Именно това съгласие между двете държави доказва несъстоятелността на т.нар. Санстефанска България и ясното нежелание на Руската империя, такава да бъде създадена.

Omnia mea mecum porto

Замъкът в Райхщад, където е подписано споразумението между Русия и Австро-Унгария
Райхщадското споразумение е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878).
На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши в замъка Райхщад в Бохемия (днес град Закупи), откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение – Райхщадско споразумение.
Няма нито подписана официална конвенция, нито дори подписан протокол. Протоколите са продиктувани отделно и от Андраши, и от Горчаков, което предполага, че нито една от страните не вярва на другата. Затова степента на съгласуваното австрийско анексиране в Босна и Херцеговина остава спорна. Именно тези несъответствия налагат по-нататъшни обсъждания на балканския въпрос на Цариградската конференция и последвалата Будапещенска конвенция, въпреки че те до голяма степен потвърждават, но и изменят дискусиите в Райхщад.
Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“.Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата – Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората – някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава. Именно това съгласие между двете държави доказва несъстоятелността на т.нар. Санстефанска България и ясното нежелание на Руската империя, такава да бъде създадена. Подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор е неизпълним и цели официалното окупиране на завоюваните територии.
В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а остров Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за свободен град. Същевременно Русия придобива правото на придобиване на новозавладените територии както по Черно море, така и в Азия в рамки каквито намери за добре.

Фейсбук