Ицо Хазарта политик? Най-после!

Голям фурор предизвика кандидатирането за депутат на Христо Петров, известен с артистичното си име Ицо Хазарта в амплоато си на рапър. Фактът, че е избрал да влезне в политиката именно като номинация на новата партия “Продължаваме промяната” внесе допълнително вълнение, особено сред негови дългогодишни съмишленици, които биха искали по-скоро да го видят в редиците на “Демократична България”.

До момента, в който пиша този текст, не съм забелязал опити да му бъде лисната обичайната помия от крепителите на статуквото в техните медии. Май си дават сметка, че сами ще си сърбат ефекта от калташка атака. 

Бих могъл да си спестя неудобството да засягам темата. По правило избягвам да участвам във “вътрешновидови борби” и самоизяждания. Имам(е) достатъчно кандидати да ме\ни схрускат с парцалите и без това, за да ги улесняваме допълнително с взаимно отслабване на  защитата. Но ми се вижда малодушно да се крия зад законното си право на самоотбрана чрез мълчание.

Знам за неотдавнашния конфликт на най-влиятелния за младото поколение българи наш поет и музикант тъкмо с партията на “градската десница”, породен от нещо, което ми струва по-скоро недоразумение. Но в тази насока наистина не искам да задълбавам – нито съм запознат с детайлите, нито бих си присвоил ролята на нещо като арбитър или помирител, колкото и да ми се иска да можех да го направя. 

А че той е вероятно най-влиятелният сред музикантите и поетите по отношение на младите у нас не е моя преценка. Така го анонсира в свое интервю вестник “Капитал”  , озаглавено “20 въпроса: Ицо Хазарта”. Интервюто придоби огромна популярност с десетки хиляди прочитания и ми се появяваше в този блог многократно като връзка. Защото моят квартален познат – до поздрави на улицата се свежда познанството ни – споменава блога ми в него като основен източник на информация за него. 

На въпроса на “Капитал” да каже три места, които посещава най често, той отвръща: “Facebook, e-vestnik.bg и ivo.bg.” https://www.capital.bg/light/lightest_2014/2014/03/21/2264456_20_vuprosa_ico_hazarta/

Това не е единственият път, в който той ме споменава по този начин. Пак в “Капитал” е цитиран да казва, че първо влезнал в ivo.bg да си свери часовника и след това решил да се присъедини към протестите през 2013 година ( срещу модела КОЙ). https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2013/08/16/2123906_zashto_be_idiotcheta/

Като споменавам неговото отношение към мен си давам сметка, че ще бъда заподозрян, че съм поласкан. Този път подозренията по мой адрес са основателни. 

Някой да оспорва таланта и интелигентността, както и социалната ангажираност на този младеж? Защо да правя изключение тъкмо аз, за когото той се изказва с такива суперлативи както никоя друга публична личност у нас, сред които има доста читатели на ivo.bg, но традицията у нас повелява такова нещо да не се признава. За да не се главозамая, да не се взема насериозно, да не се самозабравя, а в някои случаи – да не си помисля, че съм нещо повече от него\нея.

Не, не се “опиянявам” от суперлативи. Случват ми се и такива, които целят да ме иронизират, но плиткоумието на замисъла им само може да укрепи увереността ми, че съм на прав път. Например, когато такъв напън прави Блъсковият “Труд”, който ме определя като “психодесен” наравно с …Левски и Раковски. Ако беше основателно, щях да си поръчам този цитат като епитафия, с която хората да ме запомнят и след смъртта ми.

“ … Левски, Раковски и Иво Инджев са казали, че който ни освободи, той ще ни зароби”. https://trud.bg/психо-профил-на-десния-либерал-гонят-м/

Представяте ли си” “Тук почива Иво Инджев, равен на Левски и Раковски” ( по какъвто и да било признак)!

Както обещах в началото, така и завършвам: с оценка на събитието.

Влизането на Христо Петров, който едва ли ще иска да се дистанцира от рапърското си прозвище Ицо Хазарта, не е хазартно начинание. Поне така го разбирам аз. По подразбиране това означава, че въпросът е сериозен. Говори за ангажиране, с каквото моя скромност така и не се реши да се обвърже. Защото той не е “нуждаеш” се нито от слава – особено пък от рисково съмнителна чрез политиката- нито от “материален стимул” под формата на депутатска заплата.

С други думи, Ицо Хазарта хвърли заровете като предизвикателство към личната си съдба на попрището, на което не всеки се решава да си наруши спокойствието в името на Донкихотовската нагласа да се пребори с мелниците на политиката, в която и тъпите камъни брашно не мелят. 

Колкото до това, че се кандидатира от “Продължаваме промяната” , повече от ясно е, че е приел онова, което му се предлага. Трябваше ли да откаже?

Познавам доста самопредложили се ( а може би е по-точно да се каже “самоподложили” се) политици, някои от които се превърнаха в номади с глас в пустинята на автокрацията, защото гласът им е ехо на на кресливия вожд на Простите. Те заслужават ако не презрение, то поне снизходително пренебрежение.

Ако Ицо Хазарта чете това, понеже доброволно се е издал че чете ivo.bg, му пожелавам успех на попрището като лидер на общественото мнение с една единствена препоръка: да остане верен на себе си.

Ицо Хазарта политик? Най-после! – Иво Инджев / Ivo Indzhev

колаж : Карикатури и колажи