Илюзиите – в кошчето за боклук: ТОВА Е БЪЛГАРИЯ!

Неграмотността: образователна, функционална, социална и обществена е повсеместна и втрещява с мащаба и степента си. *** Истинските оценки и от предишната, голямата матура през пролетта. Как се манипулира и нагажда статистиката?
.
Среден (3,00) е средният резултат на матурата по български език и литература. Само четирима имат над 5,50. Повече от половината зрелостници са със слаби оценки. Едва 20% се справиха със задачите, които проверяват правопис, както и с тези, които изискват да се определи от кое произведение е даден откъс и кои автори са създали определени литературни герои.
Средният резултат по биология и здравно образование е 20,69 от максимум 100 точки. Едва 0,23% от явилите се на втория задължителен изпит по този предмет са оценени с много добър, а 54% са с двойки.
Темата по география и икономика „Географско положение на България същност, особености и оценка“ също затрудни зрелостниците. Слабите оценки са почти 57%, а едва 0,15% от положилите изпита имат отличен.
Две отлични оценки има на изпита по история и цивилизация. Част от изпитния вариант включваше отговор на въпроса „Как българите се борят за своята свобода в периода XV – XVII век?“
Средният резултат на явилите се на изпит по английски език е 43,9 точки, а слабите оценки са 22,63%.
Единствената пълна шестица на есенната изпитна сесия е на матурата по философия. Там зрелостниците трябваше да разсъждават върху текста на Николай Бердяев „За робството и свободата на човека“.
.
***** През тази есенна сесия традиционно се явяват зрелостници, които до момента не са полагали матури, получили са слаб резултат или работите им са били анулирани. На матура по български език и литература се явиха 3542 зрелостници, а на втори изпит по избран предмет – 2328.
Да приемем, че тази матура е поправителна и затова резултатите са толкова ниски. Защото двойкаджията и тройкаджията са си двойкаджии и тройкаджии винаги.
.
„Големите” резултати
Затова давам и резултатите от нормалната сесия за матура през май-юни (виж картинките).
Оценка „среден” е до 40 точки, оценка „добър” (от .3.50 до 4.50 по шестбалната система) е от 41 до 58.5 точки.
Да преведа данните на картинките по шестбалната система, която е позната на всички.
***Средната оценка от голямата матура в началото на лятото за цялата страна по български език и литература е 3.16.
САМО 3.16!!!!!
***Най-високият резултат (по испански език) е 4,68.
*** По английски език е 4.37
И т.н., и т.н.
.
Горчивата истина е, че в България има десетина що-годе прилични училища в столицата и още десетина такива в някои от областните градове. Общо двадесетина, които са 3,5% от всички гимназии и средни училища у нас.
В най-елитната гимназия (с най-високи оценки в страната) – софийската 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес" резултатът по български език и литература е 4.98, във втората поред - 91.НЕГ „Проф. Константин Гълъбов" резултатът е 4.96, в десетата в класацията (Първа АЕГ) – 4.59.
От тези 10 училища 7 са в София и 3 – във Варна. И в тях не цъфти кой знае колко, както се вижда от резултатите от матурите и затова ги определих като сравнително прилични .
Извън тях „образованието” повсеместно е леш.
Това е истинската България! Каквото и да си мислите и както и да се тупате в гърдите, че българите са „най и най”!
Това сме ние – неграмотен и безпросветен народ!
И затова такова ни е управлението на нацията, такова ни е дереджето на нацията!
ДОПЪЛНЕНИЕ
поради редица коментари:
Обяснявам по шестобалната система, която се ползва у нас, а и по петобалната, която всъщност е фактическата (от 2 до 6), за некоректността на скалата на МОН, която мери грамотността на младото поколение и защо данните в този анализ се различават от официалните. (виж картинката)
1.
Двойката е до 22.5 точки от общо 100 и е до бал (оценка) 3.00. Другите балове започват от 3.50 (добър), 4.50 (много добър), 5.50 (отличен). Една степен завършва на цяло число, останалите – на половинката му. Една степен бал обхваща повече точки от друга степен бал. Т.е. няма равенство в критериите за баловете „слаб” и останалите.
2.
Оценка „отличен” обхваща 24 точки и е най-голямата група по обхват, защото останалите са с по-малко точки.Разлика между цяла единица е 18 точки и затова в случая за половин единица (над 5.50) обхватът е бил увеличен като брой точки почти 3 пъти.
Т.е. тази оценка тя е привилегирована спрямо по-ниските, за да се вдигне общият среден бал от една страна, а от друга – да се посочат повече отличници. И тук няма равенство в критериите.
3.
Оценка „среден” обхваща бал само от половин единица – само 0.50 от 3.00 до 3.50, докато останалите са по цяла едница. Но точките за нея – 18 на брой, са толкова, колкото колкото са в групите „добър” и „много добър”, които са по цяла единица. Това преформатиране изкривява цялостната картина: увеличава делът на слабите оценки (включва и тези над 2.50) от една страна, а от друга подпомага акцентът в скалата за оценки в по-горната категория. И тук няма равенство в критериите
4.
Оценките „добър” и „много добър” обхващат по 18 точки от всяка от тях – т.е. съдържат по-малко точки спрямо оценката „отличен”, като „много добър” така прехвърля на практика точки към „отличен”. Това също изкривява картината на представянето.
5.
Ако приемем петобалната система (тя е реалната в училищата – от оценка 2 вкл. до 6 деформацията става още по-мащабна.
6.
Ако балът (оценките) са до шест, както е прието у нас, то всеки бал-оценка с вариациите трябва да съдържа 16.66 точки. Ако приемем реалната система на оценки (от двойка до шестица) всяка оценка трябва да съдържа 20 точки, защото таблицата е до 100 точки.
Както виждате, таблицата за преобразуване на точките в оценки е силно коригирана.
В РЕЗЮМЕ – идеята на таблицата е да разшири обхвата на „добър”, „много добър” и „отличен”, като за целта като страничен, макар и неблагоприятен ефект разширява и обхвата на „слаб”.
Кого заблуждаваме, като крием истината за нас като общество и народ? Само себе си! И никой друг!
 
Фейсбук