОФ ще се смени с друго такова явно. Редица политически фигури бяха или ще бъдат пожертвани, но въпреки това неявното ОФ, което държи властта у нас от 2001 г. насам ще си остане като факт.
• Статуквото се промени от външнополитическа гледна точка. Както посочих наскоро, ДПС и Кремъл не само потвърдиха, но и засилиха ключовата си роля в България, формирайки изцяло тяхно, второ и най-мощното парламентарно образувание (ДПС+„Има такъв народ”). Това беше и истинската цел на тези избори – напълно постигната от кукловодите.
• В името на тази скрита победа бяха пожертвани публични кремълски кукли на конци като разни патриотични образувания и „Воля” на Марешки. До вчера бяха необходими, за си измива Бойко Борисов и ГЕРБ ръцете с тях: ще ни провалят правителството и затова реформите едвам кретат.
Днес те станаха излишни, защото при новите изисквания в ЕС след Унгария и Полша следващата конфронтация на Брюксел щеше да е с България и като повод щяха да се сочат и позиции на патриотите. А цената на такава конфронтация е 29 милиарда евро за 7 години.
.
4. Непромяната
• Изборната промяна не е следствие от протестите, от поумнял електорат и ще бъда директен – от почтени и честни изборни резултати. Тя идва нагласена като следствие от променената международна обстановка. Както посочих още мин. г., веднага със завършването на Турския (Руско-сръбски) газов поток, Бойко Борисов ще стане излишен като премиер, което от няколко дни е факт.
• Новият курс в Белия дом от една страна, а от друга – все по-засилващото се противопоставяне между Брюксел и Путин поставиха под угроза официалното присядане на два стола – източен и западен и прощаващият се досега байганьовски шмекерлък на София.
Продължаването на досегашната външна политика с компрометирания окончателно Борисов заплашва онези 29 милиарда евро, които чакат у нас Задкусилието и руските му господари.
• На този фон има два варианта на развитие:
§ служебно правителство и завой на Изток, ако Кремъл реши да играе твърдо (и глупаво);
§ продължаване на досегашната политика с нов ОФ, в който една от ключовите роли ще бъде на „Да, България”, за да се смаже като с масло по-лесния път на милиардите евро финансиране за България и да се гледа от Запада по геополитически съображения по-леко на продължаващите корупционни практики.
Засега Кремъл опипва почвата и за двата варианта, опитва се да изтъргува със Запада България (и др. искани позиции, шантажира и чрез заплаха срещу Украйна) срещу евентуална по-решителна руска позиция срещу Пекин. И затова очаквам политическите консултации да се точат с най-бавното темпо, позволено от Конституцията, докато международната ситуация се проясни. Защото родният елит винаги спазва правилото, че „умно куче в мъгла не лае”.
• Крайният резултат винаги ще е един – сблъсък на родната територия чия да бъде. Защото ако шантажът-обещания на Москва се осъществят, пак ще се стигне до конфронтация заради поети, но останали неизпълнени кремълски ангажименти по отношение на Китай. Ако не се осъществи тази операция, и Запада, и Изтока ще се опитат да приберат изцяло страната ни в своята си орбита.
Неясният фактор е Германия. България е една от големите първични перални на руските милиарди, колосвани най-накрая в немски банки. Затова статуквото у нас беше подкрепяно от Берлин. Взаимоотношенията Берлин-Москва засега ще играят решаваща роля тук – както за съдбата на новия парламент и евентуално правителство, така и в политическата вакханалия у нас в следващите две години.
.
В РЕЗЮМЕ
Не само Бойко Борисов, но и всички са готови на всичко, дори да подкрепят незримо коалиция против тях самите, само и само да продължи безпроблемното „усвояване” на европейските пари. Колкото и да се карат за „погачата”, рано или късно зад кулисите на представлението „политика” силите на Задкусилието ще се разберат кой колко ще прибере от тях.
Исторически България е обречена държава.
Рано или късно тя или ще изчезне или ще се наложи за нейно добро директното й управление отвън. Но не заради „лошия” Запад, не заради „проклетия” Кремъл, а заради същностни конформистки характеристики и социално-политическа инфантилност на българския електорат и неговия елит.
Сегашните избори за пореден път потвърдиха тази перспектива.
 
Фейсбук