Има ли нужда ген. Христо Луков от провокацията „Луков марш”?

Години наред демонстрацията легитимира комунисти, леви фашисти и откровени безродници

Адв. Станислав Станев

Както всяка година, и този февруари започва да насища емоции, свързани с т. нар. „Луков марш“. Става въпрос за проява на група младежи, която би следвало да бъде посветена на един българско военен, генерал, герой от войните за национално обединение, военен министър, който буквално е възродил въоръжените сили след ограниченията на Ньойския диктат.

На пръв поглед в марша не би трябвало да има нищо лошо. Напротив, всяка уважаваща себе си държава трябва да почита своите личности, които са рискували живота си под нейните знамена. На пръв поглед... Но реално погледнато, под „тръбите“ на т.нар. „Луков марш“ се събират младежи, много от които по-скоро използват името на генерала, за да покажат симпатия си към други идеологии, нямащи нищо общо с България и Христо Луков. Става въпрос за човеконенавистни и кръвожадни идеологии, които макар и да не са пролели толкова кръв, колкото комунистическите им събратя, пак не са повод за гордост. 

Кой печели от "Луков марш"?

 Организаторите печелят десетдневна слава, защото събитието им се върти по медиите и се правят дискусии. Тази „печалба“ обаче е нищо на фона на огромната слава, която генерират техните „противници“. Щом наближи началото на февруари хиляди „демократи“ и открити комунисти започват да шестват в гостоприемни студия и вестникарски колонки. Тяхната непоклатима идеологическа коалиция има една цел – да накара българското общество да се чувства виновно, да се изплаши, че имало възраждане на някакъв митологичен фашизъм. А след това, на тази база, да се задуши реалният дебат – за престъпленията на комунизма срещу България, който дебат все не успява да излезе на дневен ред.

Qui Bono – това е отговорът на горния въпрос. Когато се чудим каква е причината да се случи нещо, най-ефективният начин да си отговорим е въпросът „кой печели“. Кой печели от „Луков марш“? 

Не печели българският патриотизъм, защото той бива

засипван с помия

А всеки, който си позволи да каже добра дума за българския генерал, бива заклеймен като фашист и после това се използва срещу него. 

Както казахме, организаторите печелят няколко зрънца слава – за няколко дни през годината. Огромната печалба обаче е именно за псевдодемократи, квазихуманисти и откровени комунисти и провокатори. А българското общество и България продължават да бъдат охулвани в „доклади“ на „правозащитници“. Същите тези „правозащитници“ в същите тези доклади „аристократично“ пренебрегват това проповядването на комунистическата идеология донесла смърт и страдания на много повече човешки същества от фашизма и от нацизма. Не забелязват и че в България свободно и спокойно се честват носителите на тази идеология, много от ръцете на които са изцапани с кръв.

Разбира се, далеч не мисля, че всички участници в „Луков марш“ или всички негови симпатизанти съзнателно помагат на печелившите. Сред тях има огромен процент хора, които вярват, че по този начин ще помогнат на националното достойнство и за събуждането на националната памет. И въобще не разбират как са използвани, заедно с името на генерала.

Има и един друг, тъжен вектор на разсъжденията. Организаторите на събитието виждат как всяка година избухва един и същи скандал; виждат как всяка година едни и същи хора и структури използват паметта на генерала за пропаганда на идеологията, която го уби; виждат как 

името на пълководеца е все по-черно

 и продължават по същия начин. Защо го правят? Не разбират ли, или го правят нарочно? И не им ли хрумва да намерят някакъв приемлив начин, по който могат да обяснят на обществото за българския генералитет; за каузата, за която генералите са водили момчетата си под знамената.

За да  не стават грешки, а и защото отвъд партийната постБКП пропаганда малко се знае за генерал Христо Луков, искам да поясня няколко момента, свързани с него. Като офицер е участник във всички войни за национално обединение през ХХ век. През 1935 година става министър на войната и за кратко време успява да организира осакатената от Ньой българска армия. Превръща я в това, което е представлявала преди. Често се говори, че Луков е имал намерение да прави преврат. Това е една недостойна клевета срещу паметта му. Макар и да е имал различни виждания с Царя по някои въпроси, той е останал верен на клетвата си и на собственото си достойнство. Загубил подкрепата на Борис III, Луков се оттегля. След 1938 г. генералът е обществен авторитет, но няма нито власт, нито влияние върху политическите процеси в държавата. Освен че не е искал, той не е и имал възможност да организира каквото и да било. А по отношение на антисемитизма ... Спомням си изявата на един бивш министър на отбраната, когото българското правителство изпрати на сериозна позиция (която върви с прилично възнграждение), човек, който по цял ден (в работно време) се занимава с агитация в полза на определена партия. Същият „другар” опетни името си, опитвайки се да очерни ген. Луков, че има участие към депортацията от германците на евреите от Македония.  

v_salamanov_fesa.jpg

Христо Луков е застрелян от червени терористи преди този ужасен процес да започне и много след като е спрял да има каквото и да било влияние върху управленските процеси в България. 
И за да не навлизам в абсурдния дебат дали Христо Луков е антисемит, или не, ще дам скромен визуален пример – кореспонденция между централната консистория на евреите в България и министъра на войната ... ген. Христо Луков:

gen_lukov_evrei.jpg

За съжаление паметта на ген. Луков е почти непоправимо очернена от странния начин, по който се организира събитието в негова чест. И който начин е безкрайно удобен на тези, които плюят по името му с цел да защитят идеологията, която го уби и която проля кръвта на много български висши офицери. Мисля, че това е добър повод за нас като общество, да се отърсим от емоциите на организатори, на провокатори и на оплюващи и да помислим как да направим нещо в памет на българския генералитет, който понесе загуби на бойното поле, но който беше съкрушен от червената идеология, финансирана от Москва. 

https://faktor.bg/bg/articles/provokatsiyata-lukov-marsh-legitimira-komu...