Как Джеймс Бонд се справи без да иска с корупцията в България

Phillip Konowski

Случайностите на живота, които не можем нито да предвидим, нито да избегнем
Агент 007 се бе настанил удобно в софийско заведение. След срещата с президента на тази страна имаше нужда от едно питие. Докато чакаше уискито си, реши да запали една пура от кутията, която бе получил като знак на внимание, заедно с бутилка ром. Ром, по дяволите... дано пурите поне струват нещо.
Бонд повъртя пурата в ръка, помириса я и я върна в кутията, която пък сложи обратно в хартиения плик за документи при бутилката ром и въздъхна дълбоко. Тези руски възпитаници... Нямат никакъв вкус нито за питиета, нито за тютюн. Ще трябва да разчита на себе си.
В това време пристигна уискито и докато отпиваше от него, Бонд с любопитство се загледа към двамата мъже, които очевидно провеждаха конспиративна среща на съседната маса. Единият отнесе някъде телефоните. После писаха някакви бележки. Бонд се усмихна и погледна към камерата на заведението, която записваше всичко. „Наздраве!“ - вдигна той чашата към нея. После пак хвърли поглед към съседната маса, където двамата мъже усилено пишеха бележчици. До краката на единия, съвсем близо до агент 007, имаше хартиен плик досущ като този на Бонд. „Какво съвпадение...“ - помисли си той, допи уискито си, взе си плика, стана и се запъти към изхода. Бързаше за летището и нямаше време за глупости. На улицата забеляза бездомник и му връчи плика с рома и пурите. Така и така нямаше да ги използва, поне някой да им се зарадва. Бонд се качи в колата си, даде газ и тутакси забрави незначителната среща с незначителния президент на незначителната държава. Очакваше го Лондон.
Бездомникът се загледа зад изтупания джентълмен. После отвори плика, като очакваше вътре да има я сандвичи, я нещо такова. Отвътре го погледна плътна, стегната редица с пачки долари. Не можещ да повярва, клошарят се изнесе в крив тръс в неизвестна нито за науката, нито за разузнаването посока и повече никой нито го видя, нито чу за него.
Вечерта между президента и неговия секретар имаше потайна среща. Президентът седеше зад масивно бюро на светлината на нощна лампа и ту барабанеше с пръсти по бюрото, ту се почесваше яростно по врата от нерви. На вратата се почука и охраната уведоми:
– Секретарят, г-н генерал!
– Да влиза, да влиза! - викна с нетърпение президентът.
Секретарят влезе с хитра усмивчица. Държеше хартиен плик.
– Е, взе ли ги? - нетърпеливо попита президентът.
– Тъй вярно, генерале! Съмнявате ли се в мен? - гордо рече секретарят и подаде плика.
Генералът нетърпеливо го отвори и погледна. Тогава настъпи хаос... Ревът на генерала беше като на ранен тигър, едновременно от изненада, обида и шок.
Във вътрешността на плика коварно се спотайваха кутията пури и бутилката ром, която бе подарил на агент 007 след тайната среща с него.
 
Фейсбук