Как масовите убийства на НКВД през 1937 г. край Виница довеждат до абсурдни присъди на т.нар. "Народен съд" през 1945 г.

Протокол от 2-ро заседание на Трети състав на Народния съд в София с разпит на подсъдимия архимандрит Йосиф Диков-бивш началник на Културно-просветното отделение при Светия синод.

снимки : http://narodensud.archives.bg/

Организираният през 1945 г. процес в България се оказва пълна фалшификация. В интерес на чужда държава (СССР )  е осъден архимандрит Йосиф Диков на една година строг тъмничен затвор, 50 000 лева глоба и лишаване от права за две години.

Движимото и недвижимото имущество му се отнема и се присъжда в полза на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и одобрение.

Архимандрит Йосиф е обвинен, че е „станал оръдие на германския пропаганден монтаж” за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. 

И както е записано в акта „че след като по покана на германското правителство през юли 1943 г., като представители от страна на България са разгледали масовите гробове край град Виница - Украйна, във и вън от България през времето 1943 г. до 9 септември 1944 г. са допринесли дейно и съществено за провеждане политиката на тогавашното българско правителство, несъвместима със задълженията на България като неутрална страна към Съветския съюз".

След близо половин век истината излиза наяве.

 

Убитите във Виница са от местното население, в по-голямата си част от еврейска националност. Те стават жертви на масовите репресии в Съветския съюз от 1937-1938 г. Разстрелвани са в тила, с вързани ръце отзад, а на близките им е казано, че са отведени в Сибир.

 

Трагедията във Виница е масова екзекуция на хора в украинския град Виница от съветската полиция НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) по време на така наречената „Голяма чистка“, ръководена от Йосиф Сталин, през 1937 – 1938 г. Масовите гробове във Виница са открити по време на германската окупация на Украйна през 1943 г. Разследването, проведено от международна комисия, съвпада с разкриването на подобно масово убийство на полски военнопленници в гората край руското село Катин, извършено също от НКВД. Тъй като германците използват тези доказателства на комунистическия терор за дискредитиране на Съветския съюз в международен план, тази трагедия се превръща в една от най-добре проучените обекти на репресия на сталинисткия режим в Украйна.

 

Както и в други случаи на масови убийства на хора, обявени за врагове на народа от комунистическия режим в СССР, жертвите открити във Виница са били убити в местното управление на НКВД. Повечето от тях са разстреляни в задната част на врата с 22-калибрен куршум. Поради малкия калибър, повечето от жертвите са простреляни на два или три пъти, а някои от откритите тела са с разбити черепи в допълнение към следите от огнестрелна травма. Почти всички мъже, чиито останки са разкрити имали вързани ръце. По-възрастните жени са облечени в някаква форма на облекло, докато по-младите жертви са погребани голи.

Екзекуциите са били направени тайно, семействата на убитите не са били информирани за съдбата на техните близки. В редки случаи съветските власти заявяват, че някои от изчезналите хора са починали от естествена смърт, за други, че са осъдени от ГУЛАГ в далечния север или са били прехвърлени в затвори в други части на Съветския съюз. Лични вещи и документи на жертвите, както и документация по случая, не са запазени, а вместо това са били заровени в отделна яма недалеч от масовите гробове.

Международната независима комисия за разследване на Виницката трагедия се състои от експерти по патоанатомия и съдебна медицина. Да се включат към нея са поканени единадесет страни в Европа, като само някои са членове на Тристранния пакт. Първите разследвания на ексхумирани тела са направени от немски, украински и руски лекари като професор Герхард Шрьодер от университета в Хале-Витенберг, доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от Краснодар. Разкопките започнали през май 1943 г. на три различни места във Виница – в овощната градина в западната част на града, в централните гробища и в градския парк. Повечето от телата са намерени в овощната градина. Открити са 91 масови гроба, 9432 тела са ексхумирани, 149 от тях на жени. Разкопките в парка не са довършени, въпреки че голяма част от телата са били погребани там.

След предварително проучване, проведено от професор Герхард Шрьодер, са поканени две групи медицински лица – едната международна, а другата съставена от 13 експерти от различни университети от Нацистка Германия. Експертите от международната комисия по анатомия и съдебна патология са:

1. Д-р Зойнен; Гентски университетБелгия

2. Д-р Михайлов; Софийски университетБългария

3. Д-р Песонен; Хелзинкски университет, Финландия

4. Д-р Дювоа; Парижки университетФранция

5. Д-р Кацаниджа; Милански университетИталия

6. Д-р Юрак; Загребски университетХърватия

7. Д-р ден Портен; Амстердамски университетХоландия

8. Д-р Биркле; БукурещРумъния

9. Д-р Хьогвист; Каролински институт СтокхолмШвеция

10. Д-р Кръсек; Братиславски университет, Словакия

11. Д-р Орсоз; университета в БудапещаУнгария

Международната комисия посещава масовите гробове между 13 – 15 юли 1943 г. Германската комисия завършва своя доклад на 29 юли 1943 г. И двете комисии са установяват, че почти всички жертви са били екзекутирани с два изстрела в задната част на главата през 1937 – 1938 г.

468 тела са били идентифицирани от хората на Виница и околностите. Други 202 са идентифицирани въз основа на документите и доказателствата, намерени в гробовете. Повечето от жертвите са украинци, малка част от тях са етнически поляци.

Освен международната комисия, няколко други международни делегации посещават обектите в средата на 1943 г. Сред тях са политици и други официални лица от БългарияДанияГърцияФинландия и Швеция. Снимки и резултати от разследването са публикувани в много страни от Европа и са били използвани от Германия в пропагандната война срещу Съветския съюз.

Повечето от телата са били препогребани след отслужване на погребение от Одеския митрополит Висарион. Присъствали и много други православни епископи и чуждестранни църковни служители.

Издигнат е паметник, посветен на „жертвите на сталинисткия терор“. По-късно съветските власти посвещават паметника на „жертвите от нацисткия терор“, а след това той е напълно премахнат и на мястото му е направен развлекателен парк. В последните десет години е издигнат нов паметник в парка, посветен на „жертвите от тоталитаризма“. По времето на Съветския съюз информация за масовите убийства беше разпространена и разследвана от Украинската диаспора на запад. Трагедията във Виница беше официално забранена тема в Украйна до 1988 г. -https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%B0...

И какво излиза, че т.нар. "Народен съд" е обслужвал заповедите на комунистите от СССР и дори ги е прикривал с цената на осъдени и убите българи ?!!

Народен съд или Комунистическата Света инквизиция ...

Написано от Христо Луков за "Под лупа"