История за калашник, изядени пауни и министри: да поговорим за ГЕРБ и ДПС

„Той държеше калашник срещу нас по време на Възродителния процес“, казва Карадайъ за Борисов. Нима ДПС ще развали перфектната си симбиоза с ГЕРБ? Едва ли. Какво означава това за политическия пъзъл след 4 април?

 

Коментар на Петър Чолаков

„Той държеше калашник срещу нас по време на Възродителния процес“, „излезе от милицията, за да си запази партийната книжка и стане пазач на Живков“, „десет години управлява еднолично, а страната натрупа 20 млрд. дълг“… Това са някои от острите реплики, които председателят на ДПС Карадайъ използва по време на предизборната кампания по адрес на премиера Борисов.

Дали това не е категоричен знак, че партньорството между движението и ГЕРБ вече е невъзможно – каквито и да са резултатите от изборите на 4 април?

Разликата между думи и дела

В политиката, както и изобщо в отношенията между хората, думите често са само камуфлаж, фасада. Делата са тези, които най-добре разкриват намеренията и интересите. Въпреки патоса на г-н Карадайъ, за ДПС няма никакъв проблем да работи с Борисов, бодигарда на Живков, а също да се прегръща и целува с БСП, партията-наследник на БКП, провела срамния „Възродителен процес“, както по времето на Тройната коалиция и кабинета „Орешарски”. 

Дори и през 1989 Борисов да е държал автомат срещу българските турци, през 2004 той – вече като  секретар на МВР – носи подарък кученце – каракачанска овчарка – на Доган за 50г. му юбилей. През 2009 Борисов уверява, че овчарката изобщо не била знак за смирение пред ДПС – кученцето, така да се каже, всъщност било активист на ГЕРБ, защото „изяло пауните на Доган”.

И все пак, политическите лозунги и призиви, дори когато са диаметрално противоположни на довчерашната партийна линия, могат да бъдат важен знак за това, че вятърът се обръща… През 2012, например, медийната империя на Пеевски остави плочата с дитирамбите за първото правителство на Борисов, и премина в „атака срещу системата”.

Днес има други сигнали: ДПС даде гласно заявка, че иска да участва в следващото правителство на България; направи спешно почистване насред зима, като реши да не дразни повече обществото със своя депутат и политически вундеркинд Пеевски, изтегляйки „черната овца” на българската политика на заден план.

Нещо любопитно: новият зам.-председател на ДПС Станислав Анастасов е бивш министър на околната среда в правителството на Орешарски (за около 3 месеца през 2014). Дали през април 2021 ДПС, дяланият камък на българската политическа система, няма да демонстрира отново поливалентност, например, чрез един кабинет „Орешарски 2”, в партньорство с БСП?

БСП като партньор?

Има няколко пречки пред това БСП и ДПС да си стиснат ръцете публично, за да управляват заедно. Първо, реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на пълна мощност. Разцветът на модела започна през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка между ДПС и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната реформа на Христо Иванов. В сърцевината на модела продължават да стоят овладените от движението, не без помощта на ГЕРБ, съд и прокуратура (чрез избора на Цацаров и Гешев, състава на ВСС и пр.) плюс една вярна защитна стена от медии, поставени на хранилка.

Години наред филмът е все един и същ: ДПС формално е в опозиция, а фактически участва със свои министри в кабинетите на Борисов. Ако такива е нямало, кого, как и защо „освободи” Борисов от Министерски съвет под натиска на протестите през 2020?

Въпреки този театрален жест, както и свалената охрана на Доган и Пеевски, не само в съдебната система, а и в редица други сфери, като енергетиката, продължава перфектната симбиоза между партиите на Борисов и Доган. ДПС биха захвърлили този модел на бунището, само ако той стане излишен.

Второ, в съзнанието на повечето избиратели, образът на движението остава крайно негативен. Мълвата за обръчите от фирми на Доган и призракът на Пеевски ще продължат да вредят на ДПС години наред, дори ако те фактически напуснат политическата сцена. Малко вероятно е следващото правителство да има ясно обозначени министри на ДПС, влизащи през официалния вход в Министерски съвет.

Трето, няма знаци лидерката на БСП Нинова да изгаря от желание да партнира на г-н Карадайъ, за да повторят целувката между Станишев и Местан на „Орлов мост” от 2014. Напротив, г-жа Нинова поведе партията в „патриотичната ниша”, което изключва съвместна работа с етническата партия.

Председателката на БСП положи усилия да обезоръжи и постави под контрол висши функционери, които бяха готови на колаборационизъм с ГЕРБ и ДПС. В паметта на актива на БСП са силни негативите, натрупани от партията заради „Тройната коалиция”. Ала политиката е борба за власт; изобщо не е сигурно, че в БСП няма в крайна сметка да надделеят тези, които искат най-сетне Столетницата отново да сложи ръка на кормилото на държавата – независимо от компромисите, които трябва да бъдат направени.

ДПС с по-голяма тежест в бъдещия парламент?

Ако избирателната активност на 4.04. е много ниска заради пандемията от Ковид-19, партии с дисциплиниран (и по-млад) електорат като ДПС ще получат по-голяма тежест в 45-ия парламент. Ако желаещите промяна нехаят или пасуват, може да се окаже, че партията на Доган отново ще държи ключа за нареждането на очертаващия се заплетен политическия пъзел.

Неписано правило на политическата сцена у нас: роклята на изкусителката е турско синя, а не червена. Знаците на ДПС показват, че желаят отново да получат ролята на фаталната съблазнителка, на чиито аванси никой не може да откаже.