Как ще ги стигнем пакистанските журналисти в класацията по лично достойнство!

Иво Инджев

Както се видя от поредната демонстрация на сервилност от страна на медиите у нас, за които всяка изява на техния дългогодишен властелин Методиевич продължава да е задължителна за ретранслиране дори и след неговото детрониране, България заема незаслужено високо място в световната класация по медийна свобода под номер 122.

Излиза, че тук сме мнооого по-свободни медийно от Русия, която заема 150-то място, независимо от яростното усилие на отговорните фактори у нас да се доближим по всякакви параметри до вдъхновяващия руски пример.

 

А какво да кажем за Пакистан, който изпреварва Русия с цели 5 места в тази класация? Защо тази мюсюлманска държава, остро критикувана от правозащитници по въпроса за правата на човека, е на 145 -място, при положение, че там поне журналистите запазват личното си достойнство. Не вярвате ли?

Ето ви един пример.

Пакистанският министър на водните ресурси Фейсал Уадву закъснял два часа за пресконференция. Журналистите го изчакали обаче. Но не с цел да му зададат въпроси, а за да му кажат какво си мислят за него. Заявили му в прав текст, че е корумпиран и отказали да го “обслужват”. Взели си микрофоните и тръгнали, докато той стои като наказан пред тях и се държи за сърцето (видно от снимката).

Представете си сега подобна случка у нас, които изпреварваме по свобода на медиите Пакистан с цели 27 места!  

Представихте ли си? Не можете. Защото дресировката на медиите тук не допуска подобни волности от страна “робите на труда”.

Тук да не е Пакистан, я!