Как сме живели без скъпоценност като Плевнелиев

Как сме живели без скъпоценност като ПлевнелиевЕто как премиерът Борисов обясни по какъв начин се е стигнало до номинацията на Росен Плевнелиев за кандидат-президент на ГЕРБ. Цитирам:

„Преди два месеца някъде на път за Перник се возеше с мен и Росен Плевнелиев, тогава му казах, че може би ще ми потрябва за президент.“

Когато чух това простодушно признание, се сетих за един друг кадрови избор на премиера, направен по пътищата на България. Става дума за вече бившата министърка на здравеопазването Ана-Мария Борисова. Пак ще цитирам дословно Бойко Борисов, който тогава обясни как я е избрал:

„Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час и горе-долу разбрах какво мисли.“

Всички знаем какъв беше резултатът от този избор и до каква пълна катастрофа е доведено здравеопазването ни днес.

Начинът, по който се прави опит Росен Плевнелиев да бъде назначен за президент, е поредното доказателство за

катастрофиралия политически модел

у нас. Трагедията ни е, че вместо всеобщо възмущение този факт предизвика всеобщо медийно одобрение.

В деня на номинацията на Плевнелиев по-големите медии се държаха така, сякаш вече е избран за президент. Разбира се, това бе гарнирано с услужливо социологическо проучване, според което Росен Плевнелиев такава скъпоценност за българите колкото е и Панагюрското съкровище. Когато гледах вечерните новини в неделя, се чудих как изобщо сме могли да живеем без него, докато е спял по немските гаражи. И защо такава скъпоценност бе държана в тайна досега!

Между другото, ситуацията много ми напомни за един друг рейтин-гов сюжет. Точно преди година медиите се държаха по същия начин с Цветан Цветанов. То не бяха

интервюта с неговите класни

то не бяха снимки от младежките години. Колеги от една телевизия толкова се бяха увлекли, че изкараха

Цветанов абсолютен световен рекордьор по бягане, и то като юноша. В един умилителен репортаж колегите казаха, че вътрешният министър пробягал 800 метра за минута и петнадесет секунди, докато е следвал за учител по физическо. Оказа се, че младият Цецо е изпреварил абсолютния световен рекорд за всички времена с цели двадесет и шест секунди. Днес с Плевнелиев се получава почти същото. Биографията му в медиите звучи като захаросан немски филм по „Диема фе или“. И за това, разбира се, Плевнелиев няма вина. Вина имат онези журналисти, които, за да се сложат на властта, са готови да изгубят

чувство и за наи-елементарна мярка

и вкус.

Впрочем добре е Росен Плевнелиев да помни какво се случи с Цветанов и защо се стигна до собствената му номинация. След като във вестник „Галерия“ публикувахме серия от материали за корупцията на вътрешния министър, космическият му рейтинг падна дотам, че вече за нищо да не може да се кандидатира. И това е друг основен проблем с номинацията на Плевнелиев. Днес Борисов го избира само защото води класациите в социологическите проучвания. Като оставим настрана масовия поръчков характер на подобна социология, трябва да кажем, че това е, меко казано, немного устойчив критерий за един кандидат-президент.

Утре хората могат да престанат да го харесват. Това ще значи ли автоматично, че той трябва да си подаде оставката като президент? Разбира се, че не, но би трябвало, защото високият му рейтинг днес е единствената причина, поради която Плевнелиев е кандидат на ГЕРБ.

Впрочем репортажите за номинацията на ГЕРБ и последвалата масова рекламна кампания имат за цел да ни внушат, че изборите са излишни. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова печелят още сега, защото са

много добри, даже съвършени

а са много добри, защото лично Бойко Борисов ги е избрал. Дори не си бяха направили труда за някакъв формален форум на управляващата партия, на който поне формално тези кандидатури да бъдат издигнати от името на някаква общност. Вместо внимателно обсъдени в средите на управляващата партия кандидатурите им бяха подшушнати на медиите в последния възможен момент. А както се разбра от самите участници в заверата, май Бойко Борисов до последния момент е мислел да се кандидатира сам, та се наложило да пращат служители на НСО, които да донесат костюм на уговорения в последния момент Плевнелиев.

Всичко това няма нищо общо нито с демокрацията, нито със здравия разум. И понеже на 7 септември се навършват сто години от рождението на диктатора Живков, ще си позволя да припомня, че този начин на управление катастрофира тежко преди двадесет години. Няма причина да не катастрофира и сега. Колкото и здраво да се държат юздите на медиите.

в. „Галерия“